Акт № 4964 от 04.11.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4964

Пазарджик, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - III състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20267150700462 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалбата на К. Ж. Д., [ЕГН], със съдебен адрес гр. Панагюрище, [улица], подадена чрез адв. М. АК – Пазарджик, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM-2343520/06.04.2026 г., издадена от Й. К. Й. – мл. автоконтрольор в РУ – Панагюрище, ОД на МВР – Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена. Посочено е, че същата е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение. Не е конкретизирана в достатъчна степен волята на административния орган досежно срока на наложената принудителна мярка. Сочи се, че обжалваният административен акт противоречи и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Моли се да бъде отменена обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба с вх. № 8854/06.10.2026 г. от процесуалния представител на жалбоподателя, в която по изложени съображения, моли съда да уважи подадената жалба и отмени обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Й. К. Й. – мл. автоконтрольор в РУ – Панагюрище, ОД на МВР – Пазарджик, редовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 3862/21.04.2026 г. от юриск. П., която моли съда да отхвърли подадената жалба. Счита подадената заповед за правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган в предвидената писмена форма, съответстваща на административнопроизводствнените правила и на материалноправните разпоредби. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатство възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM-2343520/06.04.2026 г., издадена от Й. К. Й. – мл. автоконтрольор в РУ – Панагюрище, ОД на МВР – Пазарджик, с която на К. Ж. Д. от гр. Панагюрище е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 06.04.2026 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик – жалба с вх. № 3504 от 09.04.2026 г.

Обжалваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на Районно управление - Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик на 06.04.2026 г., в резултат на която е съставен АУАН № GA 5193364/06.04.2026 г. Констатирано е, че на същата дата, около 06:59 ч., в гр. Панагюрище на улица „Георги Сава Раковски“ № 4 жалбоподателят управлява МПС „БМВ“ 320 Д с рег. № [рег. номер], собственост на П. Г. Д. от град Панагюрище, като управлява МПС след употребата на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA 0085, като е отчетен 0,73 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден е Талон за медицинско изследване на кръв № 274794, който водачът е подписал и получил. Въз основа на извършената проверка и констатациите в АУАН № GA 5193364/06.04.2026 г., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Към административната преписка са приложени копия на АУАН № GA 5193364/06.04.2026 г. и справка за нарушител-водач.

Като доказателства по делото са представени АУАН № GA 5193364/06.04.2026 г., Талон за медицинско изследване на кръв № 274794, от 06.04.2026 г., Справка на нарушител/водач, Заповед № 312з-2296/11.09.2025 г., от които се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Младши автоконтрольор Й. Й. при Районно управление - Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-2296/11.09.2025 г. на директор ОДМВР - Пазарджик, е компетентен да налага ПАМ. Не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта, е посочено, че след извършената проба на водача за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA 0085 се е отчело 0,73 промили алкохол в издишания от водача въздух. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя въпреки двукратно дадената му възможност, които да оборят констатациите в съставения АУАН. Нещо повече, както в писмения отговор на ответника (на лист 33 от делото), така и в писмената молба от жалбоподателя (на лист 94 от делото), се твърди, че К. Д. не е дал кръв за химично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по издадения му талон за медицинско изследване № 274794. Както сам е посочил жалбоподателят в молбата му (на лист 94 от делото), удостоверен е резултат от 0,73 промила алкохол в кръвта, който факт не е спорен между страните. Дадена му е възможност да даде кръвна проба за медицинско и химическо изследване, от която той не се е възползвал. С оглед на това, съдът намира, че жалбоподателят не е оборил констатациите в съставения АУАН, а именно, че е управлявал МПС след употреба на алкохол.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден за целите и на основанията на закона.

С оглед на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за правилна и законосъобразна.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро, равняващи се на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Ж. Д., [ЕГН], със съдебен адрес гр. Панагюрище, [улица], подадена чрез адв. М. АК – Пазарджик, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM-2343520/06.04.2026 г., издадена от Й. К. Й. – мл. автоконтрольор в РУ – Панагюрище, ОД на МВР – Пазарджик.

ОСЪЖДА К. Ж. Д., [ЕГН], със съдебен адрес гр. Панагюрище, [улица], да заплати на ОД на МВР - Пазарджик, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�