Решение № 353 от 01.10.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Карлово, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101858 по описа за 2025 година

Производството е по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК, предявен от Н. С. К., ЕГН: **********, от ***, чрез адв. П. К. против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:

203374133, гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ №81 В, представлявано от управителите Х.М. П.В..

Ищцата твърди, че имала задължение към „АПС Бета България“ ЕООД, чийто произход бил нейни задължения по два договора за кредит, които сключила с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и които ответното дружество изкупило с договор за цесия. Задължението възникнало около 2007 г. и при отпускането на кредита то било в размер на приблизително 2500 лева. Част от дължимата обща сума била изплатена от нея, като последното плащане било направено през м. септември 2017 г. След извършена справка в Централен кредитен регистър (ЦКР), поддържан от Българска Народна Банка (БНБ), установила, че задължението й към „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, но нито едно от двете дружества не изпълнило задълженията си по чл.99 ЗЗД да я уведоми за цесията. От последното плащане през 2017 г. изтекли повече от пет години, поради което ищцата 1 счита, че е настъпила погасителна давност по чл.110 ЗЗД и не дължи сумата от 2686.00 лева по двата кредита, както и натрупаната лихва, чийто на този етап не можела да уточни.

Наличието на висящо задължение в ЦКР на БНБ създавало предпоставка на ищцата да бъде отказано кредитиране от друга банка или финансова институция. Ето защо за нея бил налице правен интерес от това да се установи по съдебен ред, че процесната сума не се дължи на ответника.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сума в общ размер на 2686.00 лева, като същата е погасена по давност в периода м. септември 2017 г. – м. септември 2022 г. и представлява сбор от задължения по договори за потребителски кредит, сключени между нея и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, прехвърлени впоследствие на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 23.02.2015 г., а именно: 48.00 лева по Договор за потребителски кредит № 7376110365/07.10.2008 г. и 2638.00 лева по Договор за потребителски кредит № **********/18.04.2008 г. Претендират се направените разноски по делото.

Ответното дружество, чрез юрк. Д. П., намира иска за неоснователен.

Твърди, че на 18.04.2008 г. бил сключен Договор за кредит № ********** между Н. С. К. и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (понастоящем „Райвъл /ЕУ/“ ЕАД). Съгласно договор за цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД, като цесионер, ответното дружество придобило вземането по посочения договор за кредит, което било необслужвано.

Въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 50944/2010 г. по описа на Софийски районен съд, било образувано изпълнително дело № 853/2012 г. по описа на ЧСИ Д.В., с рег. № 861 на КЧСИ. Впоследствие архивът на ЧСИ Д.В. бил прехвърлен на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, като изпълнителното дело било заведено под № 2802/2021 г. От 2025 г. архивът на ЧСИ Г.К. бил прехвърлен при ЧСИ С.А., с рег. № 919 на КЧСИ, като делото било образувано под № 4947/2025 г.

С цел събиране на вземането кредиторът многократно предприемал действия по принудително изпълнение, като до съдебния изпълнител били подавани множество молби за извършване на изпълнителни действия.

2

Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че за периода от месец септември 2017 г. до месец септември 2022 г. била настъпила погасителна давност по отношение на процесното вземане.

След издаването на изпълнителния лист по гр. д. № 50944/2010 г. по описа на Софийски районен съд, „АПС Бета България“ ЕООД образувало изпълнително дело № 853/2012 г. при ЧСИ Д.В.. По това дело били извършвани множество изпълнителни действия.

С оглед изчисляването на давността, следвало да се обърне внимание на действията, извършени след 2015 г., предвид задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което: „Докато е траел изпълнителният процес относно вземания по образувани преди обявяването на това тълкувателно решение изпълнителни дела, изпълнителна давност не е текла. Давността за тези вземания започва да тече от 26.06.2015 г., когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“

В съответствие с това след 26.06.2015 г. „АПС Бета България“ ЕООД предприело валидни изпълнителни действия по изпълнително дело № 853/2012 г. на следните дати: 09.12.2016 г., 02.02.2017 г., 12.10.2018 г., 08.03.2019 г. и 29.07.2020 г.

След последната дата архивът на ЧСИ Д.В. бил прехвърлен при ЧСИ Г.К., където делото било образувано под нов номер – изпълнително дело № 2802/2021 г. По това новообразувано дело също постъпвали молби от „АПС Бета България“ ЕООД – на 08.11.2022 г., 10.08.2023 г. и 07.03.2024 г.

В периода от 29.07.2020 г. до 08.11.2022 г. изтекъл срок, по-дълъг от две години, което довело до перемиране на изпълнителното дело, като за този факт „АПС Бета България“ ЕООД не било уведомено от съдебния изпълнител.

Съгласно актуалната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, било прието, че „Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и 3 нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.“ „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“ С оглед на изложеното било видно, че по процесния изпълнителен титул не била настъпила погасителна давност, поради което предявеният иск следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът моли да му се присъдят разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцата.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК. Искът е специален отрицателен за установяване несъществуването на вземането на взискателя по изпълнителното дело. С този иск длъжникът в изпълнителното производство може да реализира защитата си срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая предпоставките за допустимост на специалния установителен иск по чл. 439 от ГПК са налице, тъй като длъжникът-ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност, защото давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съответно съдебният изпълнител не може да я зачете (в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК).

4

По основателността на иска:

Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време. Началото на давностния срок е денят, от който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нова давност.

Съдът намира, че по отношение на вземанията по процесните договори за кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, а не кратката давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Договореното връщане на предоставената сума на погасителни вноски на определени дати не превръща отделните вноски в периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В случая е налице едно основно парично задължение, чието изпълнение е разсрочено във времето. Уговарянето на плащане на части представлява съгласие на кредитора да приеме частично изпълнение от длъжника – по аргумент от противното на чл. 66 ЗЗД, но не променя характера на основното задължение и не превръща договора в такъв за периодични плащания. Поради това по отношение на договорното вземане е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., Решение № 103 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., и др.

В настоящия случай обаче процесните вземания впоследствие са установени с влезли в сила заповеди за изпълнение и въз основа на тях са издадени изпълнителни листове. Поради това от момента на влизане в сила на съответните съдебни актове за вземанията е приложима разпоредбата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която, ако вземането е установено със съдебно решение, новата давност е винаги петгодишна. Съответно при преценката на погасяването по давност след образуването на изпълнителното дело следва да се съобразяват правилата относно прекъсването на тази петгодишна давност с предприемането на действия за принудително изпълнение.

По делото не е спорно, че между ищцата Н. С. К. и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД са били сключени Договор за потребителски кредит № № 5

**********/18.04.2008 г. /л. 57 /и Договор за потребителски кредит № 7376110365/07.10.2008 г. /л. 58/, вземанията по които са били прехвърлени впоследствие на ответника „АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 23.02.2015 г.

От приложеното заверено копие на изпълнително дело № 4947/2025 г. по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ се установява, че същото е образувано в резултат на прехвърляне на архив на предходни частни съдебни изпълнители. Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 50944/2010 г. по описа на Софийски районен съд, е било образувано изпълнително дело № 853/2012 г. по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861 на КЧСИ.

Впоследствие архивът на ЧСИ Д.В. е бил прехвърлен на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, като изпълнителното дело е било заведено под № 2802/2021 г. През 2025 г. архивът на ЧСИ Г.К. е бил прехвърлен на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, при която делото било заведено под № 4947/2025 г.

По изпълнителното дело е приложен Изпълнителен лист от 12.01.2011 г., издаден от Софийски районен съд, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.11.2010 г. по ч. гр. д. № 50944/2010 г. по описа на СРС, с която Н. С. П. е осъдена да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, сумата от 2808 лв. – главница, 199,07 лв. – обезщетение за забава за периода 15.05.2009 г. – 09.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 60,14 лв. – разноски за държавна такса и 100 лв. – разноски за процесуално представителство.