Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3878 от 27.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17213/2024
Вид
Решение № 3878
Подписан
27.02.2026
Състав
Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3878 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110117213 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на предявен иск за делба от В.

М. Г., ЕГН **********, срещу М. В. Е., ЕГН **********, и М. В. Г., ЕГН **********.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ***** от 18.02.2000 г. за продажба на недвижим имот, т. I, ****. е придобил празно ДВОРНО МЯСТО, находящо се на адрес: *****, съставляващо имот с *****, по плана на *****.

Сочи, че имотът бил придобит по време на брака, поради което собственик на дворното място била и неговата съпруга П. Г..

Твърди, че в периода от 2000 г. до 2008 г. в поземления имот била построена ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОФИСИ. Посочва, че за сградата и самостоятелните обекти в нея нотариален акт не бил издаден и до този момент, с изключение на обекта на втория етаж, представляващ жилище, за което на основание чл. 587, ал. 1 ГПК с ***** за собственост на недвижим имот, т. I, рег. № 2671, н.д. № 43/2010 г. ищецът и съпругата му били признати за съсобственици на процесната сграда. Същата била придобита в режим на СИО.

Посочва, че през 2011 г. съпругата му починала, като по силата на наследствено правоприемство ответниците М. Е. и М. Г. били придобили идеални части от процесния поземлен имот и построената в него жилищна 1 сграда с офиси, считано от 12.05.2011 г.

По-нататък уточнява, че към горепосочения момент фамилната жилищна сграда се състояла от няколко самостоятелни обекта, но през 2022 г. било извършено преустройство и към настоящия момент били обособени седем самостоятелни обекта в сградата.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне делбата между следните съделители при следните квоти: за В. М. Г. - 4/6 ид.ч.; за М. В. Е. 1/6 ид.ч.; за М. В. Г. - 1/6 ид.ч., на следните имоти:

1.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с *****

2. ТРИЕТАЖНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА с ОФИСИ с *****.3 жилищна сграда многофамилна, брой етажи 4 /четири/, брой самостоятелни обекти: 7 /седем/, а именно:

3. Самостоятелен обект - ОФИС 1, с *****.3.8

4. Самостоятелен обект - ОФИС 2, с *****.3.4,

5.

Самостоятелен обект – АПАРТАМЕНТ № 1, с *****.3.6,

6.

Самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № 2 /две/ с *****.3.7 7.

Самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № 3 /три/ с *****.3.1 8.

Самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № 4 /четири/ с *****.3.3, 9.

Самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № 5 /пет/ с *****.3.2, В законоустановения срок и на основание чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба. Не възразяват допускането на процесните имоти до делба. Не оспорват наличието на съсобственост между страните и претендираното в исковата молба дялово разпределение. Посочват, че в процесното УПИ с ***** имало изградени и други самостоятелни обекти, които не били включени в делбената маса.

На първо място, с уточняваща молба сочат, че в процесния поземлен имот, освен посочените от ищеца обекти, имало и 8 паркоместа, които следвало да бъдат допуснати до делба. По-нататък твърдят, че имало едно паркомясто във вътрешния двор, както и по едно паркомясто за всеки от обектите, означени като апартамент 1-5 в исковата молба, както и за двата обекта, описани като офис 1 и офис 2, имало общо две паркоместа. Две от така изброените паркоместа се намирали в подземния /сутеренен/ етаж, а 2 останалите шест броя паркоместа били на открито на нивото на поземления имот.

На второ място ответниците твърдят, че в процесното дворно място, в дъното на сградата, до регулационната линия на поземления имот, имало изградена допълнителна сграда, която не била нанесена в КККР, но била с квадратура от около 140 кв.м. и се състояла от две стаи, кухня, баня и тоалетна и голям склад. Сградата се намирала във вътрешната част на поземления имот от северната страна до регулационната линия, която граничи с поземлен имот с ****, и имала отделен, самостоятелен вход, както и изграден санитарен възел. Ответниците молят и тази сграда да бъде допусната до делба.

С оглед невъзможността за точна индивидуализация на всички самостоятелни обекти, построени в процесния поземлен имот, молят съда да допусне СТЕ, която да даде заключение по въпросите, изложени в отговора на исковата молба.

По-нататък излагат твърдение, че паркоместата и допълнителната сграда се отдавали под наем от ищеца, с оглед на което правят искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, като претенцията обхваща посочените в уточняваща молба на л. 92-97 от делото самостоятелни обекти и не се отнасяла единствено до самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № 4 с *****

В становище по отговора на искова молба /л. 124 от делото/ ищецът възразява в делбената маса да бъдат включени и други обекти, извън изрично посочените в исковата молба, на подробно изложените в становището основания, както и оспорва претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът М. Е. ползвала чрез трето лице самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № 4, с *****.3.3., а ответникът М. Г. притежавал ключове за входната врата на двора и за някои от самостоятелните обекти и никога не бил възпрепятстван да ги ползва съобразно притежаваните от него идеални части.

По-нататък ищецът сочи, че ответниците никога по никакъв начин не били участвали в поддръжката на процесните имоти и всички разходи се поемали еднолично от ищеца. Твърди, че след смъртта на съпругата на ищеца – майка на ответниците, последните били дали съгласие ищецът да отдава под наем процесните имоти, за да може със средствата да се погасяват вноските по банковия кредит, отпуснат за построяването на обектите.

3

Твърди, че доколкото ищецът бил пенсионер и не разпологал с парични средства, подходящата привременна мярка била разпределение на реално ползване, а не определяне на парично обезщетение.

Моли съдът да отхвърли претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК на ответника М. Е. като неоснователна. В условия на евентуалност, в случай че съдът намери претенцията за основателна, ищецът заявява насрещна претенция за привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК по отношение на самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № 4, с *****.3.3., като моли съда да постанови ответникът М. Е. да заплаща на ищеца обезщетение за ползване на обекта в размер на 1200,00 лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на постановяване на съдебното решение по допускане на делбата до окончателното й извършване, тъй като площта на ползвания от ответника самостоятелен обект превишавала дялът на същия в съсобствеността.

Моли съда да отвърли претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК на ответника М. Г. като неоснователна. В условия на евентуалност, в случай че съдът счете исковата претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК за основателна, моли да се постанови ответникът да ползва самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № 5 с *****.3.2., а в условия на евентуалност – друг самостоятелен обект в сграда в *****.3 по преценка на съда, от датата на постановяване на съдебното решение по допускане на делбата до окончателното й извършване с влязъл в сила съдебен акт.

С уточняваща молба /л. 147-148 от делото/ ответникът моли съда на основание чл. 214, ал. 1 ГПК да допусне изменение на предявените претенции по чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на парично обезщетение поради неползване на процесните недвижими имоти, както следва:

1.

За паркомясто № 7 и № 8 прави искане за увеличение на претенцията на 26,66 лв. месечно за всяко от паркоместата, ведно със законната лихва от датата на постановяване на съдебното решение до окончателно извършване на делбата.

2.

За складова сграда на допълващото застрояване прави искане за увеличение на претенцията на 155,00 лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на постановяване на съдебното решение до окончателно извършване на делбата.

3.

За самостоятелен обект ОФИС 1 с **** прави искане за увеличение на 4 претенцията на 73,16 лева месечно, ведно със законна лихва от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното извършване на делбата.

4.

За самостоятелен обект ОФИС 2 с ***** прави искане за увеличение на претенцията на 76,33 лева месечно, ведно със законна лихва от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното извършване на делбата.

5.

За самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № 1 с ***** прави искане за увеличение на претенцията на 108,33 лева месечно, ведно със законна лихва от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното извършване на делбата.

6.

За самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № 2 с **** прави искане за увеличение на претенцията на 110,33 лева месечно, ведно със законна лихва от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното извършване на делбата.

7.

За самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № 3 с ****. прави искане за увеличение на претенцията на 355,00 лева месечно, ведно със законна лихва от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното извършване на делбата.

8.

За самостоятелен обект АПАРТАМЕНТ № 5 с **** прави искане за увеличение на претенцията на 275,00 лева месечно, ведно със законна лихва от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното извършване на делбата.

9.

Оттегля претенцията си за паркоместа № 1, 2, 3, 4, 5, 6.

10. Оттегля претенцията си по отношение на сутеренния етаж.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен *****, т. I, ***, дело № 51 от 2000 г. по описа на нотариус РД в НК, който документ обективира сключен на 18.02.2000 г. договор за покупко-продажба между Ц С В. и В И В, в качеството им на продавачи, и В И В, в качеството му на купувач, с предмет – празно дворно място, находящо се на адрес: *****, съставляващо имот с планоснимачен № 5

97, с площ 580 кв.м.

С Удостоверение № 348/12.03.2008 г. на гл. архитект на район ,,Надежда”, Столична община е въведена в експлоатация ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С МАГАЗИН И ГАРАЖ, находяща се в УПИ-VII-97, с административен адрес: *****. Със **** на гл. архитект на район ,,Надежда”, Столична община на основание чл. 18, ал. 2 ЗАП е допусната поправка на явна фактическа грешка, като Удостоверение № 348/12.03.2008 г. следва да се счита за издадено за строеж: ,,ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОФИСИ”.

Видно от удостоверение за наследници от 22.11.2021 г. на П. Г., същата е починала на 11.05.2011 г., като нейни законни наследници се явяват съпругът й – В. М. Г., и двете й деца – М. В. Е. и М. В. Г..