Решение № 56 от 01.04.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Ихтиман, 01.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200380 по описа за 2022 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № */31.05.2022 г. на директора на дирекция „ИТСО“ към Главна дирекция „ИТ“, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя, в качеството на работодател, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата и развива съображения досежно основателността й.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата при подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът не споделя фактическите изводи, установени от АНО (директорът на дирекция „ИТСО“ към Главна дирекция „ИТ“). Намира, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните за административнонаказателната отговорност факти, резултирало в неправилно приложение на материалния 1 закон. Може да се направи извод, че административнонаказващият орган е изградил решаващите си изводи единствено върху писмени документи, които ползват обвинителната теза. По този начин не са положени усилия за дължимото изясняване на обективната истина, която следва да бъде разкрита на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 13 НПК. Съгласно неотклонно подържаното в правната доктрина и съдебната практика разбиране да се разкрие обективната истина в процеса, значи да се разкрие това, „което е станало в действителност“ (вж. Павлов, Ст., Наказателен процес на Република България, Обща част, изд. Сиби, 1996 г., стр. 110). Следва да се напомни още, че за разлика от гражданския процес в наказателния процес, правилата на който са изцяло приложими и в административнонаказателния процес на основание чл. 84 ЗАНН, обективната истина се разкрива с всички допустими доказателствени средства, като на този процес са чужди и нямат място ограниченията на 164 ГПК, които не допускат свидетелски показания за опровергаването на съдържанието на официални документи, непозната е и материална доказателствена сила на официалните документи, тъй като формалната доказателствена сила (формални доказателства), предвиждаща отнапред установена доказателствена стойност на конкретни доказателства, по дефиниция е изключена на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 14, ал. 2 НПК.

В конкретния случай са игнорирани са множество писмени доказателства, които сочат, че работничката М.Ж.П. е допусната до работа най-рано на 02.03.2022 г. Нещо повече – по делото липсват попълнените от свидетелките М.П. и Л. Ц. декларации по чл. 402, т. 3 КТ, които проверяващите инспектори –К. и Г. свидетелстват, че са били попълнени.

Последните несъмнено биха спомогнали за обективно, всестранно и пълно разкриване на обективната истина. На следващо място, по недопустим начин административнонаказаващият орган не е окомплектовал в цялост административнонаказателната преписка, като не е представил всички писмени доказателства. В хода на съдебното следствие се установи, че към преписката не са представени много писмени доказателства, депозирани от жалбоподателя „*“ ЕООД по време на проверката, всички те сочещи на различни фактически и правни изводи от възприетите от АНО. Това наложи да бъдат нарочно изискани в хода на производството, едва след като за съществуването им стана известно посредством разпит на свидетел. Подобен подход освен незаконосъобразен сочи на предубеденост на АНО.

Недопустимо е последният да „селектира“ доказателства, като прилага към преписката единствено тези, които обслужват обвинителната теза. Такива действия представляват флангрантно нарушение на задълженията на АНО, основано на разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 10 и чл. 13 и чл. 14 НПК за безпристрастност, разкриване на обективната истина и формиране на вътрешно убеждение чрез обективно, всестранно, пълно изследване на всички обстоятелства. Безспорно е, че АНО няма задължение безкритично да кредитира всички доказателства, представени от наказания, както и тези, които оборват обвинителната теза, но когато счита същите за недостоверни дължи доказателствен анализ и кратки мотиви за причините за това. При необходимост е възможно да събере допълнителни доказателства, за да провери достоверността на различните доказателствени източници. Но при всички случаи е недопустимо всички доказателствени източници, които оборват обвинителната теза, вместо да бъдат анализирани и отхвърлени, 2 просто да бъдат изключени без следа за съществуването им, като не бъдат приложени към административнонаказателната преписка.

От фактическа страна:

През месец март 2022 г. дружеството жалбоподател „*“ ЕООД отворило магазин за перилни препарати, находящ се в гр. К. ул. „*“ № * За кадровата му обезпеченост запознали действия по подбор на персонал. Сред лицата, с които били сключени договори да изпълняват длъжността „продавачконсултант“ били свидетелските М.П. и Л. Ц.. На 01.03.2022 г. те посетили офиса на дружеството, което обслужва счетоводно жалбоподателя „*“ ЕООД – „*“ ЕООД, в което като главен счетоводител работела свидетелката А.П., а на длъжност отчетник труд работа и работна заплата (ТРЗ) Д.П.. Чрез информационна система Д.П. генерирала всички документи, свързани с трудовите правоотношения на двете свидетелки, сред които Трудов договор №*/01.01.2022 г., Служебна бележка №*/01.03.2022 г., Декларация №*/01.03.2022 г. за обработване на лични данни, Декларация №*/01.03.2022 г. за поверителност, Декларация №*/01.03.2022 г. за запознаване с правилата за безопасност на труда, Декларация №*/01.03.2022 г. за запознатост, Протокол за постъпване на работа към Трудов договор № 22 от 01.03.2022 г. (всички те подписани от свидетелката М.П., график за работа през месец март 2022 г.).

Поради грешка от Д.П. на длъжност ТРЗ чрез информационната система във всички документи било заложено, че свид. М.П. започва работа в дружеството, считано от 01.03.2022 г. В генерирания от нея график също било зададено, че първият работен ден на двете свидетелки е 01.03.2022 г., както и че и през месеца ще имат общо 16 работни дни. Свидетелката А.П., която в качеството на главен счетоводител следвало да провери правилността на данните, не обърнала внимание, че в част от документите е направено отбелязване, че свид. М.П. декларира, че е постъпила на работа на 01.03.2022 г. Изготвените документи били предадени на свидетелките П. и Ц. и те се отправили от гр. К. към гр. С. към седалището на „*“ ЕООД, където се срещнали с управителя, подписали трудовите си договори и се прибрали обратно.

На следващия ден (02.03.2022 г.) те отново посетили счетоводната фирма „*“ и представили двустранно подписани трудови договори. От дружеството изпратили уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП за трудовия договор на М.П., което било прието в 11:57:05 часа. След това в периода между 13:30 часа до 18:30 часа свидетелките П. и Ц. отишли в магазина, където им било проведено обучение за работата със софтуера. За последното, както и за извършеното от тях през следващите 14 дни, свидетелката Ц. изготвяла докладни записки до управителя в изпълнение на поето задължение.

На 07.03.2022 г. свидетелките посетили отново магазина, като през деня подреждали стока и се подписали в присъствената форма. През месеца М.П. отработила 17 дни, считано от 07.03.2022 г., за което било декларирано в НАП, след корекция на зададените по грешка в счетоводната програма от Д.П. 22 дни във ведомостта за заплати.

Осъществена била проверка по спазване на трудовото законодателство в обект магазин за перилни препарати, находящ се в гр. К. ул. „*“ № * 3 стопанисван от „*“ ЕООД, на 05.04.2022 г. от свидетелките Г. Г. К. К., в качеството им на главни инспектори в дирекция „ИТСО“, продължила в сградата на трудовата инспекция на 08.04.2022 г.

По време на проверката на място проверяващият екип от трудовата инспекция заварили на обекта да полага труд свид. М.П., като служителите на ИТ и предоставили декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която да попълни данни за работодател, работно време, почивки, възнаграждение, наличие на трудов договор. Декларацията не била запазена, поради което не е приложена по делото и съдържанието й е неустановено.

В хода на проверката по документи по седалището на Дирекцията свид.

П., в качеството на пълномощник на „*“ ЕООД представила Трудов договор №*/01.01.2022 г., Служебна бележка №*/01.03.2022 г., Декларация №*/01.03.2022 г. за обработване на лични данни, Декларация №*/01.03.2022 г. за поверителност, Декларация №*/01.03.2022 г. за запознаване с правилата за безопасност на труда, Декларация №*/01.03.2022 г. за запознатост, Протокол за постъпване на работа към Трудов договор № 22 от 01.03.2022 г. подписани от свидетелката М.П., график за работа през месец март 2022 г.), справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, попълнила сведение, че присъствените форми се различават от представените графици, ведомост за заплата на М.П. за м.03.2022 г., препис от лична карта на М. П., както и докладни записки, изготвени от свид. Ц..

Въз основа на данните от Трудов договор №*/01.01.2022 г., Служебна бележка №*/01.03.2022 г., Декларация №*/01.03.2022 г. за обработване на лични данни, Декларация №*/01.03.2022 г. за поверителност, Декларация №*/01.03.2022 г. за запознаване с правилата за безопасност на труда, Декларация №*/01.03.2022 г. за запознатост, Протокол за постъпване на работа към Трудов договор № 22 от 01.03.2022 г. - подписани от свидетелката М.П., график за работа през месец март 2022 г.), справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ На 08.04.2022 г. в гр. С., в сградата на ДИТСО, свид. Г. Г. на длъжност „главен инспектор“ при ДИТСО, съставила в присъствието на свид. К. К. – свидетел по съставянето и на проверката, както и на пълномощника на дружеството А.П., Акт № 22-2200198 за установяване на административно нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ за това, че „*“ ЕООД в качеството си на работодател, е допуснало до работа работничката М.П. на длъжност „продавач-консултант“ без предварително да й е предоставено заверено копие от изискуемото по чл. 63, ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за регистрация на сключения с нея трудов договор.

Срещу така съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило писмено възражение. В него са развити са съображения, че фактическите изводи в АУАН са необосновани, тъй като обектът е започнал работа с клиенти на 14.03.2022 г., а от 7-ми март свидетелките Ц. и П. са постъпили на работа и са започнали почистване и подреждане на магазина.

Направено е оплакване, че не са изискани обяснения на представител на работодателя и на работничките относно датата на постъпването им на работа. Представени в доказателство на твърденията са заверени преписи от касов отчет и на присъствена форма.

Възраженията е оставено мълчаливо без уважение, като не е обсъждано по същество в НП. Въз основа на горепосочения акт от директора на 4 дирекция „ИТСО“ е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № */31.05.2022, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя, в качеството на работодател, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Срещу същото е постъпило жалба. При окомплектоване на преписката АНО не е представил представените от наказания докладни записки и присъствена форма. След нарочно определение същите са представени, но не е представен приложения към възражението препис от касов отчет, посочено е също, че декларациите, попълнени от работничките по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, не се съхраняват.