Решение № 2108 от 21.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 21.03.2019 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с. Пламен Генев при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 15153 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.06.2018 г. по гр.дело № 14513/17 г., СРС, ГО, 159 състав е отхвърлил предявеният от Х.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, предявен като частичен от иск в общ размер 20 000 лв. - обезщетените за неимуществени вреди, претърпени следствие публикуването на статия със заглавие „ДА УБИЕМ МИНЬОРИТЕ" в рубриката „КЛЕТНИЦИТЕ", бр.42 / 675/ от 22-28 октомври 2016 г. /година XIV/ на в-к „У.", издание на „Н.М.Г." АД, стр.34-35.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Х.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.П.М. от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви изложени в жалбата. Заявява се, че незаконосъобразно съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е автор на публикацията, с която е причинил на ищеца твърдените неимуществени вреди. В жалбата се заявява, че “ние, които четем вестника, няма как да знаем дали професор М.С.К. е действителният автор на процесната статия и дали е интелектуалният създател на текста. За нас, достатъчно доказателство, за да понесе отговорност, е фактът, че процесната статия е от нейно име и е с нейна снимка. Въпреки оспореното авторство, този факт би трябвало да е достатъчно доказателство за съда.“ Счита, че във всеки брой на вестник „У.“ продължават да излизат всяка седмица публикации от нейно име и с нейната снимка. Развива хипотеза при редовно призоваване на ответника и неговото лично явяване в съда и отговаряне на въпроси. Счита, че „няма как да се установи кой е действителният автор на публикацията и дали това е ответникът.“ Позовава се на чл.6, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права, според който (1) (Предишен текст на чл. 6, изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. (2) (Нова - ДВ, бр.

99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Алинея 1 се прилага съответно и за носителите на авторското право в случаите по чл. 10, изречение първо, чл. 11, ал. 1, изречение първо и чл. 14. Според чл.10, изречение първо „Авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението.“ Законът е създал оборима презумпция за това кой се счита за автор на произведение, отпечатано в периодично издание.

Предвид гореизложеното счита, че отговорността на публикацията е именно на лицето, посочено като автор, индивидуализирано с двете му имена с академична длъжност „професор“ и със снимката му. Сочи още, че в края на месец юни 2018 г. в обществените медии се е появила информация, че М.К. е била осъдена окончателно по дело за клевета, образувано по тъжба на Х. С.М., председател на УС на Съюза на артистите в България за престъпление по чл.148, ал.2 от НК и на основание чл.78 а НК е била освободена от наказателна отговорност. Било й наложено административно наказание глоба, чийто размер бил намален на 2 000 лв. с влязло в сила решение на СГС, НО. Депозира присъдата с мотивите и моли да бъдат приети, които счита действително за косвени доказателства за предмета на процесния спор, но според въззивника могат да послужат на съда да „си изгради представа“ за склонността на ответницата да участва активно в обществения живот и да прави изказвания, които могат да засегнат честта и достойнството на коментираните от нея личности. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., като частичен иск от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на публикацията й в брой 42/675/ от 22-28 октомври 2016 г. на вестник „У.“, издание на „Н.М.Г.“ АД, на стр. 34-35, озаглавена „Да убием миньорите“, ведно със законната лихва от 28.10.2016 г. до окончателното плащане на сумата, като и направените разноски по делото. Прави доказателствени искания да бъдат приети като доказателства следните електронни документи, възпроизведени на хартиен носител, а именно: 1.

Публикация на интернет страницата на ХАЙ КЛУБ от 29.06.2018 г., със заглавие „Х.

М.осъди М.К. за клевета“, 2. Присъда № 241965 от 18.10.2017 г. и мотивите към нея от 13.02.2018 г., НЧХД № 13367/2014 г., сРС, гО, 115 състав. Моли да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред СРС за сдобиване с преписи от присъда № 241965 от 18.10.2017 г./ с мотивите от 13.02.2018г./ по НЧХД № 13367/2014 г., СРС, НО, 115 състав и решението на СГС. Моли да бъдат приети представените към въззивната жалба печатни материали от 12 броя от вестник „У.“, съдържащи публикации на М.К..

Въззиваемата страна М.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения по делото особен представител адвокат В.Т. от САК оспорва въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 10 000 лв., предявен като частичен от общ иск в размер на 20 000 лв.

Ищецът Х.А.К. твърди, че в бр.42

/675/ от 22-28 октомври 2016 г. /година XIV/ на в-к „У.“, издание на „Н.М.Г." АД, на стр.34-35, в рубриката „КЛЕТНИЦИТЕ" имало статия с автор проф. М.К., озаглавена „ДА УБИЕМ МИНЬОРИТЕ". Публикацията съдържала неверни и позорящи твърдения: „Да спрем въздуха на миньорите, да ги оставим между живота и смъртта! Свидетели сме на някаква невиждана жестокост и неразбираема кръвожадност. Та и в Латинска Америка богаташите имат яхти, силиконови жени и параден лукс, както те го разбират, но не прибягват до методите на нашия бизнесмен К. и подобните нему. И обществото не е така бездушно към случващото се-не допуска подобен канибализъм.“ С публикацията авторът й твърдял, че К. проявявал „невиждана жестокост и кръвожадност“ към миньорите, които работели в неговите „владения“, използвал нечовешки методи, за да се справи с проблемите с тях. Авторът приписвал на ищеца опит за извършване на убийство на мнозина по особено мъчителен начин, което било клевета. В статията на К. се приписвали извършване на престъпления против избирателната и политическата система - купуване на гласове и търговия с влияние, престъпление против данъчната система-чрез източване на печалба от национален ресурс, срещу трудовото законодателство-чрез източване на трудовия ресурс на миньорите. Освен това ищецът бил наречен с думата „феодал", на която било придадено обидно значение - човек, който е над законите и властва над неговите крепостни, в случай обезправените миньори, на които спира въздуха в мината. Тези твърдения, засегнали честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото. Създала се негативна представа за личността му, включително и в средата, в която работел.

Дълго време изпитвал неудобство да се явява на публични места. Имало негативни коментари по негов адрес и широк негативен отзвук сред приятели и познати.

Публикацията му причинила емоционален и физически дискомфорт, изразяващ се в притеснение, главоболие, повишено кръвно налягане. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като частичен иск от общ размер 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2016 г. до окончателното й плащане.

Ответникът М.С.К., чрез назначения по делото особен представител, в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че интелектуалният създател на статията е М.С.К., въпреки че във вестника било посочено нейното име и снимка. Заявява, че твърденията в исковата молба били микс от различни части на статията, подбрани произволно, за да създадат целеното от него внушение, като изтъква, че никъде в статията не се споменава по този начин формулираното име „Х.К.". Твърденията на ищеца манипулативно преиначавали буквалния текст и представлявали фриволни литературни интерпретации. Освен това, в публичното пространство отдавна циркулирала информация във връзка с твърдението за укрити данъци от ищеца, за което му било повдигнато и официално обвинение от Прокуратурата на РБ. Тази тема била предмет на разследване в предаването „Господари на ефира", твърдения в подобен смисъл имало и на канала на Б.Б.в You Tube и редица други публикации в медиите. Всички факти, описани в процесната статия, били теми на множество други публикации, изказвания на публични личности, актове на държавни органи и др., поради което счита, че не е налице пряка причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, а и от приложения брой на вестника се установява, че процесната статия със заглавие „Да убием миньорите" е публикувана в бр.42 /675/ от 22-28 октомври 2016 г.

/година XIV/ на в-к „У.". От статията се установява, че в първата дясна колона е поставена снимка, до която са посочени научна степен и име - проф. М.К., ответник в настоящото производство.

В статията се твърди, че в мина

„Бабино" вентилацията под земята се спира от управляващите мината, за да се притиснат 120 стачкуващи миньори да излязат при колегите и семействата си, което всъщност представлявало опит за предумишлено убийство. В публикацията авторът пише: „Отношението към миньорите не само в „Бобов дол", но и в други владения на К., е нечувано и поставя България на челно място по дивашки нрави.". „Сега след позорния случай в „Бабино", се свикват комисии, разкриват се около 700 нарушения, извършени от концесионера/...) Освен това министърката Т.П.е дала на прокурора последния случай с „Бабино", но смея да кажа, че много големи прегрешения на К. бяха опростени през годините. И въпреки това задлъжнялата НЕК се оказва, че изплаща дължимите суми най-редовно на същия този бизнесмен....Без думи съм! Държавата наистина трябва да действа и да спре кранчето му. Докато той е непокътнат, значи и беззаконието е непокътнато...Трябва да му се признае на всеизвестния К., че е улучил мястото и нишата, където да развие своя феодален бизнес. В обобщения опис на неговите брутални публични беззакония влизат и данъчни задължения, както политически покупки: при избори - на корпоративни гласове, в НС - на цели парламентарни групи. Явно успява да лавира и да е недосегаем. Външният му лустросан вид на „изискан" бизнесмен се пропуква още при вида на изгората му, бивша фолк певица, и то от Перник, сега покорна съпруга, надарена с ваканция на Малдивите и други прелести, разбира се...Вторият му публичен опит за политическо окопаване - роднината му д-р К., съпредседател на парламентарната група „Демократичен център". Не говоря за самите членове на тази невероятна политическа група, все продажници от класа, а за роднината на К. -същински брокер на интересите на поставилия се в политиката бизнесмен. Какво ли би казала именно д-р К. за случая с миньорите, как тя би коментирала този опит за убийство, чрез „наказателно спиране на въздуха"?

Вече не е възможно да се опитва да се прикрие случващото се. Границите бяха минати, като прибавим и досадата от повтарящия се политически театър с нещастните миньори - всеки път преди избори. Въпреки, че цялата тази шайка доби кураж, че може да действа безнаказано и кампанийно, тя зацикли в повторенията си, в продажността и диващината си. И то с издишащо чувство за мярка. Циклят в безобразията си на едно място. Но нанасят големи щети! Ако погледнем последния случай в „Бабино", става пределно ясна схемата за източване на К. - източване не само на печалба от национален ресурс като въглищата, но и източване на трудовия ресурс на една социална група като миньорите. През 2007 г. според официалната информация прочутият К. взима на концесия „Бобов дол", не инвестира в производството на въглища, дори не осигурява елементарна защита на миньорите - подпорни стени, работно облекло, каски. Те не работят, те дълбаят земята по най- първобитен начин, замърсеният въздух унищожава напълно дробовете им. Сякаш се връщам към стихотворението на Х. Смирненски „ Каменарче" от преди век - помните ли го?! (....) А тези в „Бабино" не са получавали ваучери за храна от март. К. е създал магазини, от които миньорите да пазаруват с тези ваучери, изцяло ги е заробил в неговата схема. И сега като е закрил магазините, за какво са им на миньорите ваучери, нали? Могат да минат на фотосинтеза! Така, по тази описана схема, търпян от всички, този феодал стигна до спирането и на въздуха на миньорите. Това е предупредителен пример как се затяга възелът за всички ни: и за тези политици, които допуснаха беззаконията, но и за обществото ни, заплашено от пълна безчовечност. И въздуха ли вече ще ни отнемете - този път буквално?!".

Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/094d3484-108b-4382-934d-abe5674dcd07