Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 3839 от 08.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 77463/2024
Вид
Разпореждане № 3839
Подписан
08.01.2025
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3839 гр. София, 08.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20241110177463 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 421441/30.12.2024 г. на „***, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. Ш., ЕГН ********** за сумите, както следва: 3 482,40 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 40013455356 от 22.11.2022 г.; 1 396,99 лв. - договорно възнаграждение за периода от 10.07.2023 г. до 05.08.2024 г.; 1 287,38 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга **** за приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 2 255,54 лв. – възнаграждение за закупена услуга *** за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента; 500 лв.

– такса за извънсъдебно събиране на вземането поради забава с повече от 90 календарни дни; 553,64 лв. – лихва за забава за периода от 11.12.2022 г. до 05.08.2024 г. и 465,58 лв. – лихва за забава за периода от 05.08.2024 г. до 29.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2024 г. до окончателното плащане.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 1 287,38 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга **** за приоритетно одобряване и отпускане на кредита и сумата от 2 255,54 лв. – възнаграждение за закупена услуга *** за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента, както и за сумата от 500 лв. - такса за извънсъдебно събиране на вземането.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 22.11.2022 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Видно от т. 12 от заявлението такса **** е за получаване на приоритетно становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а такса *** предоставя възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен план. Видно от описанието и двете услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. По отношение на такса *** следва да се има предвид още, че тя се дължи дори и 1 кредитополучателят да не се възползва нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и води до значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно такса **** за приоритетно одобряване и отпускане на кредита в размер на 1 287,38 лв. и такса *** за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента в размер на 2 255,54 лв. поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на вземанията в размер на 500 лв. поради забава с повече от 90 календарни дни, тъй като найнапред същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит.

Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 421441/30.12.2024 г. на „***, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. Ш., ЕГН ********** за сумите, както следва: 1 287,38 лв., представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга **** за приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 2 255,54 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга *** за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента, както и 400 лв., представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането поради забава с повече от 90 календарни дни, съгласно договор за потребителски кредит № 40013455356 от 22.11.2022 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3