Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 418 от 27.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 635/2023
Вид
Определение № 418
Подписан
27.11.2023
В сила
27.11.2023
Състав
Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20235001000635 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от адв. П. К., пълномощник на Н. Д. М. частна жалба против постановеното по т. дело № 486/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, определение № 999 от 01.09.2023 г., с което е оставена без разглеждане подадената от адв. П. К., пълномощник на ищцата по делото Н. Д. М., молба вх. № *** от *** г. за изменение на решението в частта за разноските, като в полза на адвокат П. К. се присъди допълнително сумата 3617,81 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред първа инстанция.

В молбата са изложени подробни незаконосъобразност и е поискана отмяната му. съображения за неправилност и

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 12.06.2023 г. по т. дело № 486/2021 г. по описа на ПОС е постановено решение, с което са уважени предявените от Н. Д. М. чрез пълномощника й адв. П. К. против "З.Д.Б." АД гр. С. обективно съединени искове за присъждане на обезщетения претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди.

С решението е постановено и осъждането на застрахователя да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат П. К. сумата от 2 484, 77 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение определено съобразно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на сключване на договора за правна 1 помощ.

Това решение е съобщено на ищцата чрез пълномощника й адв. К. на 07.08.2023 г.

На 21.08. 2023 г. по делото от адв. К. е постъпила молба за изменение на решението в частта касаеща присъденото адв. възнаграждение. Посочено е, че така определеното възнаграждение не е съобразено с чл. 7, ал.2 т.3 и 4 от Наредбата и редакцията на същата към датата на даване ход на устните състезания на 01.06.2023 г.

По повод на тази молба съдът е постановил и определението предмет на обжалване.

В него той е приел, че тя е недопустима, защото не бил представен списък с разноски, в който да е посочен конкретния размер на претендираното адвокатско възнаграждение. В тази връзка се е позовал на т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. дело № 6/2012 г.

Недоволна от определението молителката е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

Същата е основателна.

Това е така защото в заседанието, в което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване от страна на ищцата е подадена и разгледана молба към която е приложен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В него се съдържа искане за присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА с ДДС съобразно уважената част от иска. В същото действително липсва конкретно посочване на адвокатското възнаграждение. Следва обаче да се има предвид, че в чл. 38, ал 2 от ЗА е посочено, че възнаграждението в случаите на чл. 38, ал.1 от ЗА е в размер не по нисък от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това при липса на посочен по- голям размер води и до логичен извод, че претендираното със списъка възнаграждение е в минималния такъв, т.е. не е нужна допълнителна конкретизация на същото.

Това съотнесено с чл. 80 от ГПК и приетото в т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС сочи, че поддената до ПОС молба за изменение на решението в частта за разноските е допустима и следва да се разгледа по същество.

Не това е сторил съда, което налага отмяна на определението му и връщане на делото за разглеждане по същество на подадената от адв. П. К., пълномощник на ищцата по делото Н. Д. М., молба вх. № *** от *** г. за изменение на решението в частта за разноските Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 486/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, определение № 999 от 01.09.2023 г., с което е оставена без разглеждане подадената от адв. П. К., пълномощник на ищцата по делото Н. Д. М., молба вх. № *** от *** г. за 2 изменение на решението в частта за разноските, като в полза на адвокат П. К. се присъди допълнително сумата 3617,81 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред първа инстанция.

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за разглеждане по същество на подадената от адв. П. К., пълномощник на ищцата по делото Н. Д. М., молба вх. № *** от *** г. за изменение на решението в частта за разноските.

След приключване на производството по чл. 248 ГПК делото да се върне отново на ПАС за образуване на дело по въззивната жалба срещу постановеното по делото на ПОС решение и разглеждане на същата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3