Решение № 2720 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2720 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100514005 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 11182/10.06.2024 г., постановено по гр. д. № 25783/2023 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, е: уважен частично предявеният от К. Р. А. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата 7 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължими по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № 118000085424, във връзка с реализирано на 17.05.2018 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на Д.И.Д., водач на лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № ********, ведно със законната лихва върху сумата от 07.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния им предявен размер от 14 000 лв.; отхвърлен изцяло предявеният от К. Р. А. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата 1 450 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на реализирано на 17.05.2018 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на Д.И.Д., водач на лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № ********, изразяващи се в разходи за ремонт на собствения й лек автомобил с марка „Пежо 307“ с рег.№ ********, като е отхвърлен и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането.

С Решение № 14289/23.07.2025 г., постановено по гр. д. № 25783/2023 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, е допълнено на основание чл. 250 ГПК, решение № 11182/10.06.2024 г. по гр.д. № 25783/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, в частта, относно законната лихва върху 1 присъденото обезщетение по чл. 432 ГПК за претърпени неимуществени вреди в размер на 7000 лева, като е осъден „Дженерали застраховане“ АД да заплати на К. Р. А. и законната лихва върху сумата от 7 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 17.05.2018 г, за периода от 21.04.2022 г. до 06.05.2022 г. включително.

С Определение 39745/02.10.2024 г., постановено по гр. д. № 25783/2023 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, по реда на чл. 248 ГПК е оставена без уважение молба с вх. № 213717/28.06.2024 г. на „Дженерали застраховане“ АД за изменение и допълнение на Решение № 11182/10.06.2024 г. в частта за разноските.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца К. Р. А. чрез адв. Я. С., с доводи за неправилност и необоснованост. Излага, че следва да му се присъди по-високо обезщетение, като се вземат предвид всички релевантни фактори – интензивност на болките, продължителност на лечението, емоционалните последици, съдебната практика и инфлацията. Сочи, че присъденото застрахователно обезщетение в полза на ищеца К. А. е занижено и не отразява реалния обем на претърпените неимуществени вреди. Според него първоинстанционният съд не е взел предвид всички релевантни факти и обстоятелства, като не е оценил правилно интензивността и продължителността на болките и страданията, включително емоционалния дискомфорт и психологическите последици от инцидента. По делото е установено, че А. е претърпяла мозъчно сътресение, разтягане и навяхване на шийните прешлени, наложило носенето на шийна яка за над три месеца, както и продължителни болки, световъртеж и емоционални разстройства.

Заключението на съдебномедицинската експертиза потвърждава необходимостта от продължително лечение и силната болка в първоначалния период след инцидента. Свидетелските показания подкрепят тези твърдения. Жалбоподателят подчертава, че съдът неправилно е оценил доказателствата и не е съобразил съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС) по аналогични случаи, където присъдените обезщетения са значително по-високи. Освен това, съдът не е отчел инфлацията, която е нараснала значително в периода между настъпването на вредата (2018 г.) и присъждането на обезщетението (2024 г.). Според жалбоподателя, справедливото обезщетение трябва да бъде увеличено до 12 000 лева. Освен това той настоява, че първоинстанционният съд неправилно е определил началния момент за начисляване на лихвите. Според него законната лихва следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция – 21.04.2022 г.

Въззивникът-ищец моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди за разликата от 7 000 лева до размера от 12 000 лева, както и за законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 21.04.2022 год., до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Дженерали застраховане“ АД чрез юрк. И.Г. Излага, че присъденото обезщетение от съда за неимуществени вреди е справедливо и съобразено с установените в първоинстанционното производство болки и страдания на ищцата К. А.. Според тях съдът е взел предвид всички релевантни обстоятелства, включително характера на травмите и тяхното отражение върху ищцата, като е определил адекватен размер на компенсацията. Според съдебномедицинската експертиза ищцата е претърпяла мозъчно сътресение и навяхване на шията, без установени травматични промени или остатъчни последици. Лечението е протекло в домашни условия, без хоспитализация, а първото посещение при ортопед е било 11 дни след инцидента, което според ответника поставя под съмнение тежестта на претърпените болки.

Освен това липсват доказателства за влошаване на емоционалното състояние, като не са потърсени специализирана психиатрична помощ или медикаментозно лечение. Ответникът оспорва достоверността на свидетелските показания на С.Т., тъй като той е в близки 2 отношения с ищцата и може да има личен интерес от делото. Също така, свидетелските показания не установяват наличие на видими външни наранявания след инцидента.

Подчертава се, че критерият за „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и съдът следва да се ръководи от обективни обстоятелства, а не от субективните възприятия на ищцата. Ответникът изтъква, че исканата сума от 12 000 лева не съответства на съдебната практика и социално-икономическата обстановка, като се посочва, че тази сума се равнява на средния брутен доход на домакинство за две години според НСИ. Твърди още, че обезщетението трябва да бъде разумно и пропорционално на реално претърпените вреди, без да се превръща в необоснован източник на доходи. Ответникът счита, че в хода на делото ищцата не е успяла да докаже продължителността и тежестта на претърпените неимуществени вреди, поради което увеличаване на обезщетението би било необосновано.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Срещу първоинстанционното Определение 36726/12.09.2024 г. е подадена частна жалба от ответника „Дженерали застраховане“ АД с доводи за неправилност. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение по гр. д. 25783/2023 г. на Софийски районен съд е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на положените усилия от адвоката на ищеца. Аргументира се, че искът за имуществени вреди е бил изцяло отхвърлен, а по отношение на неимуществените вреди ищцата е получила само 50% от претендираното обезщетение (7 000 лв. от 14 000 лв.), като 5 000 лв. от тях са били признати предварително от ответника. Ответникът посочва, че дори минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по Наредба № 1/09.01.2004 г., не отразява реалната стойност на правната работа. В подкрепа на това се позовава на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС), според което фиксирането на минимални адвокатски хонорари от съсловни организации ограничава конкуренцията и е нищожно по силата на чл. 101, пар. 1 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Въз основа на това се твърди, че съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при преценката си за разумност на разноските. Ответникът подчертава, че делото не е било особено сложно – предметът му е бил типичен за този вид спорове, като единствено е била ангажирана съдебна автотехническа експертиза и изискани документи по чл. 190, ал. 1 ГПК. Следователно, няма основания за присъждане на необосновано високо възнаграждение. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение не отговаря на действително положените усилия и сложността на делото, а също така противоречи на принципите на свободна конкуренция, установени от СЕС.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени разноските.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от ищцата К. Р. А.. Намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден. Излага, че Софийският районен съд правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, като е взел предвид сложността на делото, характера на предявените искове и извършената от адвоката работа. Делото е включвало два кумулативно съединени иска, съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и изясняване на сложен механизъм на ПТП без досъдебно производство и призната вина, което е наложило специфични познания от адвоката. Твърдението за завишаване на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Възражението на ответника, че високият хонорар нарушава конкуренцията, е неправилно интерпретиране на Решение С-438/22 на СЕС, което се отнася до минимални адвокатски тарифи, а не до завишаване на възнагражденията. Освен това присъдената сума не е определена по Наредба № 1/2004 г., а е съобразена с реално положения труд. Определението на съда било законосъобразно и добре мотивирано.

Ответникът не е доказал, че адвокатският труд по делото е бил прекомерно заплатен или че съдът е допуснал нарушение.

Моли съда да остави без уважение частната жалба на ищеца.

3

Решение № 11182/10.06.2024 г., постановено по гр. д. № 25783/2023 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени исковете за сумата 1 450 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди и за обезщетение за забава върху тези вреди в размер на законната лихва за периода от 21.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането, както и в частта, в която са уважени исковете за сумата от 7000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължими по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № 118000085424, във връзка с реализирано на 17.05.2018 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на Д.И.Д., водач на лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № ******** , ведно със законната лихва върху сумата от 07.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения: