Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3401 от 11.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5404/2023
Вид
Определение № 3401
Подписан
11.12.2023
В сила
11.12.2023
Състав
Руси Алексиев, Христина Михайлова, Анелия Щерева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3401 гр. София, 22.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20231100605404 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП срещу определение по НОХД № 10246/2021г. по описа на СРС, 21-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В подадения протест се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, обвинителният акт съдържа всички законоустановени реквизити, както и че констатираното от първоинстанционния съд противоречие между цифровото и словесното изписване на диспозитива на обвинението на подсъдимата С. не представлява съществено процесуално нарушение, респ. не ограничава правата на същата, като й е дадена възможност да разбере в какво е обвинена и да упражни пълноценно правото си на защита. Прокурорът счита, че не е следвало съдебното производство да се прекратява и делото да се връща на СРП. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от СРС.

Възражения по частния протест не са постъпили.

Въззивният състав след запознаване с делото, намери за установено следното:

1

Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

При разглеждането му по същество настоящият съдебен състав намери протеста за неоснователен, поради следните съображения:

На 19.08.2015г. е образувано НОХД №14356/2015г. по описа на СРС по внесен обвинителен акт срещу П. С. С. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.316, ал.1 вр. чл.308, ал.1 от НК, както и срещу П. О. В. за престъпление по чл.209, ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.308, ал.1, алт.1 от НК. На 31.10.2019г. е постановена първоинстанционна присъда, която е отменена от СГС и делото е върнато за ново разглеждане в СРС, където е образувано НОХД № 10246/2021г. по описа на СРС, 21-ви състав.

С определение, постановено в открито разпоредително заседание на 22.06.2023г. по НОХД № 10246/2021г. по описа на СРС, 21-ви състав, съдът е констатирал, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемите, поради което е прекратил съдебното производство по цитираното дело и е върнал същото на СРП за отстраняване на посочените в определението недостатъци.

В атакуваното определение СРС е констатирал, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона, като е коментирал, че е налице неяснота относно характера на престъпната дейност, за която е повдигнато обвинението по отношение на обвиняемата П. С.. Съдът е посочил, че не става ясно квалифицираното като продължавано престъпление дали е извършено в съучастие за всеки пункт от обвинението и ако да, то в какво се изразява съучастието на другата обвиняема – П. В., тъй като правната квалификация на трите деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, създава впечатление, че и трите са извършени в условията на съучастие с обвиняемата В., а същевременно само във второто обвинение се споменава и нейното име. Констатирано е и разминаване между цифровото и словесното описание на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, доколкото в диспозитива на обвинителния акт е посочено само предл.1 от същата разпоредба, но същевременно текстово са описани и двете форми на 2 изпълнителното деяние, а именно „възбудила“ и „поддържала“ заблуждение.

По същия начин съдът е установил пороци и в обвинението спрямо П. В., доколкото е инкриминирано, че деянието по чл.209, ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК е извършено в съучастие с обвиняемата С., но не е прецизирана ролята на всеки един от съучастниците. Като допълнително съображение първостепенният съд е изтъкнал непосочване на обстоятелството дали и кога процесните суми са предадени на обвиняемите от сочения като пострадал Р.В..

Изложеното е дало основание на първата инстанция да приеме, че обвинителният акт не отговаря на минималния необходим стандарт, установен от закона, което е довело до съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, а именно невъзможност за пълноценно упражняване правото на защита от страна на същите.

Въззивният състав се солидаризира напълно с констатациите на районния съд, изложени в атакуваното протоколно определение.

Действително е налице противоречие между словесното описание и цифровото изражение на правната квалификация на престъплението, посочено като продължавано, вменено на обвиняемата С.. От така формулираното обвинение не става ясна волята на прокурора дали описаните действия, с които се твърди, че е осъществила дейност по „възбуждане“ и „поддържане“ заблуждение в конкретно пострадало лице, са извършени в съучастие или не, каква е евентуалната роля на всеки от съучастниците, както и коя от формите на изпълнителното деяние е осъществена. Това съдържание на обвинението създава неяснота за обвиняемите лица относно обхвата на инкриминираната престъпна деятелност, която от своя страна води до ограничаване на техните процесуални права да организират пълноценно защита си.

Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. Основното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и 3 участието на обвиняемия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и др. Правната квалификация на деянието – словесно и цифрово следва да бъде посочена в заключителна част на обвинителния акт съгласно чл.246, ал.3 от НПК т.е. в обвинителния акт следва да е налице единство между обстоятелствена и диспозитивна част, т.е. съответствие между фактическата и правна страна на деянието. В този смисъл е и залегналото в ТР №2/2002г., че „ посочването на престъплението, в което лицето се обвинява и на наказателния закон, по който се привлича като обвиняем, също са задължителни реквизити на постановлението за повдигане на обвинение“, респ. аналогични са изискванията и към съдържанието на диспозитива на обвинителния акт.

Посочените несъответствия в обвинителния акт водят до противоречивост и неяснота на формулираната от прокурора обвинителна теза, което би дало отражение и върху процеса, защото обвиняемите не биха могли да разберат в какво точно са обвинени, за да могат да организират адекватно защитата си. Приемайки, че посочените в определението от 22.06.2023 г. по НОХД № 10246/2021г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав нарушения са съществени и препятстващи възможността на обвиняемите и защитата да възприемат характера на предявеното обвинение и да реализират съответно своите права, настоящият въззивен състав счита, че атакуваното определение на СРС, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, следва да бъде потвърдено и делото върнато на СРП за отстраняване на посочените нарушения.

Водим от горното, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.06.2023 г. по НОХД №

10246/2021 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5