Решение № 2131 от 30.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1545/2024
- Вид
- Решение № 2131
- Подписан
- 30.03.2026
- В сила
- 30.03.2026
- Състав
- Албена Александрова, АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1, изр.първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2131 гр. София, 30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Петър Ив. Минчев
АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.А като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100501545 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 19501/27.11.2023 г. СРС, 77 с-в, по гр.д.№ 44451/2022 г. е осъдил И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И. да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от по 156,91 лв. всеки от тях, представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 47, находящ се в гр.София, жк ****, аб.№ 192450 за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. със законната лихва от 17.08.2022 г. до погасяването, сумата от по 6,09 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г. със законната лихва от 17.08.2022 г. до погасяването, като е отхвърлил исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за заплащане цената на потребена топлинна енергия до пълния предявен размер от по 248,81 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 55,22 лв.-лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.07.2022 г. и за сумата от по 1,55 лв.-лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на топлинна енергия за 1 периода от 31.07.2019 г. до 20.07.2022 г.Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете.Въззивникът твърди, че съгласно Общите условия от 2016 клиентът на топлинна енергия изпада в забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите и че първоинстанционният съд не е съобразил, че изпадането в забава съгласно чл.32, ал.1 от ОУ кореспондира и с чл.32, ал.3 от ОУ, чиято клауза предвижда, че изравнителна сметка се издава на база реално потребление, поради което ответниците са изпаднали в забава и дължат заплащане на мораторна лихва.Излага доводи, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия в случай, че резултатът от изравнителните сметки е за доплащане, сумата се добавя към дължимата такава за процесния период.Част от претендираната сума за дялово разпределение е дължима по издадени фактури от ищцовото дружество за потребена топлинна енергия за процесния период, която е включена към сумата по извлечение от сметки и по този начин е формирана крайната цена на иска по главницата.Върху сумата за дялово разпределение е начислена лихва до датата на изготвяне на извлечението от сметки, като сумата е прибавена към лихвата, начислена за потребената топлинна енергия и по този начин е формирана крайната цена на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете.Претендира разноски.
Ответниците по въззивната жалба- И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И. оспорват същата.Твърдят, че първоинстанционният съд е изложил мотиви, че спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от ОУ за 2017 г. разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане, поради което и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ищецът не е доказал изпадането им в забава.Молят съда да потвърди обжалваното решение.Претендират разноски.
Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените 2 по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че ответниците И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И. са наследници на Д. И. В., който е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот- апартамент № 47, находящ се в гр.София, жк ****, аб.№ 192450.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.В чл.33 от ОУ от 2016 г. са определени редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми.Ищецът твърди, че за процесния период същите са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не са заплатили задължението си.Сградата, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „ПМУ Инженеринг“ ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат в условията на разделна отговорност при равно квоти-по 1/3 от сумата от 740,44 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 165,65 лв. за периода 15.09.2019 г.20.07.2022 г., както и за сума за дялово разпределение в размер на 18,28 лв. за периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г. и 4,64 лв.-лихва за периода от 31.07.2019 г. до 20.07.2022 г., със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете по размер.По отношение на исковете за мораторна лихва са възразили, че липсва отправена покана за изплащане на дължимите суми, направили са и възражения за изтекла погасителна давност.
3
На 20.02.2002 г. ОС на етажните собственици в гр.София, жк ****,Г е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „ПМУ“ ЕООД.
Видно от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от 20.02.1979 г. Д. И. В. е закупил ап.47 в жк ****.
От удостоверение изх.№ АГ-30-249/1/17.07.2014 г. на СО-р-н „Люлин“ сграда, находяща се на адрес: жк **** е с настоящ административен адрес: гр.София, жк ****.
От представеното удостоверение за наследници от 07.09.2022 г. на СО-рн „Люлин“ Д. И. В. е починал на 26.05.2009 г. и е оставил за наследници по закон: Т.Т. В.а-съпруга, починала на 17.08.2016 г.; В. Д. И.а-Т.-дъщеря; И. Д.
А.-дъщеря; Х. Д. И.-син и Д. Д. И.-син.
Видно от удостоверение за наследници от 29.09.2022 г. на СО-р-н „Люлин“ Т.Т. В.а, починала на 17.08.2016 г., е оставила за наследници по закон: В. Д. И.а-Т.-дъщеря; И. Д. А.-дъщеря; Х. Д. И.-син и Д. Д. И.-син.
От представеното удостоверение на СРС, 89 с-в, гр.д.№ 40791/2019 г. е установено, че В. Д. И.а-Т. е подала молба с вх.№ 2018551/16.07.2019 г., с която се отказва от наследството на Т.Т. В.а и този отказ е вписан в специалната книга на съда под № 1160/18.07.2019 г.
Видно от удостоверение на СРС, 37 с-в, гр.д.№ 40790/2019 г. В. Д. И.а-Т. е подала заявление с вх.№ 2018550/16.07.2019 г., с което се отказва от наследството на Д. И. В. и този отказ е вписан в специалната книга на съда под № 1190/19.07.2020 г.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице В.Тенева е установено, че размерът на потребеното количество топлинна енергия за периода 01.04.2019 г.-30.04.2020 г. възлиза на 470,73 лв., която сума е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.През процесния период ФДР е „ПМУ инженеринг“ ООД, което дружество е изготвяло изравнителните сметки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.В останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му.
Първоинстанционният съд е приел, че в качеството си на собственици на 4 процесния апартамент ответниците са и страна по облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.Съдът е уважил възражението за погасителна давност и е приел, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. вкл., са погасени по давност и е уважил исковете за главница за топлинна енергия за сумата от 470,73 лв. /по 156,91 лв. срещу всеки ответник/ за периода 01.04.2019 г.-30.04.2020 г.
По отношение на лихвата за забава съдът е приел, че разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от ОУ за 2017 г., тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане, поради което и с оглед липсата на доказателства за отправена покана съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД съдът е отхвърлил исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ в сила от 12.08.2016 г., действащи през процесния период, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.Задължението е уговорено като срочно и е изискуемо с изтичането на срока, а съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.първо ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.Настоящият съдебен състав счита, че ответниците са изпаднали в забава с изтичане на 45 дни от датата на издаване на общата фактура -от 15.09.2019 г.Изчислен по реда на чл.162 ГПК, размерът на мораторната лихва за посочения период върху присъдената сума за главница в общ размер на 470,73 лв., възлиза на 136,00 лв. /69,54 евро/.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва срок за плащане, не са представени и доказателства за отправена покана до ответниците, поради което претенцията за мораторна лихва върху посочената главница исковете са неоснователни.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна 5 лихва върху сумите за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.-20.07.2022 за сумата от 136,00 лв. /69,54 евро/-по 45,33 лв. /по 23,18 евро/ срещу всеки ответник, като вместо това се постанови решение, с което в посочената част исковете се уважат.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сумата от по 68,80 лв. /по 35,18 евро/-разноски за първата инстанция, както и по 139,75 лв. /по 71,45 евро/-разноски за въззивната инстанция за държавна такса, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение или общо по 208,55 лв. /по 106,63 евро/ за двете инстанции.
Разноски за настоящата инстанция не са направени и не се претендират от въззиваемите.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19501/27.11.2023 г. на СРС, 77 с-в, по гр.д.№ 44451/2022 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И. искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от по 45,33 лв. /по 23,18 евро/ срещу всеки от тяхлихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.07.2022 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
Разпечатката съдържа 38 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/094750f7-063b-4f73-b61d-16befe9cfa17