Решение № 261499 от 04.05.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

……….. гр. С., 04.05.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 7731/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е искова молба с вх. № 75479/28.07.2020 г., предявена от С.А.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***.

Ищецът твърди, че на 30.03.2020 г., около 16.37 ч., в гр. С.,*** към ул. „Любляна“, Я.Н.Х., при управление мотоциклет „Хонда ЦБФ 600С”, с peг. № *********, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с пешеходеца С.А.Т.,***.

Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получил следните увреждания:

- фрактура на пубисната кост в ляво на лява тазобедрена става;

- линеарен хаметом по аксиларната линия в ляво;

- контузия на гръдния кош;

След ПТП, ищецът бил приет за лечение във „ВМА-МБАЛ“ – С., за периода от 30.03.2020 г. до 09.04.2020 г. На 08.04.2020 г., на ищеца била извършена оперативна интервенция - мануална репозиция на фрактурата, след което бил поставен на легло с абдуцирани долни крайници при лека флексия в ТБС и коленни стави.

При изписването му от болничното заведение, на ищеца били дадени указания за ЛOP и терапия за дома, като спазва постелен режим за срок от 20 дни, след което да използва помощни средства за срок от 30 дни, както и да продължава антикоагулантната профилактика. Ищецът бил насочен за продължаване на рехабилитацията в специализирано здравно заведение.

Ищецът твърди, че в резултат на получените при ПТП увреждания, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания. Ищецът бил напълно обездвижен и имал непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието. Към предявяване на исковата молба, ищецът не бил възстановен напълно, все още лесно се уморявал, не можел да се обгрижва напълно сам, движенията му били затруднени и продължавал да изпитва болки.

Ищецът твърди, че към датата на ПТП, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно мотоциклет „Хонда ЦБФ 600С”, с peг. № *********, включително и на водача Я.Н.Х..

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2020 г. до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.И З..“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на мотоциклет „Хонда ЦБФ 600С”, с peг. №*******, както и че на 23.04.2020 г., ищецът го е поканил да му заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от процесното ПТП.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на мотоциклет

„Хонда ЦБФ 600С”, с peг. № *********. Твърди, че Я.Н.Х. не е нарушил по никакъв начин разпоредбите на Закона за движение по пътищата, нито на който и да е нормативен акт. Ответникът сочи, че водачът на мотоциклета е бил внимателен и предпазлив, и не е имало начин да избегне настъпването на ПТП. Тъй като била налице хипотезата на случайно деяние по чл. 15 НК, не било налице противоправно деяние, което да обуслови гражданската отговорност на Я.Н.Х., респ. и на ответника към ищеца.

Отделно от изложеното, ответникът твърди, че липсвало и вина на водача на мотоциклета за настъпване на процесното ПТП. По делото нямало никакви данни на Я.Н.Х. да е било повдигнато обвинение, нито да е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Ответникът сочи, че съприкосновението, настъпило между мотоциклета и пешеходеца е било съвсем леко поради това, че по мотоциклета нямало абсолютно никакви следи от удар, а единственото телесно увреждане при ищеца било следствие на падането му на пътното платно, а не от самия удар. Я.Х. направил всичко възможно и всичко, изисквано от закона, за да предотврати удара, но същият бил непредотвратим за него.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който се е движел по пътното платно, без да е налице обективна причина за това. Ответникът твърди, че като пешеходец, ищецът е нарушил редица разпоредби на ЗДвП, които нарушения се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и травматичните последици от него по отношение на ищеца. Според ответника, приносът на ищеца за настъпване на процесното ПТП следва да бъде оценен на поне 80 %.

Самостоятелно основание за намаляване на застрахователното обезщетение било и съпричиняването от страна на ищеца поради неправилно и/или недостатъчно и/или ненавременно проведено лечение, непровеждане на препоръчаните вторични прегледи и/или рехабилитация.

Ответникът оспорва иска и по размер. Сочи, че претенцията е прекомерно завишена и не отговаря на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и на съдебната практика по аналогични случаи.

Ответникът оспорва и началната дата на претенцията за лихви върху обезщетенията, като се позовава и на забава на кредитора.

При условията на евентуалност – в случай, че предявеният против него иск бъде уважен, „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД е предявило обратен иск против конституираното в процеса като трето лице - негов помагач Я.Н.Х..

Ищецът по обратниия иск твърди, че на 30.03.2020 г., около 16.37 ч., в гр. С.,***, в района на кръстовището с ул.

„Букет“, е реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП) между мотоциклет „Хонда ЦБФ 600С”, с peг.

№ *********, управляван от Я.Н.Х. и пешеходеца С.А.Т..

По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП

№ К-156 от 30.03.2020 г., от който се установявало, че Я.Н.Х. е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата, което било в нарушение на чл. 125, вр. чл. 123 ЗДвП, вр. Наредба № Із-41/12.01.2009 г.

Поддържа се, че С.А.Т., като пострадало лице е предявил иск за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, вследствие на телесни травми срещу „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД, което е застраховало гражданската отговорност на Я.Н.Х. при управление на мотоциклет „Хонда ЦБФ 600С”, с peг. № *********.

С оглед на изложеното, „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД моли, да бъде постановено решение, с което в случай, че предявеният против него иск бъде уважен, Я.Н.Х. да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева – частичен иск от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на плащането на пострадалия С.А.Т. (с оглед уточнението, направено с молбата от 15.02.2021 г., л. 77 от делото) . Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, третото лице помагач и ответник по обратния иск – Я.Н.Х. е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че е извършило действие, довело до настъпване на застрахователно събитие, вкл. Оспорва и изложената в исковата молба фактическа обстановка. Оспорва да е настъпила вреда на ищеца, настъпването на описаните в първоначалната искова молба увреждания, причинно-следствената им връзка с действия и/или бездействия на Я.Н.Х., както и вината на последния за настъпване на процесното ПТП. Сочи, че издаденото срещу него Наказателно постановление не е влязло в законна сила, тъй като е било обжалвано и не е нарушил виновно разпоредби а ЗДвП и ППЗДвП.

Евентуално, Я.Н.Х. релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С.А.Т.. В тази връзка сочи, че не е ясно по каква причина същият се е озовал на пътното платно и че с действията си е повлиял на движението по пътя като е създал неоснователно и без значима причина опасност както за себе си, така и за другите участници в движението. С.А.Т. нарушил правилата за безопасност, тъй като пресичал на необозначено място. Счита, че приносът на пострадалия следва да се оцени на 90 %. Релевира и възражение за съпричиняване поради ненавременно/неправилно/недостатъчно лечение и/или рехабилитация.

Оспорва иска и по размер. Сочи, че претенцията е прекомерно завишена и не отговаря на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и на съдебната практика по аналогични случаи.

По отношение на предявения срещу него, Я.Н.Х. счита, че е недопустим и неоснователен, като липсват процесуални основания да бъде привлечен като трето лице – помагач, тъй като не е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Излага съображения, не по делото не е безспорно установено, че след като е причинил ПТП е напуснал мястото на инцидента, а гражданският съд не бил обвързан от констатациите в наказателното постановление, като в тази връзка се позовава на практика на ВАС. В съставения Констативен протокол липсвала констатация Х. да е напускал мястото на ПТП, не била налице и влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда, в който това да е било прието.

Заявява, че при условията на алтернативност твърди, че е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, тъй като е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ, като се позовава на посоченото от него в жалбата срежу наказателното постановление.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал.

1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, съединен с обратниия иск на „ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД по чл.

500, ал. 1, т. 3 КЗ, предявени в условията на евентуалност срещу конституираното в процеса като трето лице - негов помагач.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 30.03.2020 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 31.01.2020 г. във формата на застрахователна полица BG/30/120000393566, валидна от 31.01.2020 г. до 31.01.2021 г., ЗАД Д.Б.Ж.и З..“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи мотоциклет „Хонда ЦБФ 600С”, с peг. № *********, включително и на водача Я.Н.Х.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 06.01.2021 г., л. 60), а и се установява от представената по делото застрахователна полица (л. 99).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: