Решение № 4221 от 04.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 29754/2025
- Вид
- Решение № 4221
- Подписан
- 04.03.2026
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 169 · Закон за устройство на територията
- чл. 195 · Закон за устройство на територията
- чл. 195, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 195, ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 196 · Закон за устройство на територията
- чл. 196, ал. 3 и ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 196, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 196, ал. 3 и ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 215 · Закон за устройство на територията
- чл. 223, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 14, ал. 3 · Наредба № 13 от 23 юли 2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4221 гр. София, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110129754 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Ищецът Столична Община е предявил срещу ответника „ЕВАНИ БИЛД“ АД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание 195, ал. 6 ЗУТ, вр. с чл. 196, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ за признаване на установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 20.07.2023 г. по ч.гр.д.70321/2022 г. по описа на 76 с-в., а именно: 3869.86 евро /7568,78 лв./ – стойност на разходите за извършено принудително премахване на опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за ползване и опасен от самосрутване строеж, който не може да се поправи и заздрави, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с полувкопан сутерен, находящ се в УПИ XIV-21, за офис сгради и ЖС, кв. 109, м. „Зона Б2“, находяща се на административен адрес: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 104, ведно със законна лихва за период от 22.12.2022 г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че със Заповед № РА-20-32/25.04.2017 г. на Директора на Дирекция „Общински строителен контрол" е наредено на „АНТЕЯ ВИП" ЕООД с ЕИК 200576749, „ЕВАНИ БИЛД" ЕАД с ЕИК 200178581, М. Н. П., Л.
А. П. и А. А. П. да премахнат строеж „Едноетажна жилищна масивна сграда с полувкопан сутерен“, находящ се в УПИ XIV-21, за офис-сграда и ЖС, кв. 109, м. „Зона Б-2“, съгласно ПУП, одобрен със Заповед № РД-09-50-619/26.05.2009 г. на Главния архитект на София, административен адрес: ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 104, район „Възраждане“ – СО, тъй като същия не може да се поправи и заздрави.
1
Твърди, че „ЕВАНИ БИЛД“ АД е съсобственик на подлежащата на премахване сграда и на терена, в който е построена същата /съгласно подадената в хода на производството уточнителна молба/.
Твърди, че посочената Заповед № РА-20-32/25.04.2017 г. за премахване на сградата е влязла в сила на 20.06.2017 г., но ответникът не е предприел действия за изпълнение на задълженията, предвидени в Заповедта. С оглед на това, Столична община, на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, е предприела действия за принудително премахване на сградата, за да предотврати евентуални вредни последици за здравето и живота на гражданите.
Сочи, че принудителното премахване на процесния строеж е възложено с договор № САГ17-ДГ56-84/01.12.2017 г. на „АКВАГРУП ПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК 115713284, като Столична община е заплатила разходите за премахване на сградата в размер на 7568,78 лв. с ДДС, удостоверени в т. 2 от издадени от „АКВАГРУП ПРОЕКТ“ ЕООД фактура № 860/01.12.2017 г. – за авансово плащане, заплатена от ищеца с платежно нареждане от 08.12.2017 г., и фактура № 870/20.12.2017 г. – за окончателната сума, заплатена от ищца с платежно нареждане от 22.12.2017г.
Твърди, че събарянето на сградата е удостоверено чрез съставения Окончателен приемно-предавателен протокол от 21.12.2017 г., който е и отчетният документ, удостоверяващ изпълнението на договора. Поддържа, че от деня на заплащане на посочената сума за Столична община е възникнало вземане срещу адресатите на заповедта, неизпълнили своето задължение.
Допълва, че доколкото задължението на адресатите на заповедта е неделимо по своя характер, адресатите на заповедта и съсобственици на сградата следва д а отговарят солидарно за изпълнение на задълженията за принудително премахване на сградата от страна на Столична община.
Сочи, че горното обстоятелство е обусловило правния му интерес от подаване на заявление по чл. 417 ГПК и снабдяване със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 20.07.2023 г. по ч.гр.д.70321/2022 г. по описа на 76 с-в., срещу която длъжникът е възразил в срок.
Моли за установяване на вземанията си към ответника, така както са обективирани в издадената заповед за изпълнение.
Претендира разноски по исковото и заповедното производства.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът „ЕВАНИ БИЛД“ А Д е представил отговор, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Оспорва, че е собственик на посочената в заповедта сграда.
Излага съображения, че е собственик само на 10/36 ид.ч. от поземления имот, в който е изградена сградата, от двуетажна къща с площ 107 кв.м. и паянтови сгради, с изключение на двете паянтови сгради с лице към ул. „Св. св. Кирил и Методий“, изградени в УПИ XIV-21, кв. 109, с административен адрес: гр. София, ***, нанесен в кадастралната карта като ПИ с идентификатор ***.
2
Поддържа, че процесната сграда, посочена в Заповедта № РА-20-32/25.04.2017 г. представлява една от посочените в изключението сгради, на които ответникът не е съсобственик.
Сочи, че макар видно от кадастралната скица съсобственици на поземления имот, върху които е построена процесната подлежаща на разрушаване сграда да са 14 бр. лица, а две лица да притежават ограничени вещни права, в Заповедта незаконосъобразно са посочени само 4 лица, посочени по избор на Столична община, които следва да заплатят всички разходи за премахване на сградата.
Въз основа на посоченото, оспорва да е адресат на задължението по административния акт за премахване на сградата и моли съдът инцидентно да се произнесе относно валидността и законосъобразността на посочената заповед по отношение на ищеца, на основание чл. 17, ал. 2 и 3 ГПК.
Оспорва ответното дружество да е уведомено за издаване на Заповедта № РА-20-32/25.04.2017 г., поради което намира, че административният акт да е влязъл в сила по отношение на ответника.
Сочи, че в протоколите за състоянието на строежа преди премахването му, след започване на принудителното премахване и разходите за това, не се съдържат индивидуализиращи белези на премахнатия строеж. Оспорва протокола за извършени разходи по поправяне, заздравяване или премахване на строеж от 20.12.2017 г. и окончателния приемо-предавателен протокол от 21.12.2017 г. по отношение на истинността и съдържащите се в тях факти относно обема на извършената работа и съответствието на извършената работа с пазарните цени към момента на извършването им. Оспорва посочените строителни дейност реално да са извършени.
Оспорва наличието на солидарна отговорност на адресатите на административния акт за премахване на сградата, като поддържа, че в случая солидарна отговорност не е предвидена нито в закона, нито е уговорена между страните. Поддържа, че съсобствениците отговарят за разходи за общата вещ разделно и съразмерно на притежаваните от тях дялове в съсобствеността, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
Въз основа на посоченото, моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е за разглеждане установителен искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, вр. с чл. 196, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ.
По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: 1/ наличието на влязла в сила заповед за премахване на опасен от самосрутване строеж, издадена от кмета на общината или 3 упълномощено от него длъжностно лице; 2/ процесната заповед да е редовно връчена на ответника – собственик на подлежащия на премахване строеж, евентуално – собственик на терена; 3/ отправянето на покана за доброволно изпълнение, която да е достигнала до своя адресат – ответника; 4/ заповедта да е изпълнена принудително чрез реалното извършване на дейностите по премахване на опасния строеж; 5/ вида, количеството и стойността на всички извършени дейности /отговаряща на средната пазарна такава/, както и необходимостта от тяхното осъществяване с оглед спецификите на имота и неговото разположение; 6/ заплащането на разноските за принудителното премахване от страна на ищеца;
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил исковата сума на ищеца.
За преценка основателността на предявения иск, съдът съобрази следното:
Редът за премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи е уреден в чл. 195 и чл. 196 ЗУТ и в Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община, приета с Решение № 330 по Протокол № 63 от 12.06.2014 г. на Столичен общински съвет.
Съгласно цитираната нормативна уредба, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. За целта кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят;
Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината, като въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
Изрично е уредено в чл. 196, ал. 3 ЗУТ, че строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на 4 заповедта. Горната заповед се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалвана от тях по реда на чл. 215 ЗУТ.
Съгласно чл. 196, ал. 5 ЗУТ, когато в заповедта по ал. 3 е допуснато предварително изпълнение или тя не е изпълнена в определения срок, строежът се поправя, заздравява или премахва от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет.
Такъв подзаконов акт е цитираната по-горе Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община, приета с Решение № 330 по Протокол № 63 от 12.06.2014 г. на Столичен общински съвет. Същата урежда процедурата по възлагане реалното изпълнение на заповедите на изпълнители по реда на ЗОП и документалното им обосноваване.
В чл. 14 от Наредбата е уредено изрично, че Столична община по реда на чл. 196, ал. 6 от ЗУТ си възстановява разходите извършени по принудителното изпълнение на издадените заповеди, при условията и по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс, като за извършените разходи по премахването се съставя протокол от представители на изпълнителя и от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ от съответният район.
Съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредбата, в случаите, в които собственикът на терена, където е установено наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ или строеж по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, и извършителят на строежа са различни физически и/или юридически лица, те отговарят солидарно за направените разходи по принудителното изпълнение на заповедта за поправяне, заздравяване или премахване на строежа.
Разпечатката съдържа 44 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/094b5671-e30d-4048-9aea-c48d15fe7047