Решение № 4497 от 06.11.2017, Районен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер…….., 06.11.2017 година, град Варна,

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, СЕДEМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

На десети октомври две хиляди и седемнадесета година:

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ХРИСТИНА СЯРОВА

Секретар: Дияна Димитрова като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО

ДЕЛО № 6400 по описа за 2017г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.

Постъпила е искова молба от К.И.И. от гр.Варна, чрез адв.Х.Х. против Н.И. ***, с която е предявен брачен иск по чл.49 от СК, за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника и обективно съединени с него искове за родителски права, местоживеене, режим на лични отношения, издръжка на дете, фамилно име на съпругата и ползване на семейно жилище. В първото по делото съдебно заседание между страните е постигна съгласие, съдът да не се произнася по въпроса за вината. Останалите искове: за упражняване на род права над детето П. от майката, местоживеене на детето при неговата майка; определяне режим на лични отношения между детето П. и неговия баща Н.; ползване на семейното жилище в гр.Варна, ж.к.”*** от майката и детето, заплащане на издръжка за детето от неговия баща в размер на 400лв. месечно, носене на пред брачно име след развода се поддържат изцяло от ищцата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Същият също желае прекратяване на брака но по вина на ищцата. Оспорва иска за ползване на семейно жилище в гр.Варна, ж.к.”***, като твърди че семейното им жилище е в с.*** общ.Варна. Не се противопоставя именно то да се ползва от съпругата и детето, като претендира наем по реда на чл.57, ал.2 от СК. Признава иска за издръжка до размер на 150лв. Останалите небрачни претенции признава. В съдебно заседание заяви, че не желае съдът да изследва вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Страните са законни съпрузи от 05.04.1997г., на която дата са сключили граждански брак с акт за граждански брак № 313 в гр.Варна първи по ред и за двамата. От него имат едно дете при пълно осиновяване – П. Н. И. с ЕГН-**********.

Между страните няма спор, че към момента са трайно разделени повече от една година, както и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като никой няма желание за неговото запазване.

Между страните няма спор и относно исковете за упражняване на родителски права над детето от неговата майка, местоживеенето му при нея, режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета седмица от календарния месец за времето от 09.00часа в събота до 19.00часа на същия ден. Десет дни през зимата и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. По време на националните празници – Коледа, Гергьовден, Велик ден и Нова година от втория ден за два дни с преспиване при бащата, носене на предбрачно фамилно име на съпругата – Г.след прекратяване на брака, поради което съдът не следва да ги обсъжда в настоящото решение. В подкрепа на изложеното е и изготвения социален доклад в който социалните работници са дали становище, че в интерес на детето П. е за напред той да продължи да се отглежда и възпитава от своята майка К., като живее съвместно с нея. На бащата следва да се определи подходящ режим на лични отношения с детето, съобразен с възрастта и здравословното му състояние, както и подходящ размер издръжка, който да задоволява месечните нуждае на детето.

Спорни по делото са исковете на майката за ползване на семейното жилище в гр.Варна ж.к.”***, както и иска за заплащане на издръжка за детето П. в размера над 150лв. до 400лв. месечно.

Във връзка с първия иск за ползване на семейното жилище по делото са представени доказателства, че страните по време на брака си с нотар акт № ***, нотар.дело № ***. са закупили Поземлен имот № 419, местност „***” в землището на с.***. независимо от това ищцата твърди, че за семейно жилище са ползвали това на родителите на ответника в гр.Варна, ж.к.”***.

В този връзка по делото са разпитани свидетелите К.Г.и П.Г..

Свидетелката Г. заяви, че познавам К. и Н. от около 3-4 години. Съседи са в ж.к. „***- апартаментът й е под техния. Преди три години отишла да живее там и от тогава ги познава. В началото когато живеели в апартамента нямали дете. Сега имат момче на 3 години.

Когато се преместила да живее в ж.к.”***” след няколко месеца си осиновили детето. За това време, когато живеели заедно ги е виждала да го разхождат, говорили си. Известно й е, че детето има проблем с очите, впоследствие се оказало, че има някакво заболяване. От една година никой не живее в апартамента.. Знае, че майката с детето са били в София, за да го лекуват. Докато К. и ответника живеели в жилището във *** за тези три години правили ремонти, поддържали го купували нови мебели за детето. След раздялата К. и е заявявала, че иска да живее в това жилище, но е възпрепятствана от съпруга си.

Знае, че през това време майката и детето са живели и на друго място. Тя лично намерила на К. и детето жилище под наем в кв. „***“. Знам, че имат в с.*** вила. Веднъж е ходила до там, по черен път, но не знае то да е тяхно семейно жилище.

Придружавала К. и детето, при едно от връщанията й от София. Съпруга й бил там, когато ходили. Твърди, че само завела К. до вилата и после я върнала обратно до автогарата. През есента на 2016г. и намерила квартирата. Това, което й споделила К., било, че е предала ключа на съпруга си от апартамента във Варна и той не й го дава повече. Не може да си влезе в жилището. От София звъннала на свидетелката и я помолила да й намери жилище в „***“, понеже личният й лекар е в „***“. Знае, че в момента живее в

Силистра заедно с детето. Сигурна е, че жилището във ж.к. ***от една година е празно. Свидетелката твърди, че всеки месец К. пътува до София. Това се налага за изследванията на детето, които са всеки месец. До 5 години детето е в ремисия и се налагат изследвания. Правят каквото им кажат лекарите.

Свидетеля П.Г. заяви в показанията си че познава и двете страни. С Н. са приятели от 30 години - от деца. К. познавам след брака им. Твърди че в началото са живели по квартири. Последно като семейство живели, според негови наблюдения от последните 5 години, във „***“ бл. 2. После купили място близо до неговото в с. ***. Имат вила там, в която живели известно време.

Когато осиновили детето, се преместили да живеят в апартамента във „***“. Н. сега живее при майка си и баща в с. ***. Вилата в *** в момента е необитаема, но има ток и вода. К. живее в Силистра при родителите си. Знае, че детето има здравословни проблеми, сериозни. За лечението на детето се наложило да заминат за София. Тогава освободили апартамента и отишли в София на химиотерапии. Периодично се връщали на вилата в с. ***. В апартамента почти не се връщали. Взели си от там всичко необходимо като багаж. Н. е при родителите си от пролетта на 2016 г. Знае, че с К. са разделени от месец март 2016г. Н. в момента не работи. Преди е работил в КРЗ и после решил да замине за чужбина.

Поради здравословните проблеми на детето се върнал и в момента е при родителите си и не работи. Твърди че Н. започнал да плаща издръжка по свое решение в размер на 200 лв. и пише, че е издръжка за дете.

Свидетелят твърди, че страните са се преместили да живеят в апартамента в гр.Варна, когато правили постъпки за осиновяване. Това било условието да имат жилище, за да могат да осиновят дете. Живели много за кратко време там. После отишли да живеят в с.*** и от март месец 2016г. се разделили и всеки си отишъл при роднините.Твърди, че родителите на Н. са си взели ключовете от апартамента във ***.

В жилището във *** страните правили ремонт обзавеждали с мебели и всичко необходимо за детето.

Според свидетеля до къщата в *** има достъп, ходи се с кола, и таксита са стигали. Личният им лекар също е там. К. няма кола.

Съдът кредитира показанията и на двамата разпитани свидетели, като счита че те са непосредствени, точни и непротиворечиви в обясненията си. Ясно описват фактите и обстоятелствата относно имотите в които страните са живели като съпрузи до раздялата си през месец март 2016г.

Във връзка с втората спорна претенция за определяне размер на необходимата издръжка за детето П. по делото са представени множество медицински документи и е назначена Съдебно-медицинска експертиза. От тях се установява, че детето П. Н. И. страда от ембрионален рабдомиосарком на ляв тестис, вродена пареза на ляво око довела до кенвергентен страбизъм, смесен астигматизъм на двете очи. Във връзка с установеното туморно образувание на левия тестис е проведено оперативно лечение – отстраняване на същия, след което се е наложило провеждане на многократни химиотерапии. Тези химиотерапевтични процедури, както и системни контролни прегледи са наложили посещението на Клиника по детска клинична хематология и онкология при УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ” ЕАД гр.София за времето през 2016 и 2017г. Проведени са 9 курса на химиотерапия.

От представените по делото писмени доказателства и изложеното в социалния доклад се установява, че ответника към момента е безработен, без да е регистриран в бюро по труда. Бил е в трудови правоотношения с фирма „Ула” – гр.Варна на длъжност „корабен тръбар”. За периода от 14.01.2017г. до 15.03.2017г. е бил командирован в Р.Франция. Когато има възможност работи на частно в сферата на строителството, ремонт на коли. Изплаща два банкови кредита с месечни вноски съответно 466.23лв. и 113лв.кредита. Пред социалните работници е споделил, че за месечните си разходи извън банковите кредити му помага новата му фактическа съжителка и доходите които реализира от частна дейност.

В съдебно заседание на 11.07.2017г. ищцата заяви че е получила социална помощ в размер на 8500лв. на 17.10.2016г., след като детето е било освидетелствано с ЕР на ТЕЛК. От месец февруари, съгласно решение на ТЕЛК получава пенсия в размер на 930лв. на осн. чл.8д от ЗСПД. Живее на квартира със сключен договор за наем между собственика и майка й В., като заплаща месечен наем от 220лв. В грижите за детето разчита на майка си и съжителстващия с нея мъж.

Съобразявайки изложеното, съдът приема, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като между съпрузите са изчезнали взаимното уважение, разбирателството, доверието и обич. Страните са се отчуждили, като трайно не поддържат връзка като съпрузи повече от една година. Ответника е заживял на съпружески начала с друга партньорка. В съдебно заседание и двамата заявиха, че никой от тях няма желание да положи усилия за укрепване на брака, поради което запазването на брака няма да бъде в интерес нито на съпрузите, нито за осиновеното от брака дете, нито за обществото.

Постигнато е съгласие упражняване на родителски права над детето П. да се предоставят на неговата майка К. И.И., като местоживеенето му занапред ще бъде при нея. Бащата Н.И. ще има следният режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета седмица от календарния месец за времето от 09.00часа в събота до 19.00часа на същия ден. Десет дни през зимата и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. По време на националните празници – Коледа, Гергьовден, Велик ден и Нова година от втория ден за два дни с преспиване при бащата.

След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачно фамилно име – Г.

Предвид доходите на страните, възрастта и нуждите на детето, съдът счита че месечната издръжка от която се нуждае е в размер на 400лв. От тях 250лв., следва да се поемат от бащата а останалите 150лв. от майката, която полага преките и непосредствени грижи по неговото отглеждане и възпитание, което е свързано с много повече време и средства.

При определяне на този размер съдът взе предвид факта, че бащата е заплащал доброволно издръжка до момента в размер на 200лв. месечно за П. и независимо то факта, че е безработен реализира доходи от частна дейност. Същият е в работоспособна възраст и факта, че изплаща два кредита, не влияят на безусловното му задължение за даване на издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.