Определение № 430 от 26.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Пазарджик, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500487 по описа за 2024 година

Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК - за въззивен контрол по отношение определение на районния съд .

І. Развитие на съдебното производство.

С Определение № 1372/15. 05. 2024г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 450/ 2024г. по описа на същия съд е прекратено производството по делото, на основание чл. 118 ал. 2 от ГПК, поради неподсъдност на спора пред гражданския съд. Делото е изпратено за разглеждане по компетентност на А. с. П..

Против определението на районния съд е постъпила частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Искането е да се отмени прекратителното определение и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора .

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна.

ІІ. Правни изводи .

Частната жалба е процесуално допустима.

Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ищец в производството пред районния съд ) .

Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.(

Обжалваното определение е връчено лично на жалбоподателя на 23. 05. 2024г. От писмо вх. № 15793/20. 06.

2024г. на Началника на затвора гр. Пазарджик се установява ,че жалбата е подадена от жалбоподателя Н. Н. А. с писмо , в запечатан плик ,с дата на писмото 28. 05. 2024г. ) Частната жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл.

118 от ГПК , чл. 121 от ГПК и чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК .В текста на чл. 121 от ГПК е посочено ,че страната може да обжалва определението във връзка с подсъдността.).

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от Н. Н. А. против Главна дирекция / ГД / „И. н. „ гр. С. . С първоначалната искова молба се претендира заплащането на обезщетение в размер на 5000 лв. за причинени на ищеца неимуществени вреди от дейност на администрацията на Затвора в гр. Пазарджик.

С Разпореждане № 1012/ 05. 02. 2024г. районния съд е оставил „без движение „ исковата молба , като е дал едноседмичен срок на ищеца да конкретизира действията или бездействията на ответника, от които са произлезли неимуществените вреди на ищеца .

С Разпореждане № 2131/ 14. 03. 2024г. ,на основание чл. 26 ал. 2 от ЗПП на ищеца е назначен особен представил , който да защитава интересите му в съдебното производство .

С молба вх. № 8579/02. 04. 2024г. пълномощника на ищеца е посочил следното :

Със Заповед № 1289/28.11.2023 г. на Началника на Затвора - Пазарджик, влязла в законна сила му е наложено от Началника на Затвора Пазарджик дисциплинарно наказание, вследствие на което е претърпял неимуществени вреди , изразяващи се в унижение, изтезаване, нечовешко отношение, грубо нарушаване на действието на правото на ЕС от влязла в сила заповед. На основание чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС заповедта е обжалвана по административен ред,като изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание не е спряно. Със Заповед № Л-5335/18.12.2023г. на ГД на ГД „ИН“ С. заповедта е потвърдена.

Ищецът изрично е посочил, че не е предвиден съдебен ред за обжалване по ЗИНЗС, а само административен, като е налице празнина в закона, като приравнил същия на „отказ от правосъдие.

В молбата е посочено,че ищеца е държан от администрация на Затвора заключен в килия по 24 часа в денонощието, което е нарушение на чл. 86, ал. 1, т 1 от ЗИНЗС От неизпълнение на законовите разпоредбите на ищеца са причинени неимуществени вреди, от бездействия на органа по И. н., като се влошава психичното и физическото здраве на лишения от свобода. Поставен е в унизително и нечовешко отношение, третиран е различно при изпълнение на наложеното наказание за разлика от други осъдени на същия режим и изтърпяващи наказанието лишаване от свобода в същото заведение. От бездействието на администрацията се нарушава и правото му кореспонденция, което е законово регламентирано в ЗИНЗС /чл. 86, ал. 1, т. 3 и чл. 10 от ЕСПЧ/, доколкото в местата за лишаване от свобода е осигурен достъп до интернет и технологични комуникации.Съдебната практика обвързва достъпа до компютър/интернет/ с правото на кореспонденция. Правото на кореспонденция се свърза и непосредствено с правото да посещава библиотека, а докато е изолиран или дисциплинарно наказан, няма тази възможност.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди, представляват болки и страдание, унижение, изтезаване и нечовешко отношение, както и безсънието, притеснението, подигравките, които е изтърпял, в следствие на невъзможността да се пребори по законен път и чрез право на „жалба“ да защити своите права и законни интереси.

2

При това изложение на обстоятелствата , на които се основава иска , районния съд е направил извода ,че предявения иск намира правното си основание в текста на чл.1 ал. 1 от ЗОДОВ. Прекратил е производството пред себе си, като е изпратил делото за разглеждане, по правилата на функционалната компетентност на А. с. П..

Въззивната инстанция намира за правилен е обоснован този извод на районния съд.

От обстоятелствата , които назначения особен представител на ищеца е изложил в допълнителната молба вх. № 8579/02. 04. 2024г. се установява ,че претенцията на ищеца е за обезщетение за причинени неимуществени вреди от действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора в гр. Пазарджик.Ищецът сочи ,че вредите са причинени при и по повод изпълнение на административна дейност от тези лица . Искането е за обезщетение за причинени неимуществени вреди от дейност на администрацията на Затвора в гр. Пазарджик.

При тези данни обосновано и законосъобразно районния съд е приел,че правното основания на исковата претенция е по чл. 1 ал. 1 и чл.4 от ЗОДОВ.

Следва да се отбележи ,че отговорността по ЗОДОВ е гаранционно- обезпечителна и обективна отговорност. Това означава ,че отговорността се носи при осъществяване на съответните фактически състави на правните норми ,независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица .

В чл. 1 ал. 2 от ЗОДОВ е посочено ,че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК , като местната подсъдност се определя по чл. 7 ал. 1 .

По изложените съображения въззивната инстанция приема ,че определението на районния съд е правилно и законосъобразно и ще следва да се потвърди .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение

№ 1372/15. 05. 2024г. на районен съд

Пазарджик, постановено по гр. д. № 450/ 2024г., по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 118 ал. 2 от ГПК, поради неподсъдност на спора пред гражданския съд и делото е изпратено по правилата на функционалната компетентност на А. с. П..

Определението е окончателно .

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4