Определение № 50 от 29.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 26.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно наказателно дело № 20243100600043 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Предмет на проверката е определение, постановено в разпоредително заседание на 21.12.2023 г. от Районен съд - Варна, XXХVI -ти състав по НОХД № 732/2023 г. по описа на същия съд, в частта му, с която съдът е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

В частната жалба се претендира отмяна на атакуваното определение и връщане делото на прокурора. Според защитата при изготвянето на обвинителния акт е допуснато противоречие между обстоятелствената част и заключителната такава. Твърди се несъответствие между сумите, посочени в обвинителния акт и установените в хода на ДП, както и внасяне в съда на обвинение за сума, различна от тази, за която подсъдимата е била привлечена като обвиняема в хода на ДП. Становището на защитата е, че посочените представляват съществени процесуални нарушение, тъй като нарушават правото на защита на подсъдимата – тя не е в състояние да разбере в какво е обвинена.

Частната жалба е подадена в срок. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Настоящият състав на ОС-Варна споделя аргументите на контролираната инстанция, с които е приела за неоснователно направеното от защитника на подс.М. искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходната фаза на наказателния процес, предвид 1 липсата на твърдените допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

В подкрепа на изложеното вече от първостепенния съд, въззивната инстанция намира за необходимо да напомни, какво според законодателя представлява "съществено процесуално нарушение": по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, то трябва да е "довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници". Какво би могло да е то е изчерпателно изброено в чл.249, ал.4 от НПК.

В този смисъл и съгласно разпоредбата на ал.4 на чл.248 от НПК, в разпоредително заседание не се обсъждат нарушения свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Дали действията на подсъдимата осъществяват състав на престъпление по НК на РБ е въпрос, който не се решава в производството по чл.249 от НПК, по реда на Глава ХХ-та от НПК.

Прочитът на съдържанието на обвинителния акт, по който е образувано производството в първата инстанция, според настоящия въззивен състав, напълно удовлетворява изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК. Съгласно тези текстове е необходимо обвинителният акт да съдържа данни за:

-престъплението, което е извършил обвиняемия;

-време на извършване;

-място на извършване;

-начин на извършване;

-пострадалото лице;

-размер на вредите;

-пълни данни за личността на обвиняемия;

-обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия;

-доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства;

-данни за самоличността на обвиняемия и

-правната квалификация на деянието

(както и редица други обстоятелства, относно които защитата няма претенции).

В конкретният случай на подсъдимата М. е повдигнато обвинение по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Посочен е периодът на извършеното – от 09.07.2016 г. до 03.10.2017 г., както и мястото – гр.Бяла, обл.Варна. Пояснено е, че се касае за продължавана престъпна дейност, както и размера на присвоената сума – 9454,93 евро и неговата левова равностойност – 18492,24 лв.

Обвинителният акт е документът, очертаващ рамките на обвинението 2 и фактическите положения, на които се позовава за това. Въззивната инстанция не констатира и твърдените в жалбата фактически противоречия в обвинителния акт.

Няма изискване към прокурора да прави писмен анализ на доказателствата в обвинителния акт или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификацията на деянието. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е изложил обективни факти, а правната оценка за тях, законодателят е възложил на съда.

Последният е този, който ще отговори на въпроса дали обвинителната теза е издържана от фактическа и правна страна, при постановяване на присъдата след събиране и проверка на доказателствата. Непълнотата или противоречието в доказателствата, събрани в досъдебната фаза ще намерят своето разрешение в хода на съдебното следствие, а не в хода на разпоредителното заседание. В този смисъл необосноваността на обвинението не е от категорията съществени процесуални нарушения, визирани от законодателя в разпоредбата на чл.249, ал.4 от НПК.

От обвинителния акт, подсъдимата М. е получила ясен отговор на въпросите, които следва да узнае във връзка с обвинението срещу нея – престъпление, време, място и начин на извършване. Затова и обвинителният акт, станал основание за образуване на конкретното НОХД, се приема и от настоящия съд като ответен на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, както и на тези от ТР № 2/2002 г. на ВКС на РБ. При изготвянето му не са допуснати процесуални нарушения. Като е стигнал до идентичен извод, първостепенният съд е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По отношение твърдяната разлика в сумите при привличането на подсъдимата в качеството на обвиняема и в повдигнатото обвинение с обвинителния акт, съдът съобрази, че прокурорът е изпълнил задълженията си и е съобразил, че вещото лице, изготвило ССчЕ е допуснало математическа грешка при сумирането на инкриминираните суми.

Извършвайки правилно изчисленията, прокурорът е приел общ размер на присвоената сума от 9454,93 евро, който е и по-малък от посочения от вещото лице /9527,93 евро/, поради което и е прекратил частично наказателното производство за разликата между двете суми.

Съобразявайки изложеното, настоящият състав на съда прие, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимата М..

Предвид изложеното и на основание чл.345, ал.1 от НПК, ВОС 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в разпоредително заседание на 21.12.2023 г. от Районен съд - Варна, XXХVI -ти състав по НОХД № 732/2023 г. по описа на същия съд в частта, с която съдът е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4