Решение № 1177 от 28.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300501574 по описа за 2025 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по ВЖ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:***, чрез юриск.М. К. против Решение с рег. № 1009/ 07.03.2025г. постановено по гр.д.

№ 18241/23г. по описа на ПРС – ХIV гр.с., с което е отхвърлен предявен иск по чл.422 ГПК от ищцовото дружество против „С***“ ООД, ЕИК: **** за заплащане на суми за незаплатена топлинна енергия, законна лихва и за дялово разпределение, с материално правно основание чл.59 ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, с поддържаните в първоинстанционното производство доводи, свързани с приложение на разпоредбите на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, чл.153 ЗЕ по отношение на продажбата на топлинната енергия и адресатите на задълженията за заплащане на нейната цена, за монтиране на средства за дялов разпределение, относно понятието „небитов клиент“ по пар.1, т.33а ДР на ЗЕ, всички те в контекста на предявеното правно основание по чл.59 ЗЗД за претендираните суми с акцент на основния елемент от фактическия му състав за това, кое лице е следвало да заплаща консумираната топлинна енергия.

Писмен отговор от въззиваемото дружество „*****“ ООД, ЕИК: ****, редовно уведомено, не е постъпил. Писмен отговор по ВЖ и от третото лице - помагач „Директ“ ЕООД, ЕИК : *** , не е постъпил.

Жалбата изхожда от надлежна страна , подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.

1

В производство по чл.422, ал.1 ГПК с материално правно основание чл.59 ЗЗД ищцото дружество е поискало установяване на вземане от ответното дружество в размер общо на 1293,27 лева, включващо главница за претендирана стойност на неплатена топлинна енергия за периода 05.2020г04.2022г., законна лихва за забава, както и сума за дялово разпределение в размер на 0,48 лв за периода 01.06.-30.06.2020г. и лихва за забава в размер на 0,11 лв за периода 31.07.2020г-08.02.2023г., ведно с разноските за двете производства.

Ответното дружество „****“ ООД, ЕИК: ******, оспорва в процеса предявените искове с възражението за липса на яснота относно начина на начисление на процесните суми. С ИМ ищецът е основал претендираното вземане на дължимост на процесните суми като задължения за доставка на топлинна енергия поради наличие на предпоставки по Закона за енергетиката спрямо клиентите-потребители на посочената услуга с оглед на това, че ответното дружество като не е подписал договор за продажба на топлинна енергия, се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължи връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. Извършено е позоваване на пар.1, т.43 ДР на ЗЕ относно понятието потребител на ТЕ за стопански нужди – всяко физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлопреносна гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общински бюджет. С ВЖ правната мотивировка на предявените искове е допълнена с разпоредбата на чл.149, ал.1 т.3 ЗЕ относно това, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Законовата регламентация относно това кои лица са клиенти на топлинна енергия с разпоредбата на чл.153 ЗЕ определя за клиенти – всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, които са длъжни да монтират средства за дяловото разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ при условия и по ред , определени по наредбата по чл.36, ал.3 а по пар.1, т.33а ДР на ЗЕ. Посочва се, че задължението да заплаща задълженията за топлинна енергия и да сключи договор при ОУ е възникнало за собственика на топлопреносния имот, в качеството му на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ във вр. с чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.

Във връзка с качеството потребител-клиент ищцовото дружество не се позовава на доказателство, сочещо на притежавано от ответника посочено качество по смисъла на ЗЕ. По делото ищецът е ангажирал доказателства чрез СТЕ за проверка в счетоводството на ищцовото дружество във връзка с изчисление и начисление на процесните претендирани суми за заплащане стойност на доставена ТЕ. Обстоятелството, на което се основават исковете, е фактическото твърдение, че ответникът е закупил през процесния период доставката на топлинна енергия, без да сключи писмен договор с доставчика, поради което с използването й без заплащане на дължимата за това стойност 2 се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Действително материалноправният институт на неоснователното обогатяване предвижда настъпване на разместване в имуществената сфера у страните, в резултат на което едната за сметка на другата се е обогатила неоснователно и причинила в тази връзка намаление на имуществото на обеднелия. В случая обаче от една страна самият ищец свързва обосновката си за потребител –клиент, какъвто при определени предпоставки съответното физическо или юридическо лице придобива това качество, а именно последните да имат качеството на собственик или ползвател на процесния отопляем обект на собственост/ползване, които съответно да са сключили договор при общи условия, съответно да имат задължението да сключат писмен договор. Т.е. за ищцовото дружество следва да е възникнало облигационно правоотношение от договорен характер като основание за претендиране заплащането на доставена по договор при ОУ или нарочен писмен двустранен договор за доставка/закупуване на топлинна енергия, въз основа на който да се претендира и заплащане на стойността й. В настоящия случай по делото не са налице писмени доказателства при лежаща върху ищцовото дружество доказателствена тежест ответното дружество да има годно качество на потребител-клиент на ищеца по смисъла на законовата регламентация на ЗЕ като собственик/ползвател на процесния отопляем обект в процесната сграда на посочения адм.адрес – гр.С., обл.София, общ С., бул.“****, описан в Заявлението с вх.№ 41690/ 15.02.2023г. по вх.рег.на СРС по ч.гр.д.№ 8086/ 2023г. по описа на СРС. Тъкмо напротив от представените към делото писмени доказателства в частта на р.II. „ Капитал“ от Решение/Учредетелен акт от 25.7.2013г. на дружеството „ Джи Ес ти 71“ ООД, ЕИК 201976536 са налице данни по делото, че процесният обект на потребление е в капитала на други юридически лица / „Сид-строй“ АД и „Рентиергруп“ ООД/, както правилно е отчетено и от районния съд.

С оглед на това ВЖ се явява недоказана по основание и е неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖАВА изцяло Решение с рег. № 1009/ 07.03.2025г. постановено по гр.д.№ 18241/23г. по описа на ПРС – ХIV гр.с., с което е отхвърлен предявен иск по чл.422 ГПК с материално правно основание чл.59 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:*** против „С*****“ ООД, ЕИК: **** на сумата от 1 293,27 лв., от които 1 127,25 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2020 г. 04.2022г. и 165.41 лв. законна лихва за забава от 01.07.2020 г. до 08.02.2023 г., както и сумата за дялово разпределение главница в размер на 0,48 лв. за периода 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г. и лихва в размер на 0.11 лв. за периода 31.07.2020 г. - 08.02.2023 г., направените по делото разноски за държавна такса 3 и юрисконсултско възнаграждение от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач „Директ“ ЕООД, ЕИК : *****.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4