Решение № 158 от 19.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Николета Н. Н.а в присъствието на прокурора Ж. Ем. Е. като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600320 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от адв.И., защитник на подс.М.

А. срещу присъда № 3, постановена на 18.01.2023 г. по НОХД № 202/2022 г. на ПрРС, с която подс.А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият М. Д. А. е осъден да заплати на К. С. К. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от престъплението, като гр.иск е бил отхвърлен за разликата до 15 000 лв.

Присъдени са сторените по делото разноски, както и държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда. Искането е за нейната отмяна и постановяването на нова, с която подс.А. бъде признат за невинен по предявеното му обвинение.

1

По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът заема становище за правилност на първоинстанционната присъда, като счита, че същата следва да бъде потвърдена.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител моли за потвърждаване на присъдата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Адв.И. поддържа жалбата. Според него РС – Провадия не е изяснил в пълнота фактическата обстановка, както и дА. свидетелските показания са достоверни. Счита, че съдът неправилно кредитира изцяло показанията, дадени от пострадА.я и неговата съпруга. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да оправдае подс.А., а при условията на евентуалност, че е нА.це състав на престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от НК, тъй като пострадА.ят е предизвикал силно раздразнение у подсъдимия чрез замерването му с камъни и дървени сопи, както и с отправените нецензурни думи, псувни и заплахи спрямо него и семейството му.

Подс.А. в последната си дума моли да бъде отменена присъдата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, намира за установено следното:

Жалбата срещу постановената присъда от ПрРС е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче се явява неоснователна.

От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подсъдимият А. живеел в с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна, на ул.

„**** ***” № 6.

В същото село, на ул. „**** ***” № 1, живеел гр.ищец и частен обвинител К. С. К., заедно с майка си – свид. Ю. Ш. А., своята съпруга - свид.

Н. К. и техните две деца, едно от които - свид. С. К. С..

Между подсъдимият и пострадА.я имало спорове по отношение на 2 ползвано от К. К. чуждо дворно място в селото, граничещо с това на подсъдимия, в което К. отглеждал животни. Споровете били затова, че се случвало животните да бутат оградната мрежа и да влизат в двора на подсъдимия.

За да не излизат животните от двора, К. го оградил с електропастир, който се захранвал от акумулатор, стоящ на земята до оградата с имота на подсъдимия и който бил покрит с найлон и ламарина. Спорове между подсъдимия и пострадА.я имало и за кокошки на постардА.я, които преминавА. в двора на подсъдимия, а той не искал.

На 12.04.2021 г. подс. А. запА.л сухи треви и храсти в своя двор, в близост до оградата с имота ползван от К.. Огънят преминал оградната мрежа и достигнал акумулатора и кутия за електропастира на пострадА.я, в следствие на което те изгорели. Случилото се било видяно от свид. Н. К., която споделила за това на съпруга си. Той уведомил младши полицейския инспектор, отговарящ за територията на с. Цонево - свид. Х. С. Х.в. Свид. Х.в, заедно с кмета на селото - свид. Н. П. В., ходили на място и разговаряли с подсъдимия и пострадА.я.

Свид. К. отказал да подаде жалба за изгорелите му вещи, но поискал подсъдимия да му плати акумулатора или да му даде в замяна друг акумулатор дори и стар и кутия за електропастир. Подсъдимият отказал и продължил да се гневи.

На 15.04.2021 г., около 18.00 часа, К. отишъл при животните си в ползваното от него дворно място, за да ги напои и нахрани. Малко след него излязла майка му свид.Ю. А..

Подсъдимия го видял, взел в ръка прът с дължина около един метър и се насочил към пострадА.я. Докато вървял в своя двор, подс. А. криел зад себе си държания от него прът. Когато наближил оградата, със свид. К. започнА. да спорят относно изгорелите акумулатор и кутия за електропастир като пострадА.я отново поискал от подсъдимия да му ги възстанови. По време на разговора подсъдимия преминал през вратичката на оградата и влязъл в дворното място, ползвано от пострадА.я. Като се приближил до пострадА.я, подсъдимият го попитал „Акумулатор ли искаш“, замахнал силно към главата на свид. К. с пръта, който до този момент продължавал да държи в ръка зад себе си. ПострадА.ят инстинктивно вдигнал лявата си ръка, за да се 3 предпази, подсъдимия го ударил с пръта напречно по предмишницата на тази ръка.

От удара се счупила лявата лакътна кост на свид. К., при което той усетил силна болка и веднага побягнал към навеса в дворното място.

Подсъдимият А. тръгнал към своето дворно място. Случилото се било видяно от майката на пострадА.я свид. Ю. А.. Разправията между подсъдимия и пострадА.я била видяна и от свид.Г., която в това време била на гости в дома на подсъдимия, при съпругата му свид.А. и от свид.Н., който по това време минал в близост до дворното място на подсъдимия.

Св. Н. К., също излязла навън, понеже чула виковете, идващи от дворното място, след нея излязла и дъщеря й свид.С.. Подсъдимият тогава се върнал към къщата си и взел от там друг по-дълъг прът, с който тръгнал към пострадА.я. Свид. А. го видяла и му се развикала къде е тръгнал и какво прави иска да убие сина й ли. Подсъдимият продължил да псува по адрес на пострадА.я, но се спрял и започнал да се връща към своята къща. В това време свид. К. извикала на дъщеря си - свид. С. С. да се обади от на номер 112 и да подаде сигнал за това, че подс. А. е ударил пострадА.я.

Свид С. се обадила на телефон 112, след което предала мобилния телефонен апарат на своята майка свид. К.. Сигналът бил приет от дежурния полицай в оперативната дежурна част на управлението - свид. В. Д. В.. Той изпратил на място в с. Цонево полицейските служители от дежурния автопатрулен екип с позивна 863 - свидетелите Х. М. Х. и Т. Х. Р.. Когато пристигнА. те се срещнА. с пострадА.я и подсъдимия като изслушА. техните обяснения относно случилото се, след което им съставили протоколи за предупреждение да не се саморазправят, предизвикват скандА. и сбивания, а възникнА.те спорни въпроси да решават по законоустановения ред.

На полицейските служители пострадА.ят заявил, че ще подаде жалба след като бъде прегледан и си извади медицинско удостоверение. По-късно същата вечер свид. К. отишъл в гр. Варна, където в 20.05 часа постъпил в спешния център на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, за което е направено отбелязване в журнал за прием на пациенти в Спешен център. При прегледа се констатирало счупването на лявата лакътна кост на пострадА.я, поради което лявата му предмишница била имобилизирана в гипсова лонгета.

На следващия ден - 16.04.2021 г., на свид. К. било издадено Медицинско 4 удостоверение № 315/2021 г. съгласно него се касае за счупване на лявата лакътна кост в средната й част. То е в резултат на удар с твърд тъп предмет в областта на лявата предмишница и би могло да бъде прието за защитно нараняване. Счупването е обусловило трайно затруднение движението на ляв горен крайник за период от около 2 месеца. Преди инцидента св.К. работел като дървосекач. След инцидента 3-4 месеца, той не можел да ходи на работа.

Ръката му била гипсирана и имал болки. Ръката му зараснала на криво.

ПостарА.ят и към момента на даване на показанията има болки в ръката си.

Има затруднения в работата, когато държи резачката около 1 час и ръката му започва да се надува. Не може да държи резачката, когато събира дърва.

Съгласно заключението на изготвената по ДП 2061/2021 на РУ Провадия съдебномедицинска експертиза, поддържана от вещото лице Ганев в проведеното открито съдебно заседание по делото свид. К. С. К., на 15.04.2021 г., получил счупване на лявата лакътна кост в средната трета. Това травматично увреждане било в резултат на директен удар с или върху твърд и тъп предмет, реА.зиран по страничната повърхност на лявата предмишница в средната трета, в посока напречно на оста на крайника. Такова травматично увреждане според експертизата реално би могло да се получи по начина посочен в показанията на свид. К. С. К. и същото би могло да се приеме за т. нар. „защитни наранявания“, при получаването на които пострадА.ят противопоставя лявата предмишница на действието на извършителя.

Счупването на лявата лакътна кост е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 2 месеца. По ДП 2061/2021 на РУ Провадия е извършена допълнителна съдебномедицинска експертиза, според заключението на която счупването на лявата лакътна кост на пострадА.я действително било получено на 15.04.2021 г. като не се установяват данни за стари счупвания и болестни промени в областта на фрактурата. Това счупване било резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, реА.зиран в посока напречна на оста на крайника на границата средна-долна трета. Всеки удар с твърд предмет, осъществен по този механизъм, можел да обуслови такава фрактура, вкл. падане върху ръб на ламаринен покрив и други.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото писмени доказателства – свидетелство за съдимост, медицинско удостоверение на 5 пострадА.я, изготвените и кредитирани от съда две СМЕ, амбулаторен лист, протокол за оглед, снимки, гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите К. С. К., Н. К., Ю. Ш. А., В. Д. В., Х. С. Х.в, Х. М. Х., Т. Х. Р., Н.

П. В. и С. К. С..

Първоинстанционният съд след внимателен анА.з на събраните доказателства е постановил присъдата си, като е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Тези изводи са правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящият съдебен състав, тъй като съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Фактическите констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събраните по делото доказателствени средства.

Настоящата инстанция счита за несъстоятелно оплакването на адв.И., че е останал неизяснена фактическата обстановка, напротив първоинстанционния съд, с активното участие на страните я е изяснил.

ВОС счита за несъстоятелни и възраженията на защитата относно неправилното кредитиране показанията на пострадА.я и неговата съпруга. В мотивите си, ПрРС след като е извършил преценка на събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, изяснил е обстоятелствата, които са от съществено значение за решаване на делото, правилно е направил своите изводи относно съставомерността на извършеното деяние и участието на подсъдимия в извършването му, като заключенията на съда са достатъчно аргументирани и мотивирани и изцяло се споделят от настоящата инстанция.

В конкретния случай по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване са събрани достатъчно доказателства, които са и еднопосочни. Безспорно е установено, че на 15.04.2021 г. в с. Цонево, община Дългопол, област Варна, чрез нанасяне на удар с прът в областта на лявата предмишница, подс.А. причинил на К. С. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 2 месеца.