Решение № 695 от 04.08.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Добрич, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Д. като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20253230100945 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/:

Образувано е по повод искова молба на Й. Г. И., ЕГН: ********** от ***, чрез пълномощника си адв. М. И. - АК гр. Д., с която против "ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени кумулативно обективно съединени искове:

1.

/ да бъде отменена като незаконосъобразна заповед №

23/30.01.2025 г., издадена от Изпълнителния член на СД на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца - иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;

2.

/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, за период от шест месеца, считано от 30.01.2025г. до 30.07.2025, в размер на по 965 лева за всеки месец или общо 5790 лева /след допуснато по реда на чл. 214, ал.1, изр. 3от ГПК изменение на размера на предявения иск/ - иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.

Претендират се сторените по делото разноски.

Исковете се основават на следните фактически обстоятелства:

Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника от 14.09.2020 г., като изпълняващ длъжността "***" и с 2 бр. допълнителни споразумения от 31.12.2020 г. и от 31.12.2024 г.. До преди дисциплинарното си уволнение е бил *** на отдел 3/4 (Дребна черна техника) в продължение на около една година, като е замествал *** на отдела, когато са отсъствали или са имали почивен 1 ден.

По време на работния процес служителите на ответника са имали годишни „изпити“ на база знания, по които са били оценявани и съответно е покачвана категорията им при добри резултати.

Ищецът се е справял много добре на тези изпити и няколко пъти му е покачвана категорията, тъй като оценките му на тези изпити са 5+ всеки път (при диапазон от 1 до 6). Па всеки 3 месеца служителите са имали атестации за това, как се справят с работата и са им поставяни оценки на различни задължения в работата, като там ищецът също се е справял много добре с лични оценки вариращи между 78-100 точки (при диапазон от 1 до 100 точки).

На база на тези 3 месечни атестации служителите са получавали бонуси, като 90% от случаите този бонус (премия) ищецът е получавал поради добра оценка на тези атестации. Освен това, като *** на отдел „Компютри“ и познаниета на ищеца в ИТ сферата, е помагал и на други колеги при проблем с компютър или принтер. Ищецът никога не е имал проблеми в работата си нито с колеги, нито с работодателят си и се е отнасял към всички с уважение.

Като *** ищецът доста често е поддържал контакт е колеги от други магазини за поръчване на стока за клиенти, правил е заявки към централен склад за стока, която е нужна в отдела за продажба, като тази стока е всичко друго освен телефони. Заявките за телефони са правени от служители в Централен Офис (София) и са разпределяни по магазините. Поръчването на телефон е ставало единствено от друг магазин във веригата и то само ако клиент го иска и остави капаро, като бройката на тези телефони в повечето случаи е само 1.

На 26.01.2025г. е бил извършен „грабеж“ в хипермаркет „Технополис“ Д.. В тази връзка на 29.01.2025 г. около 12:00 - 12:30 часа ищецът е бил повикан в офиса на магазина и е бил поканен от шефовете си да се подложи на полиграф в стаичката на касиерките. Ищецът е подписал декларация, че е съгласен да бъде записан аудио, видео и данните от полиграфа, тъй като същият не е имал каквито и да било притеснения, камо ли пък за твърдяното от ответника участие в „грабежа“.

В продължение на около 2 часа ищецът е бил подложен на въпросното полиграфско изследване, като са му били задавани по около десет пъти едни и същи въпроси, при което ищецът като всеки нормален човек се е изтощил и напрегнал. След тези два часа с тяло, покрито от сензори, на ищеца му се съобщава, че видите ли, не бил искрен?! Ищецът е отговорил, че няма какво да крие и е бил напълно искрен в казаното, като е настоял да му бъде отговорено защо считат, че не е бил искрен, след като многократно е отговорил на един и същи въпроси напълно искрено и честно. В този момент представителите на работодателя са започнали да го притискат да „признава“, че е участвал в грабежа. Това грубо и арогантно отношение от лицата подложили го на полиграф и вменяващи му вина и набеждавайки го, че е участник в престъпление, ищецът е бил принуден да търпи в продължение на още три часа. Полиграфът на който е бил подложен, не е предоставен от органите на реда, а е такъв, който работодателят използвал за собствени нужди.

2

След като най-накрая са пуснали ищеца да излезе от стаичката, Х. Х. *** му е казал: "ела да си подпишеш молбата". без да уточнява каква е тази молба, а под продължаващите нападки от присъстващите около 7-8 души и в състояние на стрес от това, какво се случва, ищецът е бил принуден да подпише молба, със съдържанието на която не е бил запознат.

Сред присъстващите в тази стаичка е имало и полицай от Първо РУ на МВР на Д. на име М., който е завел ищеца в друга стая, за да му проведе и той разпит. Ищецът е обяснил на полицейския служител, че няма нищо общо с това, в което го обвиняват се и няма какво да му каже. Разпитът е продължил около 30 минути, като полицаят М. е казал на ищеца, че може да го задържат за 72 часа в районното управление /вероятно да го стресне/, но ищецът отново му е заявил, че няма какво да каже и няма никакво касателство със случилото се. След приключване на този разпит, ищецът е бил отведен в Първо РУ на МВР Д., където му е връчена призовка да се яви като свидетел на 30.01.2025г в 15:30 ч., след което той се е прибрал у дома си.

На следващия ден - 30.01.2025г, около 12:20 ч. ищецът е позвънил на управителя Х. Х., като го е помолил да му обясни каква е тази молба, която е бил принуден да подпише предния ден и да поиска копие от същата.

Управителят му е отговорил, че ще му предостави копие, но трябва да го изчака, защото бил в полицията и давал показания. Това изчакване е продължило около 30 минути и към 13,00ч. управителят се е появил заедно с двама служители на ответното дружество от София, като отново са го накарали да чака още около един час, докато го повикат. В офиса, управителят Х. Х. вместо да даде на ищеца копие от молбата, както му е обещал и за каквото всъщност ищецът е отишъл при него, то същият е скъсал молбата пред ищеца, като му е подал един бял лист и му е казал да напише защо е дал неверни отговори на полиграфа. Тогава ищецът му е казал, че няма какво да пише, тъй като не е давал неверни отговори, а е бил искрен и откровен. След това управителят е заставил ищеца да напише на листа, че отказва да даде обяснения, но без да го уведоми, че предстои налагане на дисциплинарно наказание и обясненията, които му се искат са в тази връзка. Според ищеца това е грубо нарушаване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и въвеждане на ищеца в заблуждение в каква връзка му се искат обяснения.

Непосредствено след това, управителят се е върнал в офиса с колегите от София, заявявайки на ищеца, че: „ще оправи нещата по друг начин“ и малко след това е излязъл със заповедта за уволнение, която е връчил на ищеца.

Ищецът бил шокиран от този развой на събитията. Същият ден в 15:30 ч. ищецът се е явил за разпит в Първо РУ на МВР, като по време на разпита полицейските служители са взели телефона на ищеца и са излезли с него от стаята за разпит, вероятно за да търсят някаква информация, като малко преди да го освободят, са му върнали телефона.

След този ден, ищецът повече не е викан в полицията, нито пък е привличан в каквото и да било качество в наказателно производство.

Впоследствие от медиите ищецът разбира, че магазинът е ограбен от някаква организирана престъпна група чужденци, гастролиращи из Европа.

3

Видно от обжалваната заповед N: 23/30.01.2025 г., на ищеца е наложено наказание „уволнение“ с мотив, че: "На 26.01.2025 г„ в 2,30 ч. е извършен грабеж в хипермаркет „Технополис- Д.. От страна на „Технополис България“ ЕАД веднага са предприети действия по информиране на органите на МВР, по започване на проверка на стокови наличности, прегледи на видеозаписи, комуникация с охраняваща организация и органите на МВР, извършен е анализ на риска. На 29.01.2025 г., с изричното съгласие на Й. Г. И., ЕГН:

**********, е извършено полиграфско изследване, чрез което е установено, че Й. Г. И., ЕГН: **********, дава неверни отговори на въпроси, свързани с негово лично участие в грабежа и има съпричастност към извършеното деяние на 26.01.2025 г., в 02,30ч.“

В заповедта се сочи, че с оглед започване на дисциплинарно производство, ищецът е бил поканен с писмо да се яви в „Технополис- Д.“, за да бъде изслушан от представител на работодателя и да даде писмени обяснения.

В исковата молба се пояснява, че самият ход на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание изисква да се отправи писмено уведомление за извършеното нарушение до работодателя, което следва да съдържа трите имена на нарушителя, длъжност и работно място; точно описание на извършеното нарушение; време и място, както и обстоятелства при които е било извършено и доказателствен материал за потвърждаване на фактите.

Поканата следва да е писмена и да е връчена срещу подпис и дата на лицето.

Едва след като получи писмените обяснения работодателят следва да ги разгледа и да се произнесе. Решението на работодателя се посочва в мотивирана писмена заповед, където се записва наложеното наказание. Това, според ищеца, категорично не е сторено от работодателя и не отговаря на истината соченото в заповедта, а именно, че ищецът е бил поканен с писмо да даде обяснения. Заявява се, че ищецът не е канен по никакъв начин да даде обяснения, камо ли пък с писмо, което е съществено нарушение, водещо до отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Единственото, което е поискано от него, е да напише на един бял лист защо бил давал неверни отговори на зададените въпроси на полиграфа.

Според ищеца приложение намира разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, съгласно която, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Твърди се, че работодателят нито е поискал обяснения от ищеца за твърдените нарушения, нито го е уведомил, че срещу него има дисциплинарно производство. В гази връзка ищецът счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и немотивирана, поради което следва да бъде отменена .

Сочи се , че процесната заповед е немотивирана, издадена в нарушение на чл. 195 от КТ - липсва конкретизация на вменените нарушения, какви са точно, кога са извършени. Трудовото правоотношение е прекратено само на основание едни клетентически твърдения от работодателя, набеждаващи ищеца в извършване на престъпление. Всички изводи работодателят си е направил въз основа на резултати от полиграфско изследване с апаратура, 4 която нито е доказано, че е лицензирана, нито пък резултатите от същата служат като доказателства съгласно българското законодателство, камо ли пък да бъдат основание за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание уволнение. От мотивите на заповедта категорично не може да се направи извод за сочените от ответника дисциплинарни нарушения, а именно: по чл.

190, ал. 1, г. 4, предложение първо от КТ - „Злоупотреба с доверието на работодателя“ и по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ - „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“, които да са основание за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 188, т. 3 от КТ - уволнение.

В срок ищецът представя писмени бележки. Поддържа предявените искове, като настоява за уважаването им в цялост. Претендира сторените по делото разноски.