Решение № 381 от 08.05.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 216/2018
- Вид
- Решение № 381
- Подписан
- 08.05.2019
- В сила
- 28.05.2019
- Състав
- ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
Други актове по делото
- Определение № 151 от 14.01.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 6380 от 19.06.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 6694 от 28.06.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 260543 от 01.03.2023 · МАРИН ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60 · Закон за кредитните институции
- чл. 60 ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 109 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл. 1 ал.1 т.7 · Търговски закон
- чл. 286 ал.2 · Търговски закон
- чл. 432 ал. 2 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№………./….05.2019 г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 216 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от „***" АД, гр. София, пл.
«Св. Неделя» 7, представлявано от Л Х и Е М, чрез пълномощник адв. А. *** офис 5, срещу Т.М.Р. ЕГН **********, руска гражданка, дългосрочно пребиваваща в България с постоянен адрес ***, чрез назначен особен представител адв. П. ***, за присъждане на парични вземания за:
1. връщане на предсрочно изискуема главница по договор за банков ипотечен кредит в размер на общо 47 161,64 евро, като сбор от частите за главница по всички падежирали вноски и вноски с падежи след упражнено право на предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска 13.02.2018г до окончателно изплащане на сумите по сметка на кредитополучателя в *** АД, IBAN ***;
2. плащане на сборно вземане от 2054.08 евро за договорни лихви, претендирани като начислени по същия договор върху редовна главница за периода 20.01.17 – 12.02.18г;
4. плащане на сборно вземане от 2906.44 евро за договорни лихви, претендирани като начислени по същия договор върху просрочена главница за периода 20.12.16 – 12.02.18г ;
5. плащане на сборно вземане от 179.75 евро обезщетителна лихва(неустойка за забавено плащане), начислена върху просрочени лихви за периода 20.01.17 – 12.02.18г;
6. плащане на сборно вземане от 3224.56 евро обезщетителна лихва(неустойка за забавено плащане), начислена върху просрочена главница за периода 20.12.16 – 12.02.18г;
Търговската банка ищец основава претенция на твърденията си за предоставен на потребител кредит за закупуване на недвижим имот в размер на 79 000 евро, договорен със съдържанието на договор за стандартен ипотечен кредит № 302/1978 от 10.09.2012г. и приетите от клиента общи условия (редакция от 02.12.2011г), обезпечен с ипотека. Сочи, че кредитополучателката поела задължение да връща равни части от главницата на месечни вноски, като заплаща към тях и годишна лихва 9,1%,( като сбор от променлив референтен показател и надбавка), начислявана ежемесечно. Допълнително страните уговорили олихвяване на просрочени части от ползвания кредит със завишена лихва 11.10% за периода на забавено плащане и допълнително обезщетение за забава върху целия ползван кредит в размер на фиксирани 5%. Тези начални условия били предоговорени с анекс от 01.06.2016 год., с който остатъкът от дълг с ненастъпили падежи в размер на 49140 евро е бил разсрочен с нов погасителен план, променен е променливия компонент от редовната договорна лихва и обезщетението за забава. Ищецът посочва, че след това споразумение длъжницата допуснала забава в плащанията, като преустановила изпълнение на 18.10.2016г. Поради продължилата повече от шест месеца забава кредиторът упражнил и правото си на предсрочна изискуемост на 21.06.2017г., но тъй като не успял да открие длъжника си, за да го уведоми, кредиторът претендира да е уведомил кредитополучателя за това свое едностранно действие с предявяване на исковата молба.
По същество пълномощника на ищеца пледира за уважаване на основателна претенция, доказана в цялост след заключение за редовното осчетоводяване на начисления дълг по сметката на кредитополучателя.
Назначеният на отсъстващата от регистриран адрес ответница особен представител оспорва начислените задължения за времето на забава като твърди, че спрямо неуведомения предварително длъжник, предсрочната изискуемост може да се отчете най-рано след подаване на исковата молба, като до този момент е следвало да се начисляват само уговорените размери на задълженията по погасителния план и обезщетенията за забава върху вноски с настъпили по този план падежи. В защитата по същество представителят на ответницата се позовава на настъпилата изискуемост в хода на процеса, като пледира за присъждане сумите, установени по размери в най-благоприятния за потребителя вариант на отчитане на плащанията и начислените лихви.
Ищецът претендира определяне на разноски по делото, конкретизирани в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л. 284).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 151/14.01.2019г. (л.170). Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 14.03.2019г. (л. 207), след коригиране на непълните твърдения относно промените в кредитните условия в обявения на страните проект( л.172-174). Освен мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото право и по-подробно изложение на релевантните твърдения и възражения в обхвата на предмета на спора, съдът е докладвал и общата императивна закрила в полза на потребителите срещу неравноправно договаряне на финансови услуга при кредитиране, съответно на задължението, установено в задължителната практика на съдилищата(Решение № 232 от 05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г., II т.о. на ВКС, Решение № 237 от 20.01.2017г. по т.д.№ 2927/2015г., I т.о. на ВКС). В открито заседание на 11.04.2019г (л. 292) докладът е допълнен с указание за относителното действие на тази закрила, след което представителят на потребителят е заявил изрично съгласие да се ползва от постигнато споразумение с кредитора.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени писмен договор, анекси, общи условия и погасителни планове (л. 28-46, 55-69, 182-189), подписани от ответницата, които неоспорени документи се преценяват от съда като нейно писмено изявление, отразяващо действителната й воля за обвързване с ищеца(чл. 180 ГПК).
Страните не са възразили по констатирано от съда като безспорно съдържание на тази взаимна тяхна воля. Въз основа на тези съглашения, съдът установява следното:
Ищецът (търговска банка) отпуснал на ответницата кредит на закупуване на недвижим имот от нея и от представлявано от нея търговско дружество в размер на 79 000 евро, договорен със съдържанието в договор за стандартен ипотечен кредит № 302/1978 от 10.09.2012г. и приетите от клиента общи условия (редакция от 02.12.2011г), обезпечен с ипотека от кредитополучателката и дружеството – гарант. Ответницата поела задължение да върне кредита по погасителен план на месечни вноски, формирани от равни части от главница и начислена текуща лихва, съответно определена в чл. 4.1. като годишна лихва в плаващ размер, формиран от сбор от базисен лихвен процент (БЛП) и фиксирана надбавка 8.447, възлизащ общо при договарянето на годишен лихвен процент(ГЛП) от 9,1%, съответно с уговорка за промяна на ГЛП при промяна на компонентите, които го формират. Допълнително страните уговорили олихвяване на просрочени части от ползвания кредит със завишена лихва за период на забавено плащане в размер на БЛП и надбавка 10.447 или общо 11.10.% (чл. 4.2) и допълнително обезщетение за забава върху целия ползван кредит в размер на фиксирани 5% (чл. 4.3). В хода на изпълнение на договора с анекс от 01.06.2016 год., страните удостоверили текущ размер на дължимите суми и постигнато взаимно съгласие всички забавени плащания да бъдат погасени, като само остатъкът от дълг с ненастъпили падежи в размер на 49 140 евро да бъде предоговорен за връщане, с нов погасителен план с начален период на намален размер на вноските до 20.01.2017г и при съответните условия на начисляване на редовната договорна лихва, посочена определена в т.
4.2 от анекса като променлив ГЛП формиран от пазарен индикатор 3м.-Юрибор и надбавка от 9.343 или общо 9.10%; такси и комисионни, изчерпващи се с комисионна за предсрочно погасяване; обезщетение за забава посочено в т. 5.8 до размер на законната лихва и съответно запазване на действието на всички обезпечения при допълнителното индивидуално уговаряне на съдържанието на договора, действащ занапред.
И в двете редакции на общи условия, възприети от клиента на банката е предвидено право на кредитора да обяви по своя преценка предсрочна изискуемост при допуснато просрочие на главница или лихва, като допълнително в анекса е конкретизирано, че това право се упражнява с еднократно уведомяване на длъжника на посочения от него адрес за кореспонденция, електронен адрес или факс.
Не се оспорват размерите на усвоените от средствата по сметките на длъжницата наличности, посочени в справката за движението по кредита (последна вноска е отразена на 18.10.2016г).
Проверката, извършена от вещото лице(л. 214-17) установява, че за периода от сключване на този договор и предоставянето на уговорената главница в разпореждане на потребителя на 20.09.2012г, начисляваните от кредитора задължения изцяло са съвпадали с погасителния план, като за целия период кредиторът е актуализирал само променливия показател, формиращ лихвен процент въз основа на намаляващите му стойности, като се е въздържал да приложи методиката по общите си условия, допускаща и добяване на допълнителен елемент „премия“, предназначен да компенсира банката за неблагоприятни за нея пазарни условия. Вещото лице е категорично, че задълженията, признати в анекса са резултат от олихвяване с процент, който е намаляван, а не е увеличаван, а след споразумението актуализираните вноски са съответствали точно на движението на публично оповестявания индекс.
Вещото лице е потвърдило последно постъпление в разплащателната сметка за обслужване на кредита на 18.10.2016г. (л.88), след която дата липсват осигурени от длъжника наличности. Средствата са били усвоени от кредитора за погасяване на текущо начислявани задължения за комисионни, наказателни лихви, и лихви и главница, като изчисленията на независимия експерт потвърждават правилността на прихващането на изпълнението в поредността, уговорена изрично в чл. 21.1. от общите условия( л. 216). След последното усвояване на вноска е останала непогасена част от главница по предпоследната намалена вноска с падеж 20.12.2016г и всички следващи вноски, като към 21.06.2017г просрочените 7 вноски са формирали сбор от 5924,44 евро просрочена главница и 2054,08евро просрочена лихва (приложение № 1 на л.231).
Съставените от експерта справки сочат, че банката е събирала две обезщетения при допусната забава (л. 215) като едното от тях е начислявано само върху просрочени задължения за лихва (в размера по чл. 4.3 от договора), а другото е събирано като допълнителна надбавка от 5 % над лихвата, начислявана върху ползвана сума (падежирали и непадежирали части от главница) на БЛП. Сборът от тези събрани до анекса обезщетения не надхвърлят 5000евро.
Алтернативните варианти на отчитане на първоначалните параметри на договора (без предоговарянето на текущия дълг с анекса) сочат, че ако всички плащания се отнесат за погасяване само на задълженията по първоначален погасителен план, приет от кредитополучателя при сключване на договора общият размер на дълга ще достигне главница от 53 307.82 евро и лихва от 5829,15 евро или поне 59136 евро без да се отчита и допълнително обезщетение за забава(л. 219). В анекса обаче, след като получил плащане на 2021,36 евро кредиторът се е съгласил да преструктурира като редовен общ дълг само сума от 49 140 евро. Разликата от близо 8 000 евро, надхвърляща общо събрани обезщетения за забава до този момент банката несъмнено е опростила.
Въз основа на така установените факти съдът съобразява следното:
Ипотечните кредити са изключени от специалната уредба на потребителския кредит, но не и от общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне на финансова услуга с потребител (чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по специално чл. 143 т.
5 и 9 и 11, чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП), съответно тези норми следва да бъдат съобразени, въпреки че целта на кредитирането е била оповестена като придобиване на жилищна сграда от физическо лице, но непосредствено след това придобитото с кредита жилище е апортирано в търговско дружество. Тъй като банката кредитор признава, че не е одобрила клиента за инвестиционно кредитиране, съдът възприема потребителския характер на сделката. Въпреки принципно неравноправното съдържание на частта от общите условия, уреждащи метода по който банката може да актуализира променливи компоненти, формиращи възнаграждението й, съдът не намира основание да отрече действието на уговорката за актуализация на лихвата, водеща и до промени в размерите на погасителните вноски. Кредиторът не се е позовал на тази клауза, нито поведението му при изпълнение на договора представлява прилагане на тази клауза, поради което съдът не следва да преценява тази част от общите условия.
Разпечатката съдържа 34 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/094bea6b-3180-4da5-bb6d-38125aded48d