Решение № 260 от 01.09.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20248002901108 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мини Марица - изток“ ЕАД, гр.Раднево, срещу решение №76/28.02.2024г. по в.т.д. №686/2023г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение №299/05.09.2023г. по т.д. №1482/2021г. на Старозагорски окръжен съд, в обжалваната част, с която „Мини Марица- изток“ ЕАД е осъдено да заплати на „Ен-Джи-Ес-016“ ЕООД, област Пловдив, община Стамболийски, село Йоаким Груево, сума в размер на 139 217,29 лв., предоставена от изпълнителя на възложителя гаранция за изпълнение, на основание чл.3 от Договор №МТ- 283/03.08.2012г. и по т.2 от Споразумителен протокол от 08.02.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 29.10.2021г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, а също неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено 1 нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател твърди, че изводът на съда за валидност на договора за цесия, с който ищецът се легитимира като кредитор, противоречи на събрания по делото доказателствен материал, както и на направените в мотивите констатации.

Поддържа, че ако прехвърленото вземане не съществува към датата на сключване на договора за цесия, съответно ако то е неопределено по основание и размер, то договорът е нищожен поради невъзможен предмет. С оглед на това счита, че ищецът няма активна процесуална легитимация да води настоящото производство и постановените по делото решения са недопустими. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му, касаещи назначените експертизи и представеното писмо от Българския държавен институт по стандартизация, а също и че погрешно е интерпретирал заключенията на вещите лица. Въвежда оплаквания, че писмото от Българския държавен институт по стандартизация, на което въззивният съд е основал изводите си, е представено по делото след изтичането на преклузивния срок за отговор на исковата молба и без да са налице предпоставките на чл.147 от ГПК за представяне на нови обстоятелства и доказателства. Изтъква, че макар писмото да е с дата на издаване 10.05.2023г., за ищеца не е съществувала пречка да се снабди със същото при подаването на исковата молба. Изразява несъгласие с извода на съда, че вземането не се погасява с кратката тригодишна погасителна давност, като твърди, че внесената гаранция представлява обезщетение за възложителя при неизпълнение или некачествено изпълнение на договореното.

Ответникът по касация „Ен-Джи-Ес-016“ ЕООД област Пловдив, община Стамболийски, село Йоаким Груево, депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е допустимо и правилно. Поддържа, че предмет на договора за цесия е съществуващо конкретно по размер ликвидно и изискуемо вземане, представляващо получена на договорно основание от касатора гаранция за добро изпълнение при точно спазване законоустановените предпоставки, предвидени в чл.99 ал.1 от ЗЗД. Изтъква, че съгласно заложеното в т.3 от споразумителен протокол от 08.02.2013г. правото да се инкасира гаранцията от възложителя възниква при констатиране на дефекти по гумено – транспотната лента /ГТЛ/ в гаранционния срок, когато той е спазил нормативно установените стандарти и условия за монтаж и 2 експлоатация на ГТЛ. Подробни съображения излага в писмен отговор и писмена защита. Претендира присъждане на разноски.

С определение №860/17.03.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос: „Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 03.07.2012г., след провеждането на открита процедура за възлагане на обществена поръчка, между възложителя „Мини Марица - изток“ ЕАД и изпълнителя „Райчев“ ЕООД е сключен договор №МТ 283/03.07.2012г. за доставка на гумено – транспортна лента със стоманен корд: лента St3 1 5 0 , B2250, 14/8 Х и стиковъчни материали, /наричани за кратко в договора стока или изделие/, конкретизирана по вид /търговска номенклатура/, технически данни, количество и качество, и единични цени в Приложение №2 и Приложение №1- Общи условия на договора за възлагане на обществена поръчка, които са неразделна част от договора. Договорена е цена на доставената стока 4 640 576,35 лв., без ДДС.

С т.3 от договора е уговорена гаранция за изпълнение в размер на 139 217,29 лв., която съгласно т.6.3 не покрива умишлени повреди, повреди, причинени от късове, чийто размер надхвърля специфицирания такъв, форс-мажорни обстоятелства, повреди, следствие на неправилно изграждане, въвеждане в експлоатация и обслужване, пренатоварване, превишаване на установения защитен коефициент на претоварване на лентата при променливи експлоатационни условия. На 08.02.2013г., след доставянето на стоката от „Райчев“ ЕООД, е подписан Споразумителен протокол за удължаване на гаранционния срок, като процесната гаранция е трансформирана в допълнителна такава, обезпечаваща гаранционния срок от общо 72 месеца.

Установено е, че след изтичане на уговорения срок на гаранцията, на 08.03.2019г. изпълнителят е отправил искане до възложителя за възстановяване на сумата от 139 217,29 лв., като последният е отказал да я възстанови. С договор за цесия от 20.01.2021г. „Райчев“ ЕООД е прехвърлил на „Ен-Джи-Ес-016“ ЕООД своето вземане към „Мини Марица - изток“ ЕАД в размер на 139 217,29 лв., като договорът за цесия е съобщен на длъжника преди предявяване на иска. При така установената фактическа обстановка 3 въззивният съд е счел, че спорните по делото въпроси са дали съществува вземане в полза на цесионера „Ен-Джи-Ес-016“ ЕООД, както и дали длъжникът има право да задържи внесената гаранция на основание т.3 от Споразумителния протокол, установяваща възможността същата да се инкасира при констатирани в гаранционния срок дефекти по лентата. Във връзка с това е съобразил заключенията на производителя на стоката FTT Wolbrom – Полша и на лицензираната независима контролна организация „Булгарконтрола“ АД, направени поради установени от възложителя „Мини Марица - изток“ ЕАД дефекти, заключенията на вещите лица по трите експертизи /първоначална и допълнителна съдебно – технически експертизи и комплексна съдебно технико – икономическа експертиза/, както и писмо с изх.

№ 26-00-08/10.05.2023г. на Български държавен институт по стандартизация.

Намерил е, че възникналите повреди по доставената от „Райчев“ ЕООД гумено – транспортна лента със стоманен корд не са следствие от фабричен дефект и не следва да се третират от възложителя като рекламация по договора, тъй като причината за тях е в неправилния начин на експлоатация на лентата, поради неспазване на технологичните изисквания за допустимите отстояния между ролките и на ъгъла между тях, както и поради неспазване на технологичните изисквания при монтиране на лентата. Приел е, че в случая ответникът е поръчал гумено транспортна лента със стандарт DIN 22131, която за правилната си експлоатация следва да се монтира на транспортьор със стандарт DIN22107, а ответното дружество е монтирало същата на транспортьор, който не отговаря на този стандарт- с различна система на разположение и размер на ролките. Също е счел, че съществуващите дефекти са настъпили вследствие и на продължителната експлоатация и превозваните товари, поради което не могат да бъдат класифицирани като гаранционни.

При тези съображения въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на „Мини Марица - изток“ ЕАД, че вземането не съществува, респ. не може да се цедира, като е изтъкнал липсата на договорно основание за задържане /инкасиране/ на платената от изпълнителя гаранция в размер на 139 217,29 лв.

Апелативният съд е приел за неоснователно и възражението, че процесният договор за цесия е нищожен, като е подчертал, че негов предмет не е бъдещо неопределено по размер вземане, доколкото размерът на внесената гаранция е посочен в самия договор за доставка. Изложил е съображения, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при назначаване на допълнителната и повторна комплексна експертизи, като е изтъкнал необходимостта от специални знания относно възникналите дефекти на лентата и стандартите, на които последната следва да отговаря. Изтъкнал е още, че окръжният съд е съобразил факта, че не е извършен оглед на лентата от вещите лица, поради непредоставянето на същата.

На последно място, съставът на Пловдивски апелативен съд е счел за неоснователно възражението, че вземането е погасено с изтичането на 4 кратката тригодишна погасителна давност, като въз основа на клаузите на т.4.2 и т.4.5 от Общите условия към договора е формирал извод, че внесената гаранция не представлява неустойка, обезщетение за вреди или санкция, начислена на изпълнителя по договора. Изложил е мотиви, че претенцията е за парично вземане за гаранция, обезпечаваща качеството на доставената стока, което се дължи след изтичане на гаранционния срок и след като от нея не са удържани суми за неустойки и обезщетения за вреди, и което се погасява с изтичане на общата петгодишна погасителна давност. Заключил е, че доколкото гаранцията следва да се възстанови след изтичане на гаранционния срок – след 08.03.2019г., към датата на подаване на исковата молба – 29.10.2021г. давностният срок не е изтекъл.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:

По посочения процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №218/03.11.2016г. по гр.д. № 2217/2016г. на ВКС, III г.о., и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл.263 от ГПК. Разрешаването на спора по същество означава преди да реши дали да отмени изцяло или отчасти или да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд да извърши същата онази дейност, която извършва първоинстанционния съд при разрешаването на спора: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени 5 възражения и доводи на страните, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.