Решение № 26 от 27.04.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Габрово, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Благовеста Костова при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264200600105 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 16 от 06.03.2026 г. по НОХД № 968/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово подсъдимият Г. Н. К. от гр. Габрово е признат за виновен в това, че в гр.

Габрово, след като е бил осъден с Решение № 158/26.03.2024 г. по гр. дело № 47/2024 г. по описа на Районен съд - Габрово, в сила от 26.03.2024 г., да издържа свой низходящ – сина си **., ЕГН **********, заплащайки му чрез неговата майка и законен представител *** месечна издръжка в размер на 250 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски, а именно - седем месечни вноски за периода месец януари 2025 г. - месец юли 2025 г. вкл. в размер на общо 1 750 лева, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ, като са му наложени пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.

1 и 2 от НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Присъдата е обжалвана от адв. К. Т. от АК - Видин, в качеството на договорен защитник на подсъдимия Г. К.. В жалбата се излага, че подсъдимият има намерение да напусне страната, за да работи в чужбина, поради което наложеното му наказание 1 пробация съставлява пречка да осъществи намеренията си. По тези съобраЖ.я се претендира наложеното с присъдата наказание „пробация“ да се замени с наказание „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отложи изтърпяването на наказанието.

В проведеното съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимия К. по изложените в нея съобраЖ.я. При упражняване на правото си на лична защита и в последната си дума подсъдимото лице моли да му се наложи наказание лишаване от свобода условно, вместо пробация.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Намира, че присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.

Въззивният съд, след като разгледа жалбата и допълнението към нея с изложените в тях доводи, обсъди становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, приема следното:

Въззивната жалба е депозирана от страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за обжалването му. Съдът в настоящия състав съобрази, че подсъдимият има право да обжалва постановената присъда във всичките й части, което произтича от общото му право на защита. От своя страна въззивният съд дължи служебен контрол върху всяка част от постановения съдебен акт. Поради това, въпреки че чрез съобраЖ.ята във въззивната жалба и единственото искане в нея на практика се претендира за утежняване полоЖ.ето на подсъдимото лице, съдът приема, че сезиращият го документ е допустим. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Габрово е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против подсъдимия Г. К. по обвинение за престъпление по чл. 183, ал.

1 от НК.

Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящия съд, който, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал, намира че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните полоЖ.я:

Подсъдимият Г. Н. К. е роден на *** г. в гр. Габрово и живее в същото населено място. Същият е български гражданин, със средно образование, не е осъждан, не работи.

От съжителството си на съпружески начала подсъдимият и свидетелката *** имат син – **., роден на *** г.

С Решение № 158/26.03.2024 г. по гр. дело № 47/2024 г. по описа на Районен 2 съд - Габрово, в сила от 26.03.2024 г., родителските права върху детето били предоставени на майката, като Г. К. бил осъден да му заплаща чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка от 250 лева.

Въпреки възникналото задължение за заплащане на издръжка, подсъдимият съзнателно не го изпълнил за периода от месец януари 2025 до месец юли 2025 г. вкл., или общо седем месечни вноски, възлизащи на стойност от 1750 лв. /894,76 евро/.

Поради това свидетелката ** подала жалбата, станала причина за образуване на настоящото наказателно производство. Ведно с това по молба вх. №2537/10.07.2025г. от *** до ДСИ при РС - Габрово, с приложен към нея изпълнителен лист № 265 от 08.07.2025 г., издаден по гр.д. № 47/2024 г. по описа на РС - Габрово, е образувано изпълнително дело за издръжка № 20254210400347 на 10.07.2025 г., като на 21.07.2025 г. на длъжника е връчена лично покана за доброволно изпълнение по месторабота. На същата дата е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Г. Н. К., получавано от *** От момента на образуването на изпълнителното дело - 10.07.2025 г., постъпили плащания в размер на 250 лв. на 05.08.2025 г., 250 лв. на 03.09.2025 г. и 250 лв. на 03.10.2025 г., погасили задължението на подсъдимия за издръжка за съответните месеци. Впоследствие трудовото правоотношение на Г. К. с *** било прекратено на 17.09.2025 г.

Фактическата обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Г. К., показанията на свидетелката ** и от писмените доказателства – влязлото в сила решение по гр. дело № 47/2024 г. на Районен съд – Габрово, справките от съдебноизпълнителната служба при РС – Габрово, ведно с копие от издадения изпълнителен лист; справката от НАП, удостоверяваща сключването и прекратяването на трудовия договор на подсъдимия; справката за съдимост на подсъдимия.

Фактите по делото и доказателствените източници, които ги установяват, не се оспорват от страните, включително от подсъдимия и защитника му.

При установената фактическа обстановка районният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият Г. К. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав по чл.

183, ал. 1 от НК. Несъмнено е, че в периода от началото на месец януари 2025 г. до края на месец юли 2025 г., в гр. Габрово, след като с Решение № 158/26.03.2024 г. по гр. дело № 47/2024 г. по описа на Районен съд - Габрово, в сила от 26.03.2024 г., бил осъден да издържа свой низходящ – сина си **., заплащайки му чрез неговата майка и законен представител *** месечна издръжка в размер на 250 лева, подсъдимият съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски, а именно - седем месечни вноски в общ размер от 1 750 лева, с което е осъществил признаците от обективния състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. От субективна страна Г. К. е действал при пряк престъпен умисъл, тъй като е имал знание 3 за всички обективни признаци от състава на престъплението, за запретеността на деянието и общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици. От събраните по делото доказателства не се установява подсъдимият да е бил в обективна невъзможност за изпълнение на задълЖ.ята за издръжка по отношение на детето си. Същият е в активна трудоспособна възраст и не са налице данни за влошено здраве или други пречки от непреодолим характер, препятстващи възможността за изпълнение на задължението за издръжка.

С въззивната жалба се претендира наложеното с присъдата наказание пробация да се замени с лишаване от свобода. Това искане се явява недопустимо, тъй като на практика чрез него подсъдимият желае да се утежни полоЖ.ето му. В системата на наказанията наказанието „лишаване от свобода“ се явява по-тежко от наказанието „пробация“. Съдът от по-горна инстанция не може да влоши полоЖ.ето на подсъдимия, ако само той (както е в случая) е подал жалба, тъй като това противоречи на принципа reformatio in peius. В принципен аспект по-тежко наказание е възможно да се наложи ако е депозиран съответен протест от прокурора, а по настоящото дело такъв липсва.

За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Районният съд е наложил на подсъдимия К. наказание пробация, което включва двете задължителни пробационни мерки, всяка за срок от една година. При определяне на вида на наказанието контролираният съд правилно е отчел невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца, чистото съдебно минало на подсъдимия, оказаното съдействие на разследването. Правилен е изводът, че тези обстоятелства обосновават налагането на по-лекото по вид наказание – пробация. При определяне продължителността на двете пробационни мерки адекватно е взет предвид относително продължителния период от време, през който не е изпълнявано задължението за издръжка, въпреки липсата на обективни пречки за това. В тази връзка следва да се напомни, че предназначението на издръжката е да осигури ежедневните потребности на нуждаещия се и по своето естество то е безусловно, не е обвързано с трудова ангажираност, материално състояние и т.н.

Право на подсъдимия е да избере мястото, където трайно да се установи и да живее, включително в чужбина. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да бъде аргумент за корекция на вида на наказание, още повече че са налице механизми, позволяващи наказанието пробация да се изпълни и в чужбина, стига да са налице условията по Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г.

При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната й.

4

По изложените съобраЖ.я въззивният съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.

В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжен съд – Габрово

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16 от 06.03.2026 г. по НОХД № 968/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.

За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5