Решение № 54 от 08.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20201001002570 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Интернешънъл лоджинг ъф България“ АД срещу решение № 904 от 29.06.2020г. по т.д. 1810/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 8 с-в, в частта му, с която са уважени предявените от М. Н. Д. искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общо събрание на акционерите на „Интернешънъл лоджинг ъф България“ АД от 27.08.2019г. по приемане на доклада на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2010г., по одобряване на проверения и заверен годишен финансов отчет на дружеството за 2010г., освобождаване на съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2010г. и за неразпределение на печалби и непокриване на разходи за 2010г.

Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика по тълкуването му, както и с оглед неговата необоснованост. Излага съобразно практиката на ВКС по предявени искове по чл. 74 ТЗ задължението за предоставяне на писмени материални да се приема 1 за изпълнено, когато такива са съставени и предложени за одобрение, каквато е процесната хипотеза на съставени финансов отчет и годишен доклад на съвета на директорите. Излага последните документи да са представени на ищеца и съобразно признанието му по депозираната искова молба, а и водно от представените по делото доказателства. Сочи съобразно установената съдебна практика за вземане на решението по чл. 221, т. 10 ТЗ за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите да е необходимо акционерите да са запознати предварително с годишните доклади на съвета на директорите, финансовите отчети и докладите на независимите одитори, които документи са били на разположение и предоставени на ищеца.

Сочи изявление на ищеца, че е запознат с всички материали за вземане на решението за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите да е и изрично отразено в протокола, воден за процесното общо събрание на акционерите. Поддържа и по предявен иск по чл. 74 ТЗ съдът да може да проверява само законосъобразността на взетото решение за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите, но не и неговата целесъобразност. Излага решението за разпределяне на дивиденти и покриване на разходи да е също такова по целесъобразност и намесата на съда в тези вътрешни отношения да е недопустимо. Жалбоподателят поддържа решението и да е необосновано, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да основе съдебния акт на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Излага от общоизвестния устав на дружеството да е установимо, че съобразно чл. 37, ал. 2, т. 2 от същия разпореждането с активи на дружеството е делегирано на съвета на директорите, чийто член е била ищеца до 14.12.2010г., и оплакванията на последната, че не знае за сключена сделка в същия период и за параметрите на последната са недобросъвестно заявени, като ищецът се намира в роднинска връзка – дъщеря и сестра, на други двама от членовете на съвета на директорите – П. Д. и К. Д.. По изложените доводи моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което исковете по чл. 74 ТЗ да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Въззиваемата страна, М. Н. Д., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа решението в обжалваната му част да е правилно като постановено при спазване на материалния закон и да е обосновано от 2 събраните по делото и подробно обсъдени с решението доказателства. Сочи от представеното от нея като доказателство по делото писмено искане да се установява да е изискала информация за дейността на съвета на директорите и по конкретно за извършени сделки по прехвърляне на собствеността върху собствени на дружеството акции в „София хотел Балкан“ АД през 2010г. и в частност спазена ли е процедурата по чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ и какви са всички параметри на сделката. Излага исканата информация да не и е предоставена, което я е лишило от възможността да вземе информирано решение по предложения дневен за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите. Поддържа съобразно утвърдената съдебна практика нормата на чл. 224 ТЗ да е императивна и в задължение на ответника по предявен иск по чл. 74 ТЗ да е доказателствената тежест да установи спазването и. Сочи, че в хипотеза като процесната законът е нарушен, доколкото са налице съставени документи, които са необходими за формиране волята на акционера по въпросите от дневния ред, но не са му предоставени от ответника и след поискване. Излага горните факти и да не се оспорват от ответника, като единствената му позиция е, че исканите документи не са относими към въпросите от дневния ред. Поддържа това възражение да е необосновано, доколкото евентуалното извършване на нарушения на императивна норма от закона – чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ, от членовете на съвета на директорите е от съществено значение за вземане на решение за освобождаването им от отговорност, както и за приемане на доклада за дейността на СД и одобряване на финансовия отчет. Оспорва като преклудирани предвид незаявяването им в срок на поддържаните в жалбата на ответника възражения, че ищецът като член на съвета на директорите и сестра на другите членове на съвета е знаела за сключването на процесната сделка. Излага да не е уведомявана нито като акционер, нито като член на съвета на директорите за процесната продажба на активи на дружеството и да е страна по редица дела с цитираните в жалбата други членове на съвета на директорите, което вероятно е и причината за неуведомяването и за сделката.

По изложените доводи моли въззивният съд да потвърди решението в обжалваната му част.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а 3 за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Решението е допустимо в обжалваната му част като постановено по допустимо предявени от акционер в установения от закона преклузивен срок искове по чл. 74 ТЗ на заявените с исковата молба оплаквания за пороци на атакуваното решение на общото събрание на акционерите на ответното дружество- т. 8 от ТР 1/2002 на ОСГК на ВКС.

Сезиралата съда искова молба съдържа оплакване за вземане на решенията от ОСА от дневния ред на провелото се на 27.08.2019г. общо събрание на акционерите в нарушение на императивната норма на чл. 224, ал.

1 ТЗ предвид липсата на предоставени писмени материали и осигурен достъп до последните във връзка с точките от дневния ред на свиканото общо събрание на акционерите и конкретно, че не са и предоставени документи и информация какво е мотивирало продажбата на акциите, които „Интернешънъл лоджик ъф България“ АД притежава в „София хотел Балкан“ АД през 2010г., при какви условия е сключена сделката – продавач, продажна цена, кога и как е била заплатена и на каква база е била определена, спазена ли е разпоредбата на чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ, както и не са и предоставени ГФО и доклад на одитора за 2009г. Други оплаквания за нарушение на закона във връзка с вземането на процесните решения на ОСА не са изложени в исковата молба, предвид на което и с оглед горецитираната задължителна практика по ТР 1/2002г. на ОСГК на ВКС това са заявените основания по конститутивните искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ и само те трябва да бъдат разгледани от съда.

Предмет на въззивна проверка по вече изложените доводи на съда на основание чл. 269 ГПК е първоинстанционното решение, в частта му, с която са уважени предявените искове по чл. 74 ТЗ на М. Н. Д. и съдът е постановил да отменя решенията на общо събрание на акционерите на „Интернешънъл лоджинг ъф България“ АД от 27.08.2019г. по приемане на доклада на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2010г., по одобряване на проверения и заверен годишен финансов отчет на дружеството за 2010г., 4 освобождаване на съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2010г. и разпределение на печалби и покриване на разходи за 2010г.

Решението в тази му обжалвана част е неправилно по поддържаните с въззивната жалба на ответника доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон по следните мотиви:

Не е налице спор между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява ищецът като акционер в „Интернешънъл лоджик ъф България“ АД с писмена молба да е изискала от дружеството ответник във връзка с насрочено ОСА с горните точки в дневния ред на основание чл. 224, ал. 1 ТЗ да и бъдат предоставени годишните финансови отчети за периода 2010г., вкл., докладите за дейността на съвета на директорите за същите години, както и информация за това каква е била причината за продажбата на акциите, които „Интернешънъл лоджик ъф България“ АД притежава в „София хотел Балкан“ АД, при какви срокове и условия е сключена сделката – продавач, продажна цена, кога и как е била заплатена и на каква база е била определена, финансовия резултат в отчета на дружеството, спазена ли е при извършване на сделката разпоредбата на чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ, както и каква е била стойността на активите съгласно ГФО и доклад на одитора за 2009г., в която връзка е поискан и отчет и доклад на одитора за 2009г.

Ищецът признава, а и от представения приемо-предавателен протокол от 26.08.2019г. се установява, че на 26.08.2019г. на неин представител и в отговор на искането и са и предоставени годишните финансови отчети на „Интернешънъл лоджинг еф България“ АД и доклади на съвета на директорите за дейността на „Интернешънъл лоджинг еф България“ АД за периода от 2010г. до 2018г., както и писмен отговор досежно останалата искана от акционера информация. Видно от последния писмен отговор от изпълнителния директор на „Интернешънъл лоджинг еф България“ АД на ищеца е отговорено, че причините, сроковете, условията и действията по продажба на притежаваните от дружеството акции в „София хотел Балкан“ АД са в съответствие с нормативните изисквания, отнасящи се до публични дружества. В отговора е отбелязано ГФО и доклада на СД за 2009г. да са разгледани на надлежно проведено ОСА, както и че исканата информация и документация по т.3 – т. 5 от молбата на акционера не е относима към дневния ред на насроченото на 27.08.2019г. общо събрание на акционерите и 5 по тази причина няма да и бъде предоставена.

Видно от представения протокол, воден за проведеното на 27.08.2019г. общо събрание на акционерите на „Интернешънъл лоджинг еф България“ АД на събранието са присъствали представители на 100% от записания капитал, като оспорените решения са взети с мнозинство 70 %, а ищецът, която притежава 30 % от записаните акции е гласувала против. Във връзка с т. 5 от дневния ред – с предложен проект на решение да не се разпределя дивидент и да не се покриват загуби от дейността на дружеството за период включително 2010г. представителят на акционера М. Д. поставя въпрос дали при продажбата през 2010г. на притежаваните от дружеството акции в капитала на „София хотел Балкан“ АД е спазена разпоредбата на 236, ал.2, т. 2 ТЗ. Думата е взел председателя на събранието и пълномощник на другия акционер в „Интернешънъл лоджинг еф България“ АД като е заявил сделката да е извършена при спазване на ТЗ и ЗППЦК, както и е била под контрола на Комисията за финансов надзор. Направено е изказване на представителя на ищеца, че последната не е била уведомена за сделката и не е съгласна с нея, последвано от изявление на пълномощника на другия акционер К. Д., продажбата на акциите е било публично и публикувано в пресата и на сайта на Българската фондова борса и важала презумпция за информираност на всички лица. По т. 6 от дневния ред - „разни“, е взета думата от представителя на акционера М. Д. и изразено искане да бъдат включени в протокола и разгледани въпросите и по три точки, обобщени до това каква е причината за сключване на сделката за продажба на акции в „София хотел Балкан“ АД, параметрите на сделката, каква е била стойността на актива, спазен ли при извършване на сделката чл. 236, ал. 2, т. 2 ТЗ. Взета е думата от председателя на събраните, който е заявил, че искането за поставяне на допълнителни точки от дневния ред не е направено в установените форма и ред, по която причина въпросите ще бъдат предадени на съвета на директорите. С констативен протокол № 156, том. V, рег.н.