Решение № 997 от 13.03.2017, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12356/2015
- Вид
- Решение № 997
- Подписан
- 13.03.2017
- В сила
- 12.10.2018
- Състав
- МАГДАЛЕНА КОЛЕВА ДАВИДОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 84 · Закон за собствеността
- § 4, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ ............. гр. В., 13.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в открито заседание на девети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12356 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Й.Ж. Д. и П.А. Д.а срещу Р.И.И., К.И.К., Н.И.С., Й.С. К. и С.К.С., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
- за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., СО „***”, целият с площ от 756 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***,
***, ***, *** и ***;
- за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на вилна сграда с идентификатор ***, състояща се от дневна с кухненски ниша и стая с тераса, със застроена площ от 39.45 кв.м., изба с площ от 20.00 кв.м. и таван с площ от 34.00 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., находящ се в гр. В.,
СО „***”.
В исковата молба ищците Й.Ж. Д. и П.А. Д.а твърдят, че на 05.08.2002 год. са сключили с И.
К. ***, съпруг на Р.И.И. и баща на К.И.К. и Н.И.С., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. В., м. „*** ІІ”, № 80, представляващ вилна сграда с площ от 39.45 кв.м. и дворно място с площ от 800 кв.м. Твърди се, че в деня на сключване на предварителния договор наследодателят на ответниците им е предал владението върху имота, с уговорка, че в 2-годишен срок ще има право да събира плодовете, да обработва лозето, както и да влиза в приземното помещение на сградата, за да се преоблича. Поради това е предал на ищците единия комплект ключове, а другия е запазил за себе си. Тъй като в определения в договора срок продавачът не е изпълнил поетите с предварителния договор задължения, през втората половина на м. септември 2004 год. ищците подменили патроните на всички входни врати – на дворното място и на сградата, от който момент и понастоящем владеят целия имот необезпокоявано от никого, подобрявайки жилището и обработвайки земята. Излага, че наследодателят на ответниците И. К.И. и съпругата му Р.И.И. са предявили иск за предаване на владението на вилната сграда, но с влязло в сила решение по гр.д. № 6258/2005 год., по описа на ВРС, искът им е отхвърлен, поради което и течението на давностния срок не е прекъснато. Поради изложеното и доколкото ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на процесния поземлен имот и изградената в него вилна сграда, излагат че за тях е налице правен интерес за разрешаване със сила на пресъдено нещо спора относно собствеността върху поземления имот и вилната сграда.
Отправено е искане и за отмяна на констативен нотариален акт № 22, том І, рег.
№ 300, н.д. № 20/14.02.2014 год.
В срока по чл.
131 ГПК, ответниците Р.И.И.,
К.И.К. и Н.И.С., депозират отговор на исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на исковете. Поддържат, че ищците не биха могли да придобият правото на собственост върху имота, тъй като същите са били негови държатели. Заявяват собствени права основани на твърдения наследодателят им И. К.И., заедно със съпругата си да са придобили поземления имот и изградената през 1989 год. в него от съпрузите вилна сграда, по давност, осъществявайки лично и чрез ищците владение в периода от 21.11.1997 год. до 2007 год., а след смъртта на наследодателя и понастоящем от ответниците. Поради това и сезират съда с насрещна искова молба, претендирайки осъждане на Й.Ж. Д. и П.А. Д.а да им предадат владението върху поземления имот и изградената в него сграда.
В депозирания отговор на исковата молба от ответниците Й.С. К. и С.К.С., се поддържат идентични твърдения на тези на ответниците Р.И.И., К.И.К. и Н.И.С., присъединявайки се към насрещната искова претенция.
В дадения им едномесечен срок ответниците по насрещната искова претенция Й.Ж.Д. и П.А.Д. депозират отговор на насрещната искова молба, в който изразяват становище за неоснователност на иска. Оспорват твърденията на насрещната страна, че Д. се били държатели на имота. Поддържат, че още с предаване на фактическата власт върху имота при сключване на предварителния договор Д. са били със съзнанието, че това е техния дом, като владението върху целия имот са установили в края на 2004 год. от когато и понастоящем владеят същия и са го придобили по давност. Молят за отхвърляне на насрещия иск.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа предявените свои искове и оспорва насрещните такива.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 16 от делото заверено от страната копие на удостоверение № 365/15.08.1989 год. на ИК на ОбНС – В., че на И. К.И. е предоставено за ползване по реда на 26-то ПМС място с площ от 800 кв.м., находящо се в землището на гр. В., м. „Сух кладенец”, № 80, при граници: ползватели Н. Г. Т., И. Б. К., И. К. М. и път.
С констативен протокол от 05.01.1989 год. е установено, че в предоставения за ползване имот И.
К.И. е изградил сезонна постройка с площи – 37 кв.м. с изба и таван в отклонение на общото строителство – разрешение на ТК „Първи май” – 20 кв.м.
Така изградената постройка, с установена в хода на производството по узаконяване площ от 39.45 кв.м., е узаконена с акт за узаконяване № 7/13.03.1991 год.
Видно от приложеното на л. 78 от делото удостоверение за сключен граждански брак, че към датата на предоставяне за ползване на горния имот и изградената в него сграда И.
К.И. е бил в брак с Р.И. Ж..
С предварителен договор от 05.08.2002 год. /л. 85-86/ И. К.И., като продавач и Й.Ж.Д. и П.А.Д., като купувачи, са договорили продажбата на следния недвижим имот: вила, находяща се в гр. В., м. „*** ІІ”, № 80, с площ от 39.45 кв.м., състояща се от дневна с кухненска ниша и спалня с голяма тераса, при граници Н. Т., И. К., И. М. и път, заедно с прилежащото й дворно място с площ от 800 кв.м. Посочено е, че владението на описания имот се предава на купувачите на датата на подписване на договора, а именно 05.08.2002 год.
Видно от обективираното върху гърба на последната страница от договора изявление, че до окончателното прехвърляне на имота, продавачът има право да ползва лозето в имота, предмет на предварителния договор.
Представен л.
22 от делото, е констативен протокол от 09.09.2004 год., съставен от нотариус Александър Александров, в който е удостоверено, че на посочената дата в кантората на нотариуса са се явили Й. и П. Д., като същите са представили коментирания по-горе предварителен договор и телеграма с известие за доставка, получена на 02.09.2004 год. от съпругата на И. К.И., с която Д. канят продавача по предварителния договор да се яви в кантората на нотариуса за сключване на окончателен договор за продажба. Отразено е, че до 10.20ч. поканеният продавач не се е явил.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и гр.д. № 6258/2005 год., по описа на ВРС, ХХ състав. Същото е образувано по предявен от И. К.И. и Р.И.И. срещу Й.Ж.Д. и П.А.Д., иск с право основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответниците да предадат владението върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., м. „Сух кладенец“ – вилна сграда с площ от 39.45 кв.м., състояща се от дневна с кухненска ниша, стая с тераса, на маза, изградена в място с площ от 800 кв.м., представляващо имот пл. № 594 в кв. 773 по плана на 14-ти микрорайон на града от 1996 год., основан на твърдения ищците да са придобили собствеността чрез изграждане на сградата по време на брака между тях, след като на И. К. е било предоставено право на ползване върху мястото по реда на ПМС № 26/1987 год.
Видно от сезиралата съда искова молба, в същата ищците са твърдяли, че И. К. е сключил предварителен договор с ответниците на 05.08.2002 год., на които К. е предал владението върху имота, запазвайки си правото да ползва лозето и сутеренния етаж. По-нататък е твърдял, че през м. януари 2005 год. са констатирали, че ответниците са подменили патроните на бравата на входната врата на мястото и на сутеренния етаж, като фактически от началото на м. 02.2005 год. ползват целия имот без да са заплатили стойността на имота и без да плащат стойността за ползването му.
Видно от приобщената към материалите по това дело нотариална покана от 20.01.2005 год. И. И. е посочил, че разваля предварителния договор и е поканил Д. да му предадат владението върху имот. В поканата се съдържат идентични на тези в исковата молба изявления на К.. С нотариална покана от 19.10.2005 год. Д. отново са поканени да предадат имота. В хода на производството Д. са оспорвали правото на собственост на ищците върху имота и са поддържали, че владеният същия на правно основание – сключения предварителен договор. Представена в хода на производството от Д. е посочената в коментирания по-горе констативен протокол, съставен от нотариус Александър Александров, телеграма, с която купувачите са поканили продавачите да се явят в кантората на нотариуса на 09.09.2004 год., в 10.00ч. за сключване на окончателен договор. С влязло в сила решение искът на И. К.И. и Р.И.И. е отхвърлен.
Представени от ищците са и доказателства за заплатени от тях местни данъци и такси за имота през 2014 год. /л. 203-204/, както и за заплащане ел.енергия в периода от 2005 год. до 2016 год. /л. 258-315/. Видно както от касовите бележки, така и от приложеното на л. 319 от делото писмо от „Енерго-про продажби“ АД, като титуляр партидата за обект на потребление гр. В., м.
Боровец, е записан И. К.И..
Приложено на л. 320 от делото е удостоверение от 12.12.2016 год. от Община В., видно от което, че К.И.К. е декларирал процесния имот през 2012 год., представяйки за документи, удостоверяващи собствеността коментираното по-горе удостоверение № 365/15.08.1989 год., с което на И. К. е предоставено право на ползване върху имота, както и удостоверение за наследници.
Видно от приложеното на л. 88 от делото удостоверение за наследници, че И. К.И. е починал на 30.11.2010 год. и е оставил за наследници по закон Р.И.И. – съпруга, Н.И.С. – дъщеря и К.И.К. – син.
С нотариален акт № 22, том І, рег. № 300, дело № 20/2014 год. на нотариус Диана Бейлерян, с район на действие района на ВРС, Р.И.И., К.И.К. и Н.И.С. са признати за собственици по давностно владение и наследяване на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. В., СО
„***”, целият с площ от 756 кв.м., идентичен с ПИ № 594 по ПНИ на СО „***”.
Приобщено към доказателствения материал по делото е копие от нотариалното дело по издаване на коментирания констативен нотариален акт. Представени пред нотариуса са удостоверение изх. № АУ079139ВН-010ВН/15.02.2013 год., в което е посочено, че по отношение на имота няма съставяни АДС, като е открита процедура по съставяне на АОС. Посочено е, че имотът попада в терен по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, като за територията на м.
„***“ има одобрен ПНИ. Посочено в удостоверение № ОП-13-9400-366/08.01.2014 год., издадено от Областна администрация на област В., че заповедта за одобряване на ПНИ е обжалвана по отношение на имот 954.
Приобщено към доказателствения материал по делото /л. 205-207/ е и влязло в сила на 04.01.2016 год. решение № 2900/30.06.2015 год. по адм.д.
№ 12424/2013 год., по описа на ВРС, ХІV състав, видно от което производството е образувано по жалба на реституирания собственик С. Петков Лазаров срещу заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 год. на Областния управител на област с административен център гр. В. за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 ЗСПЗЗ – м. „***“, землището на кв.
„Галата“, гр. В., в частта за новообразуван имот № 594. С решението съдът е отменил заповедта в атакуваната част, приемайки че в регистъра към ПНИ неправилно като собственик на имота е вписан ползвателят И. К.И., който не е трансформирал правото си на ползване в право на собственост, а КНА за собственост е издаден две години след издаване на оспорената заповед.
Разпечатката съдържа 46 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09490abe-ed8d-49fa-9164-5638572d3d25