Разпореждане № 117543 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 117543 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20261110117854 по описа за 2026 година

При извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, подадена от Д. Я. В., чрез адв. Б., съдът приема, че същата е нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 1 вр. чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК вр. чл. 128, т. 2 ГПК. Ето защо на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът не разполага с копие от договора за кредит, като се моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно сключените между ищеца и „НЕТКРЕДИТ“ ООД договори за кредит. Така направеното искане следва да бъде оставено без уважение, като аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата, на които основава иска си, както и да посочи предмета на спора. Индивидуализирането на договора, от който се извеждат спорните права, представлява елемент от фактическите основания на предявения иск и не може да бъде извършвано посредством събиране на доказателства. Доказателствената дейност е насочена към установяване на вече въведени от страните релевантни факти, а не към издирване или определяне на самия предмет на спора.

В случая искането за издаване на съдебно удостоверение цели чрез информация от трето лице да бъде установено кой именно договор за кредит е сключен между страните, респективно да бъде индивидуализирано спорното правоотношение. По този начин се цели преодоляване на нередовностите на исковата молба чрез събиране на доказателства, което е процесуално недопустимо. Освен това искането не е насочено към установяване на конкретно въведен по делото факт, а представлява общо издирване на евентуално съществуващи договорни правоотношения между страните, което противоречи на принципа на диспозитивното начало и на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Отделно от гореизложеното, на основание чл. 21, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър всяко лице има право да поиска от Българската народна банка информация относно кредитната си задлъжнялост в Централния кредитен регистър, включително кои институции и лица по чл. 4, ал. 1 са подали информация в системата на регистъра.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

1

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от получаване на съобщението следва да отстрани констатираните нередовности, като:

1/ посочи цената на всеки от предявените искове;

2/ изложи надлежно обстоятелствата, на които се основават предявените искове, като уточни кога е бил сключен договорът за потребителски кредит и под какъв номер, за каква сума, за какъв срок, при какви параметри, както и посочи подробно какви права и задължения са поели страните по него, на коя дата ответникът е получил сумата по договора за кредит;

3/ изложи конкретни (а не бланкетни) твърдения за нищожност на процесните договори за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство;

4/ изложи твърдения какви суми твърди, че е платил на ответниците по договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство, както и каква сума е била дължима според ищеца, респ. каква сума твърди, че е надплатил;

5/ индивиудализира твърдения договор за предоставяне на поръчителство, като посочи най-малко дата на сключване и размер на възнаграждението, което твърди, че е дължимо по него;

6/ формулира надлежно петитума на исковата молба, като конкретизира договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, които претендира да бъде провъзгласени за нищожни, както и размера на сумите, която претендира от ответниците като недължимо платени;

7/ представи по делото документ за внесена по сметката на СРС за държавни такси държавна такса в размер на 4% върху цената на всеки от исковете, но не по-малко от 25,56 евро за всеки от исковете.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на което и да е от дадените указания, исковата молба ще бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че съгласно чл. 40 и чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение или призовка е длъжен да уведоми съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ГПК не са спазени от страната, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2