Решение № 81 от 08.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Враца, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500085 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. И. М., чрез пълномощника й адв.Д. Г., против Решение № 188/01.12.2025 г. по гр.д.№ 167/2025 г. по описа на Районен съд-Мездра в частта, в която жалбоподателката е осъдена да заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД сумата 361,70 лева – главница и деловодни разноски.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на районния съд, че процесният договор за заем е действителен. Навеждат се доводи, че е използвана конструкция на скрито оскъпяване чрез такса за експресно разглеждане, която противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК и е прогласена за нищожна от първоинстанционния съд, но влече и цялостна недействителност на договора за заем, тъй като макар и включена в ГПР носи всички белези на скрита възнаградителна лихва. Излагат се съображения, че разглеждането на документите и отпускането на исканата сума по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, поради което разходите за тези действия следва да са включени в цената на услугата – възнаградителната лихва. Посочва се, че в случая на тези разходи е придаден вид на такса, за да се дължи цялата такса/лихва при предсрочно погасяване, а не само падежиралата част, както и за да не изпъкне големия размер на договорната лихва. Аргументи в тази насока се извеждат и от обстоятелството, че в договора е предвидено, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане, която се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно 1 погасителния план, т.е. таксата има всички белези на договорна лихва.

Извършва се позоваване на съдебна практика, според която след като в договора не е записан действителният размер на възнаградителната лихва, то същият е изначално недействителен само на това основание. Прави се извод, че след като договорът е недействителен и жалбоподателката е заплатила повече от заетата сума, то съгласно чл.23 ЗПК не следва да бъде осъждана нито за остатъчна главница, нито за деловодни разноски.

Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, с което договорът за потребителски кредит да бъде признат за недействителен и да бъдат отхвърлени предявените осъдителни искове срещу М. М.. Претендира се присъждане на направените в настоящето производство разноски, както и на адвокатски хонорар с ДДС на основание чл.38,ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна „ЮтеКредит България“ ЕООД.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

За да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт, въззивният съд взе предвид следното:

Районен съд-Мездра е сезиран с искова молба на М. И. М., с която против „ЮтеКредит България“ ЕООД е предявен иск за признаване за установено, че клаузата, уреждаща такса за разглеждане, обективирана в ред 5, раздел „Основни условия“ в сключения между страните Договор за кредит № L320456 от 12.04.2023г., е нищожна, поради противоречието й с чл.10а ал.2 ЗПК.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на иска.

В същия срок на основание чл. 211 ГПК ответникът е предявил евентуален насрещен иск с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД за осъждане на М. И. М. да му заплати сумата от 761,98 лева, представляваща остатък от непогасена главница по Договор за кредит №L320456 от 12.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния иск е заявила становище за неоснователност на предявения насрещен иск.

Въз основа на подадената искова молба е образувано гр.д.№ 167/2025 г. по описа на РС-Мездра, производството по което е финализирано с Решение № 188/01.12.2025 г., с което е уважен първоначалния иск и е прогласена за нищожна клаузата за дължимост на „такса за разглеждане“ по Договор за 2 кредит № L320456, сключен на 12.04.2023 г., между „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, и М. И. М., ЕГН **********, поради противоречието й със закона и добрите нрави. Със същия съдебен акт е уважен частично насрещния иск, като е осъдена М. И. М. да заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД, сумата 361,70 лв. - дължима главница по Договор за кредит № L320456 от 12.04.2023 г. и е отхвърлен насрещния иск за остатъка над 361,70 лв. до 761,98 лв. като неоснователен. Присъдени са разноски по съразмерност.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, както и в частта, в която е отхвърлен частично предявения насрещен иск с правно основание чл.240, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД над размер от 361,70 лв. до пълния претендиран размер от 761,98 лв.

Предметът на въззивната проверка обхваща правилността на първоинстанционния съдебен акт единствено в частта, в която е уважен насрещния иск за сумата 361,70 лв.

С оглед въведените във възивната жалба оплаквания, спорът между страните пред настоящата инстанция се свежда до това дали процесният Договор за кредит № L320456 от 12.04.2023 г. е изцяло недействителен.

За да се произнесе по този въпрос, съдът обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, при което прави следните фактически и правни изводи:

По делото не е спорно наличието на сключен между страните Договор за кредит № L320456 от 12.04.2023 г., по силата на който ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД е предоставил на ищцата М. И. М. кредит в размер на 1 499,35 лв.

При така постигнатите уговорки, настоящият състав намира, че ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а договорът е за потребителски кредит, който попада под уредбата на ЗПК. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор въззивният съд не констатира нарушение на посочените по-горе разпоредби на ЗПК.

Конкретните доводи на въззивницата, поддържани, както в отговора на насрещната искова молба, така и в жалбата, се свеждат до това, че лихвеният процент е неточно посочен, тъй като разглеждането на документите и изплащането на кредита по своята същност са дейности, свързани с усвояване на кредита, поради което и разходите по същите, а именно – таксата за разглеждане следва да е включена в цената на услугата – възнаградителната лихва. Невключването на таксата в тази цена води до неточно посочване на 3 лихвения процент, а оттук – и до прикриване на възнаградителната лихва и печалбата на кредитора, което води до недействителност на договора за потребителски кредит изцяло.

Настоящият съдебен състав намира така наведените доводи за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: съобразно т.7 общия размер на кредита и условията за усвояването му; т.9 - лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т.10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело № С-714/22 е прието, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл.3, б."и" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. на Съвета, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В решението е посочено също, че когато тези разходи не са включени в ГПР, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В посочения смисъл е и приетото в решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело № С 337/23.

В разглеждания казус към процесния договор за потребителски кредит са приложими общи условия, залегнали в Рамково споразумение за потребителски кредити № 880818506 от 21.02.2023 г. Същото е представено по делото и от него е видно, че съгласно т.8.1 и т.8.2 кредиторът има право да получава лихва и/или други такси, уговорени в договора. В т.8.3 е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно на месечна база, по метода на простата лихва върху остатъчния размер на кредита, а според т. 8.4 таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор кредит или изменения на споразумението по т. 6. 10. от процедурата. Предвидена е възможност, вместо дължимите лихва и такса за разглеждане, страните да договорят заплащане на договорно възнаграждение от клиента за предоставения му кредит, което представлява фиксирана сума, изчислена на база на главницата – т.8.6. В Рамковото споразумение – т.8.9 4 изрично е посочено, че общата стойност на кредита представлява всички разходи, включително лихви, такси за разглеждане, договорно възнаграждение и всички други видове такси, които клиентът е длъжен да заплати във връзка с договора за кредит и с които трябва да бъде запознат, включително такси за допълнителни услуги и по-специално – застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Посочено е също, че първоначалният ГПР включва общите разходи, вкл. лихви, други преки или непреки разходи, такса за разглеждане и пр., произтичащи от усвояването на кредита. В т.8.10 са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР съгласно правилата на ЗПК.