Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 395 от 14.10.2019, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 791/2019
Вид
Определение № 395
Подписан
14.10.2019
Състав
МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.397,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И

Е

№

Град Тетевен, 14.10.2019 година.

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в закрито заседание

На четиринадесети октомври,

През две хиляди и деветнадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

Като разгледа докладваното гр.дело

№ 791 по описа на Районен съд-град Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.389 от ГПК.

Предявени е осъдителен иск с цена 3500.00 лева.

Ищецът е направил искане за допускане на обезпечение на предявения иск,чрез налагане на запор върху банкова сметка ***.

Съгласно чл.391,ал.1 от ГПК и трайната съдебна практика,за да се допусне обезпечение на иск следва да се установи кумулативната наличност на следните предпоставки: искът да е допустим,вероятно основателен,да е налице обезпечителна нужда и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща.

Приложени са две преводни нареждания,съгласно които ответникът е наредил плащане по сметка на ищеца на сума в общ размер на 13 200.00 лева,както и издадени от ищеца фактури за горните суми,с вписано наименование на услуга-СМР-метален навес,които установяват съществували между страните облигационни правоотношения,без да може да се установи тяхното точно съдържание,респ. белезите на договор за изработка,така,както същият с неговите съществени и несъществени елементи,се описва в исковата молба.

С оглед цитираните писмени доказателства решаващия състав намира,че искът е допустим и вероятно основателен.

В предвид момента на възникване на задължението на ответника,като страна по търговските сделки за заплащане цената на доставената му стока и липсата на доказателства за изпълнение на задължението му/цитираното по-горе остатъчно задължение след извършеното прихващане между страните/,съдът приема,че за ищеца е налице обезпечителна нужда.

По делото не са представени данни за финансовото състояние на ответника по иска,но по въпроса за преценката относно наличието на обезпечителна нужда е създадена последователна практика на ВКС, в т. ч. и по новия процесуален закон, според която преценката на интереса от обезпечаване е винаги конкретна, с оглед специфичните за делото факти,като при липса на данни,които я опровергават, нуждата се предполага/в този смисъл са Опр.№514/15.07.2013г по ч.т.д. №2728/2013г,ІІ т.о.,ТК,Опр.№231/29.03.2012г по ч.т.д. №178/2012г,ІІ т.о.,ТК,Опр.№60/30.01.2012г по ч.т.д. №994/2011г,ІІ т.о.,ТК на ВКС и др./.В случая съдът приема,че липсват данни,които да опровергават нуждата от обезпечаване на претенцията на молителя-ищеца по делото.

Съдът намира също,че предлаганата обезпечителна мярка „Запор” на паричните средства по банковата сметка на ответника в посочената търговска банка в случая се явява подходяща и следва да бъде допусната.

В конкретния случай обаче решаващият състав намира,че в предвид размера на претенцията на молителя/въпреки представените и цитирани по-горе документи/ и от друга страна обстоятелството,че когато се касае за облигационни отношения между търговци едва след участието на длъжника в исковото производство и след евентуално направени от него възражения за плащане/частично или пълно/,прихващане на вземането или други подобни,ще може със сигурност да се установят действителните права и задължения на страните,обезпечението следва да се допусне при определяне на парична гаранция-чл.391,ал.2,в-ка с ал.1,т.2 от ГПК.

Като преценява размера на преките и непосредствени вреди за ответника от евентуално неоснователно обезпечаване на претенцията на молителя-чл.391,ал.3 от ГПК,съдът намира,че размера на гаранцията в случая следва да е в размер на 500.00 лева,след внасянето на която следва да бъде издадена обезпечителна заповед на молителя.

Обезпечение следва да се допусне до размера на цената на предявения иск -до сумата от 3 500.00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.395,в-ка с чл.389 от ГПК,съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА обезпечение на предявения от „ПАРАДАЙЗ-87“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в с.Божурица,общ.Долна Митрополия,обл.Плевен,представляван от Л.Ц.,осъдителен иск за заплащане на сумата от 3 500.00 лева,представляваща неразплатен остатък по договор за изграждане на метален навес,срещу „СИНЧЕЦ 61“-ЕООД,с ЕИК:*********,седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.,ул.“Трескавец“ №3,бл.Б,представляван от В.С.Г.,чрез НАЛАГАНЕ

НА ЗАПОР,на основание чл.397,ал.1,т.2 от ГПК,до размера на вземането на „Парадайз-87“-ЕООД-с.Божурица,обл.Плевен-до сумата от 3 500.00/три хиляди и петстотин/лева,на паричните средства по банковата сметка на „СИНЧЕЦ 61“-ЕООД,с ЕИК:*********,седалище и адрес на управление в град

Тетевен,Лов.обл.,ул.“Трескавец“ №3,бл.Б,представляван от В.С.Г., в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“-АД,-IBAN ***, BIC ***.

На основание чл.391,ал.2,в-ка с ал.1,т.2 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 500.00/петстотин/ лева,вносима от ищеца „„ПАРАДАЙЗ-87“-ЕООД,с

ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в с.Божурица,общ.Долна Митрополия,обл.Плевен,представляван от Л.Ц.,***.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ на доказателства за внесена парична гаранция.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,с частна жалба в едноседмичен срок,който за молителя „ПАРАДАЙЗ-87“-ЕООД,с

ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в с.Божурица,общ.Долна Митрополия,обл.Плевен,представляван от Л.Ц. тече от връчването му,а за ответника „СИНЧЕЦ 61“-ЕООД,с ЕИК:*********,седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.,ул.“Трескавец“ №3,бл.Б,представляван от В.С.Г., от деня,в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: