Определение № 808 от 11.05.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 808 гр. Варна, 11.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110202720 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК, вр. чл.63д, ал.1 ЗАНН.

С Решение №389 от 31.03.2026 г. съдът е отменил оспореното от въззивника Е.

Д. НП №ДЗК-53 от 23.04.2025 г., издадено от Директор на РЗИ Варна и е осъдил въззиваемата страна да заплати на въззивника сумата 204.52 €, представляваща възнаграждение за адвокат.

С молба вх.№26912 от 02.04.2026 г. адв. А. В. – повереник на въззивника Е. Д., отправя искане за изменение на съдебния акт в частта относно разноските като твърди, че има сключен договор за безвъзмездна правна помощ съобразно чл.38, ал.1, т.3 ЗА и претендира присъждане на възнаграждение съобразно чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА.

За отправеното искане въззиваемата страна е надлежно уведомена, но в предоставения срок, отговор не е получен.

Съдът намира отправената молба за основателна. Действително, неправилно, при наличие на договореност за предоставяне на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 ЗА съобразно представения договор за правна защита и съдействие, съдът е присъдил разноските в полза на въззивника, вместо на предоставилия безплатната правна помощ адвокат съгласно чл.38, ал.2 ЗА. Тази норма сочи, че размера на дължимото възнаграждение се определя именно от съда, а не от страните и поради това е напълно нормално, договорът за правна защита да не съдържа стойност на оказваната безплатно правна помощ. Съобразно чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, , при материален интерес на всяко от оспорените и отменени наказания „глоба“ под 1000.00 лв, дължимото възнаграждение възлиза на стойност ****.00 лв (******* €) и същата следва да бъде присъдена в полза на въззивника. Действително, с представения списък на претендираните разноски, страната е отправила искане за присъждане на сумата ****.00 лв, но доколкото съобразно чл.38, ал.2 ЗА, размера на дължимото възнаграждение се определя от съда по конкретно визирани критерии, съдът в този случай не е обвързан от претендираната от страната стойност, а следва да приложи съответната норма.

При изтъкнатите съображения, в частта относно присъдените разноски в полза на въззивника, съдебния акт следва да бъде отменен като се присъдят разноски за оказана безплатна правна помощ в полза на съответния процесуален представител.

1

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА Решение №389 от 31.03.2026 г. само в частта относно разноските като ОТМЕНЯВА имащата характер на определение част, с която РЗИ Варна е осъдена да заплати на Е. К. Д., ЕГН **********, сумата ****.00 лв, представляваща възнагражднеие за адвокат.

ОСЪЖДА РЗИ Варна, ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. А. В. В. – АК Варна, личен номер на адвокат **********, сумата ******* € (*************), представляваща възнаграждение за предоставена безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал.1, т.3 ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС Варна в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2