Решение № 98 от 09.06.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Свищов, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100085 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на следните факти: Между страните бил сключен Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г. подписан с ответното дружество „В.К.“ ООД. Съгласно чл.1 ал.3 от договора, длъжникът трябва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 1 257,90 лева.

Твърди се, че съгласно чл.3 от договора за паричен заем, длъжникът трябва да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ размер на 3 774,30 лева, при сума на получаване е размер на 2000,00 лева, при ГПР 49,37%, годишен лихвен процент 40,32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 30 вноски. В чл.5 ал.2 от договора е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 838,80 лева. По този начин общата сума, която кредитополучателя следва да заплати е в размер на 4 613,10 лева.

Счита, че клаузата съдържаща се в чл.1 ал.3 от Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г., която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1 257,90 лева и клаузата съдържаща се в чл.5 ал.2 от Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г., която 1 предвижда заплащането на неустойка в размер на 838,80 лева, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП по следните съображения:

На първо място уговорките за такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 1 257,90 лева и неустойка в размер на 838,80 лева са изцяло уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и принципа на справедливостта. Така предвидената сума от 2096,70 лева е прекомерна и в размер равен на сумата на отпуснатия кредит, като по този начин договорът се оскъпявал двойно.

Всичко това водело до една значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Така допълнителната услуга по чл.1 ал.3 от договора за паричен заем предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на 1 257,90 лева, като чрез същата се води до явно противоречие с чл. 10а от ЗПК.

Наред с това съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е ншцожна. Предвидените клаузи в чл.1 ал.3 и чл.5 ал.2 от Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г. са и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесиите клаузи предвиждащи заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“ в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на 2 отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.

Счита, че с предвиждането за заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“ се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на закони ата лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП.

На следващо място, счита че клаузата, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1 257,90 лева и клаузата съдържаща, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 3

838,80 лева са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като не са уговорени индивидуално. Видно било от самия Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г., че клаузите на чл. 1 ал. 3 и чл. 5 ал. 2 от същия са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Моли съда да признае нищожността на клаузата, съдържаща се в чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г., сключен между ищеца и „В.К.“ ООД, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1 257,90 лева и клаузата, съдържаща се в чл.5 ал.2 от Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г. сключен между ищеца и „В.К.“ ООД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 838,80 лева. Претендира деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "В.К." ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

По отношение на искането за прогласяване на нищожност на договорената неустойка:

Съгласно разпоредбата на чл.4 от Договора, ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не съществува забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния случай дори е дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. В този смисъл не може да се съгласи с наведените твърдения, че за него били поставени условия, невъзможни за изпълнение, при все че дори е предоставен избор измежду няколко възможности. В този смисъл счита, че ищеца навежда голословно твърдение, че неустойката била уговорена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като развива доводи. Направените в исковата молба твърдения, че размерът на неустойката бил твърде висок остро противоречат с всякаква житейска и бизнес логика и най-вече с принципа на свободата на договаряне. Заемодателят, бидейки специалист в съответната материя, би могъл по-добре да прецени и без съмнение 4 внимателно е изчислил размера на риска и неблагоприятните последици, които би претърпял, в случай че предоставеният от него заем, при това за немалка сума, остане необезпечен. Неустойката е предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. Всяка една от договорните клаузи е еднакво задължителна за него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция, каквато страните намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и не би предоставило заем при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и неустойка за изпълнение.

Поемайки по-голям риск, кредиторът има правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред има пълното право да не полага подписа си под тях. Не можем да се съгласим, че потребителят е бил поставен в по-неблагоприятно положение. Знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 3-дневен срок от сключването на Договора, той е можел да забави сключването му до момента, в който е в състояние да го осигури или изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника. Дружеството не е принудило ищеца да сключи договор за заем, съответно условията по него не са му наложени. Той самостоятелно, по собствени подбуди и воля е пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените условия. На пазара на бързи кредити работят над 100 финансови институции, в никакъв случай дружеството не е наложило на ищеца да се възползва от неговите услуги. Кредиторът не е монополист, за да налага задължително на потребителите да се ползват от неговите услуги. Договорът се сключва при индивидуални условия, а не при общи такива.

Всеки заемател по договор за потребителски кредит разполага с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14дневен срок, за която ищецът също е бил информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. В случай че упражни правото си, той би дължал връщане единствено на получената в заем главница и не би дължал начислената му поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този смисъл, след като е разбрал, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 от Договора и при положение, че не е желаел да понесе тежестта на неустойката по чл. 5, ал. 2 от договора, то той е разполагал с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да избегне неблагоприятните за себе си последици.

5

Ищецът обаче не е сторил това, от което следва, че той е решил да ползва кредита и да изплати начислената му неустойка.

Непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее събере сумата по предоставения от него кредит, още повече, че това е основният му предмет на търговска дейност, следователно и източник на приходи. Решението при какви условия то ще отпуска кредити в рамките на закона е автономна, независимо от съображенията, които трети лица могат да имат, като те биха могли да изразят несъгласието си като не ползват услугите му. Но оспорването на резонността им, след като веднъж е изразено съгласие с тях показва недобросъвестност и цели злоупотреба с право.

На следващо място, твърденията, че с поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение се целяло заобикалянето на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК и било заблуждаваща търговска практика представлява единствено субективно мнение на ищцовата страна. Счита за несериозно да се твърди за нелегитимно искане на кредитор отпуснатият от него кредит да бъде адекватно обезпечен, а кое обезпечение е достатъчно и адекватно може да прецени единствено самият той. Ако според индивидуалната преценка на заемателя изискванията се явяват неизпълними, тъй като действително всеки човек разполага с различни възможности, то той е свободен да е сключва договор за кредит с конкретното дружество. Следва да се прави разграничение между печалба, каквато неустойката категорично не е, и обезщетяване на понесения риск и допълнителни разходи, възникнали от договорно неизпълнение и по-голямото внимание за проследяване живота на един необезпечен кредит в сравнение с един обезпечен такъв. Нещо повече, въпреки че задължението за заплащане на неустойка е дължимо изцяло с изтичането на третия ден, който е крайният срок за предоставяне на обезпечението, в израз на добросъвестност към клиента това задължение е разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо за него.