Определение № 437 от 24.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437 гр. П., 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И. като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500479 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.83, ал.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от Т. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.

„В.А.“ № 3 чрез неговия процесуален пълномощник адв. Е. И. против определение № 412/05.02.2025 г., поправено с определение № 413/05.02.2025 г., и двете постановени по гр.д. № 5168/2024 г. по описа на Пазарджишкия районен съд. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че ищецът разполага с достатъчно средства да заплати дължимата ДТ и това няма да го затрудни. Съдът не бил съобразил, че освен имущество и доходи, ищецът имал задължения към банки и други кредитни институции. Отказът на съда да освободи ищеца от заплащане на ДТ препятствал достъпа до правосъдие на ищеца поради невъзможността му да заплати държавната такса. Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което ищецът да бъде освободен от заплащане на държавна такса.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по селото доказателства, намира обжалваното определение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Т.

Г. Х. ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „В.А. „ № 3 чрез ЕАД Е. И. , със съдебен адрес: гр. П., ул. „Борба“ № 3 против „ИЗИ АСЕТ 1

МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1324 ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С.К.К. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.

София, 1324, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 с предявени кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 26 ЗЗД с цена от 2287,95 лв. и съответно 1087,05 лв.

С определение № 3637/16.12.2024 г. постановено по настоящото дело, съдът е оставил исковата молба без движение за внасяне на държавна такса в размер от 141,48 лв.

Ищецът е направил искане по чл.83, ал.2 от ГПК, обективирано в молба подадена в срока за изпълнение на указанията - да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса , тъй като сумата е непосилна за него. Молбата е мотивирана със затруднено материално положение на ищеца и липса на достатъчно средства за заплащането на дължимата ДТ.

Ищецът е представил декларация за материално и гражданско състояние, в която не декларира собствен месечен доход, а само доход на неговата съпруга З.Т. М. -Х.а в размер от 1000,00 лв. Декларирал е , че двамата са родители на едно малолетно дете Т.Т. Х., родено на 16.11.2017 г. Декларирал е още , че притежава МПС Пежо 308, производство 2009 г. и , че притежава апартамент в гр. П., на ул. „К.Б.“ № 2 – 53 кв.м., не притежава акции, облигации, не притежава движими вещи със значителна стойност, не разполага с влогове в банки, няма вземания от трети лица. Освен това е направил отбелязване в „забележка“, че дължи вноски към бързи кредити и банки в ежемесечен размер от 2000,00 лв., като общия размер на задълженията му към такива банкови и небанкови институции възлиза на 70000,00 лв.

Районният съд по своя инициатива е служебно е изискал информация от НАП, НОИ, ОД на МВР-П., Сектор “Пътна полиция“ и Агенция по вписванията, за да може да направи преценка на релевантните обстоятелства във връзка със сезиращата молба.

От представените служебни справки се установява, че ищецът към настоящия момент работи по трудов договор с основна заплата от 1200,00 лв.

Установява се, че за цялата предходна година е реализирал облагаем месечен доход в размер, значително надхвърлящ минималната работна заплата /с изключение на три от месеците – м. юли, м. август и м. ноември 2024 г./, но за м. декември 2024 г. е реализирал облагаем доход в размер от 2062,34 лв.

Установява се, че като осигурено лице ищецът през м. март 2024 г., както и през м. юни и през м. август 2024 г., е ползвал отпуск за временна 2 неработоспособност и е общо на това основание като обезщетения е получил сумата в размер от 999,49 лв. В своята декларация ищецът е декларирал, че съпругата му също реализира месечен доход в размер от 1000,00 лв.

Установява се от другите служебни справки, че ищецът е собственик на МПС Пежо 308 от 29.04.2024 г. Собственик е и на апартамент № 5, ет.2 с площ от 53 кв.м. в гр. П., ул. „К.Б. І“ № 2, който е закупил през 2021 г., около месец след като се е разпоредил с друго свое жилище – апартамент в гр. П. на ул. „В. А.“ № 3.

На въззивния съд е служебно известно, че по друго дело ищецът е представи молба от 17.02.2025 г., в която е декларирал, че получава месечен доход от трудово възнаграждение в размер на около 1600 лева.

При тези данни изводите на районния съд за наличие на достатъчно доходи, които позволяват на ищеца да заплати ДТ в размер на 141,48 лв. без затруднение, са правилни. В частната жалба не са изложени каквито и да било аргументи, опровергаващи извода на районния съд за липса на предпоставки за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ. Напълно произволно е и твърдението, че съдът възпрепятства достъпа до правосъдие на Х., защото от наличните по делото доказателства се установява от една страна, че неговото семейство реализира месечен доход между 2600 лв. и 3000 лв., а от другата страна се установява, че притежава достатъчно недвижими имоти, които могат да бъдат източник на доход, необходим му да покрива както месечните си задължения и режийни разноски, така и да финансира инициираните от него искови производства пред съд. В последна сметка в случая се касае за заплащане на сума в размер на 86.68 лв., която представлява 1/26 ид.ч. от дохода на семейството за 1 месец и се дължи еднократно.

Съдът намира за необходимо да обърне внимание и на факта, че под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК ищецът е декларирал пред съд неверни факти както относно получаването на трудови доходи, така и относно притежаваното недвижимо имущество. Подобно поведение не може да се толерира и никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Като е достигнал до подобни изводи и е отказал да освободи ищеца от заплащане на държавна такса, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното определение и се присъединява изцяло към тях.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 412/05.02.2025 г., поправено с определение № 413/05.02.2025 г., и двете постановени по гр.д. № 5168/2024 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4