Акт от 13.06.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 126 гр. Русе, 13 юни 2022 год.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Русе, в публичното заседание на 18 май 2022 год. в състав:

Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря

Наталия Георгиева и в присъствието на прокурора Диана

Неева като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА к.н.а.х.д. №112 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда” – Русе против решение №133 от 09.02.2022 г., постановено по а.н.д № 1992/2021 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 18-001671 от 25.08.2021г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе. С НП на Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, седалище в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание – “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.

Касационният жалбоподател счита въззивното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи в подкрепа на соченото касационно основание. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да потвърди процесното наказателно постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, седалище в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, чрез процесуалния си представител - адв. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Излага съображения в хода на устните състезания пред касационната инстанция, свързани с приложението на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Поддържа, че актът за установяване на административното нарушение (АУАН) бил издаден след изтичане на регламентирания в чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН тримесечен срок. Счита, че началото на този срок се поставя от деня, следващ изтичането на продължения срок за изпълнение на дадените му задължителни предписания с протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2034429/19.01.2021 г., а именно 26.02.2021 г., като към датата на съставяне на АУАН – 16.06.2021 г., срокът вече е бил изтекъл. Претендира присъждането на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата и счита, че решението на Районен съд – Русе следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а решението на РРС, предмет на касационната проверка, е правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от изложените в него.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Спор по фактите не е бил формиран, като въззивната инстанция правилно е установила релевантната фактическа обстановка, а именно:

В резултат на извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на ДИТ - Русе на ППК "Надежда-Ряхово" с протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ били дадени общо 191 бр. предписания за изплащане на начислени трудови възнаграждения за различни периоди общо по отношение на 15-работника, в това число и такова по т.136, касаещо изплащане на възнаграждението на Д.Г.Й., на длъжност „общ работник смесено стопанство“ за м. май 2020г. С протокола, връчен на 19.01.2021г., бил даден срок до 04.02.2021 г. предписанието да бъде изпълнено, който срок по-късно по искане на работодателя с вх. № 21005051 от 21.01.2021г., бил удължен до 25.02.2021г.

На 24.02.2021 г., с молба вх.№ 21015750, адресирана до

Дирекция “Инспекция по труда“ - Русе, касаторът поискал срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец. Искането е обосновано със съображения, че въпреки удължаването на срока за изпълнение, към настоящия момент кооперацията не е в състояние да изпълни издадените предписания, поради техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19. С Писмо изх. № 21009990 от 26.02.2021 г. на Д“ИТ“ – Русе, това искане не било уважено.

Между страните не се спори, че ПАМ не е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с изтичане на 14 – дневния срок по чл.84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал.1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете по чл.60, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК и подлежи на предварително изпълнение от датата на връчването, съгласно чл.405 КТ.

На 18.03.2021г., е извършено устно уведомяване на представляващия ППК "Надежда-Ряхово" за започване на нова проверка по нов сигнал, в който смисъл е и изявлението на касатора, като е връчена призовка по чл.45 АПК за представяне до 24.03.2021г. на документи доказващи изпълнението на предписанията от 19.01.2021г. или писмени обяснения за причини за неизпълнение, както и за представяне на документи ,доказващи изплащане на трудови възнаграждения за месеците 11,12.2020г. и м.01,02.2021г.

На 05.04.2021г. представляващият кооперацията депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние и опитите да получи външно кредитиране с оглед изисканите му такива за причините за неизпълнение на предписанията. На 09.06.2021г. са изискани отново писмени обяснения за причините за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г./ т.1-т.191вкл./ и на същата дата е връчена покана за съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен е и протокол с изх.№ 2109233/16.06.2021г., с които са дадени нови предписания, касаещи констатации извън формирания спор, връчени на 12.07.2021г.

В съставения

АУАН от 16.06.2021г. и последвалото НП е посочено, че даденото предписание от протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. не е изпълнено, като нарушението е осъществено на 26.02.2021г., т.е денят следващ изтичането на дадения срок за изпълнение.

Изцяло се споделя тезата на касатора, съответстваща и на константната съдебна практика, че в съдебното производство по оспорване на издаденото НП и в касационното такова е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност, включително за валидност на влезлия в сила индивидуален административен акт, за чието неизпълнение е наложена санкцията по чл.415, ал.1 от КТ. Споделят се и възраженията, че всяко едно от предписанията, макар и обективирани в един протокол, са властнически изявления, създаващи отделно задължение за адресата с отделен срок за изпълнение.

Съставът на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, за което на ППК“ Надежда Ряхово“ е наложено административно наказание, се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Предписанието в случая, с оглед формулирането му, е за действие, нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, с което се постига и целения резултат. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален административен акт-задължително предписание с придадено от законодателя и предварително изпълнение, но и с указан краен срок за изпълнение, до изтичането на срока. В случая самия АНО сочи, че нарушението е извършено на 26.02.2021г., тъй като извършеното описание на обстоятелствата по вмененото нарушение касаят неизпълнение на предписание в определения срок с оглед на разпореденото от органа дължимо действие с краен срок на изпълнение.

Вмененото нарушение по чл.415 ал.1 КТ не е продължено и бездействието на работодателя не създава едно трайно, непрекъснато противоправно състояние, чието начало да се слага от деня, следващ изтичането на предписания с административния акт срок за неговото изпълнение и да продължава до неговото прекратяване чрез изпълнение на така приложената принудителна административна мярка

Фиксирането на срок, в който деецът следва да извърши предписано действие, в наказателноправен аспект означава, че след пропускането на срока деянието е довършено./ Решение № 566 от 13.10.2004 г. на ВКС по н. д.

№ 173/2004 г., I н. о., Решение № 312 от 16.05.2003 г. на ВКС по н. д. № 88/2003 г., II н. о., Решение № 217 от 9.05.2003 г. на ВКС по д. № 841/2002 г., II н. о./. ВКС категорично сочи, че при дължимо действие в указан срок/ законен или определен/, в случая неизпълнението на предписаното действие в срока, посочен в ПАМ, обуславя съставомерност на бездействието на работодателя и се явява довършено на 26.02.2021г.

Възраженията за неспазен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН са наведени още във въззивната жалба и които РРС е отхвърлил като неоснователни, с аргумента, че не се констатирали фактически обстоятелства , които да кореспондират с двете хипотези. Този извод е неправилен.

Касационната инстанция в мнозинството си намира за основателно твърдението на ответника по касационната жалба, че началото на давностния срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН е сложено на 26.02.2021 г.

, а АУАН е издаден след изтичане на 3 месечния срок на 16.06.2021г.

Съгласно разрешението, дадено с Постановление № 10/

28.09.1973 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на ОСНК, TP № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/1982 на ОСНК на ВС, TP № 44/29.12.1983 г. по н.д. № 29/1982г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора колегия на ВАС, посочените в нормата на чл. 34 от ЗАНН срокове са давностни, за които съдът има задължение служебно да следи. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността.

Както се посочва в Тълкувателно постановление № 1 от

27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС давността по чл.34 ЗАНН е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на административнонаказателното производство в две хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.

Именно поради обстоятелството, че принудителната административна мярка подлежи на предварително изпълнение-чл.405 КТ, известен е нейния адресат, тъй като тя е насочена именно към конкретен работодател-санкционираното лице, срокът за изпълнение на даденото задължително предписание тече от датата на неговото връчване- 19.01.2021г., като АНО е обвързал неизпълнението с даден срок и именно този срок е установено, че не е спазен. Т.е работодателят е бил задължен да изпълни предписанието до указания му срок – до 25.02.2021г. Поради вида на ПАМ, конкретно адресирана, нейното неизпълнение по силата на закона не само предполага, а и налага и субекта на администратовнонаказателна отговорност за неизпълнение

Както се приема и в задължителната съдебна практика (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изр. второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Прието е и, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно -административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието. Както е посочено в Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на ОСНК на ВС този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението, нещо повече посочено е ,че „ с отриването на нарушителя от който и да е контролен орган възниква административнонаказателното правотношение“. Както вече се посочи тези съображения на ОСНК на ВС са доразвити в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, касателно момента в който съответната администрация разполага с данните , въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Т.е данните следва да сочат както за нарушителя/субекта/, така и за нарушението/ обективните признаци/.