Определение № 22916 от 17.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 11915/2025
- Вид
- Определение № 22916
- Подписан
- 17.11.2025
- Състав
- Стою Христов Згуров, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 132, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22916 гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стою Хр. Згуров
Членове:
Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511915 по описа за 2025 година установи следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на Е. Д. М., подадена срещу Определение № 14410/26.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3775/2025 г. на СРС, 24 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ по делото, както и е прекратено производството по гр.д. № 3775/2025 г. на СРС, 24 състав, поради недопустимост на иска.
В жалбата се поддържа, че обжалваният първоинстанционен акт е незаконен.
Моли се СГС да отмени първоинстанционното определение и да разпореди делото да се гледа от СРС, както и да назначи служебен адвокат на ищеца. Твърди се, че няма идентичност между цитираните от СРС дела, като в нарушение на ХОПЕС делото е било прекратено. Поддържа се, че СРС е осъществил отказ от правосъдие.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, прие от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Съгласно Тълкувателно решение от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС производството по разглеждане на частни жалби е пълно въззивно.
Изложените от страната оплаквания в жалбата имат само ориентировъчен характер, като съдът дължи служебно да провери всички релевантни факти, да прецени доказателствата по делото, вкл. допълнително събраните от него, както и да се произнесе по същество по въпросите, включени в предмета на обжалването.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена пред Софийски районен съд искова молба с вх. № 21152/22.01.2025 г. С нея ищецът Е. Д. М. е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу Д.Б.В. за сумата от 24 999 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за 1 периода от 25.02.2014 г. до 08.01.2025 г. вследствие на поведение на ответницата, изразяващо се в незаконно задържане на ищеца въз основа на лъжливи и неверни свидетелски показания.
С обжалваното Определение № 14410/26.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3775/2025 г. на СРС, 24 състав, първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д. № 3775/2025 г. по описа на СРС, 24 състав, като недопустимо, тъй като е приел, че ищецът Е. М. не преследва легитимен интерес. Посочил е, че с поведението си ищецът отказва да се съобрази с влязлата в сила присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за тежко умишлено престъпление. Съдът е аргументирал крайния си извод за недопустимостта на производството и като се е позовавал на практиката на ЕСПЧ и ВКС, както и на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета.
Въззивният съд споделя изводите на СРС, че настоящото производството е недопустимо поради констатирана злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца Е. Д. М..
С чл. 57, ал. 2 КРБ изрично е забранена злоупотребата с права. При наличие на такава съдът следва да откаже защитата на превратно упражняваното право.
Данните в ЕИСС показват, че Е. Д. М. е образувал пред СРС стотици дела (повече от 1000 към 2025 г.) срещу различни ответници като Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГДИН и др. По почти всички дела Е. Д. М. претендира неимуществени вреди във връзка с осъждане по непредявено обвинение или косвено свързани с това твърдения като непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения; незаконно задържане поради осъждане по непредявено обвинение и други подобни.
От данните в ЕИСС е видно също така, че към датата на постановяване на настоящото производство Е. Д. М. е страна по над 400 производства пред СГС, като в тази бройка се включват първоинстанционни и въззивни граждански дела, но не и наказателни производства.
Броят на делата на Е. Д. М. продължава да нараства както пред СРС, така и пред СГС. Обективното систематизиране на всички дела е практически невъзможно, като този резултат е постигнат единствено и само от действията на жалбоподателя.
От друга страна, ищецът Е. Д. М. не е лишен от достъп до правосъдие по основното му твърдение, че е осъден от ВКС по непредявено обвинение с Решение № 242/16.04.2020 г., постановено по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. на III Н.О. на ВКС. Това е така, защото по депозираната от Е. Д. М. срещу Върховен касационен съд искова молба от 01.02.2022 г., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 23 000 лева, представляващи неимуществени вреди от съществено нарушение на общностното право, изразяващо се в незаконосъобразно осъждане на Е. Д. М., е налице висящо производство – в.гр.д. № 12666/2024 г. на СГС, II-В състав. От данните в ЕИСС е видно, че по делото е постановено Решение № 4838/23.07.2025 г., както и че е подадена касационна жалба срещу същото от Е. Д. М. чрез адв. И.Ю..
Тоест констатира се очевидна злоупотреба с правото на иск от страна на Е. Д.
М., доколкото генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва легитимната цел – търсене на защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред. Видно от броя и характера на исковите претенции, ищецът Е.
Д. М. цели, от една страна, да изрази несъгласието си с влязлата в сила присъда срещу него и неудовлетворението си от органите на съдебната власт, които са я постановили.
От друга страна, ищецът цели да получи своеобразно възмездие като затрудни 2 съдилищата при упражняване на дейността им чрез предявяване на огромен брой искови претенции въз основата на едно и също обстоятелство, доколкото нормата на чл. 2 ГПК задължава съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съда, обаче, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Правилно е посочено от СРС, че подобно разрешение е възприето и в практиката на ЕСПЧ. Всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба (в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia).
Налице е злоупотреба с правото на жалба и когато отново и отново се подават досаждащи и явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима (в този смисъл M. v. the United Kingdom и Philis v.
Greece).
Според практиката на ЕСПЧ (т. 21 от Решение на ЕСПЧ по делото Bekauri с/у Грузия и цитиранато в него дело Петрович с/у Сърбия) ангажирането на съда в рамките на ограничен отрязък от време със стотици искове, жалби, вкл. и адресирането на съда по висящи дела с многобройни идентични искания, покрива критериите за злоупотреба с право.
Горните разрешения на ЕСПЧ следва да се разглеждат като ориентир за начина на тълкуване и прилагане на нормите на вътрешното и международното право така, че да се гарантират правата, защитени с ЕКПЧ. Поради това и позоваването на възприетите положения и дадени разяснения от ЕСПЧ осигурява съобразяване на националната съдебна практика с най-високите съдебни стандарти.
Правилно е посочено от СРС, че подобно разрешение относно злоупотребата с право е възприето и в общностното право чрез приетата на 11.04.2024 г. Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие срещу неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. От съображение 28 от тази директива може да се заключи, че предявяването на един иск за цели, различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват директивата обявява общовалидни индикации за това кога е налице злоупотреба с производства, като например: а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.
3
Неизчерпателно посочените индикации за злоупотреба са възприети и в практиката на ВКС. Така например в Разпореждане № 60150/13.09.2021 г. по ч.гр.д. № 3944/2020 г. на I V Г.О. на ВКС също е посочено, че „Когато обаче превратно се упражняват права, следва да предприемат мерки за преустановяване на злоупотребата. Съгласно трайната практика на ВКС (напр. постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1149/09г.на ІV г.о. на ВКС), превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им (…) Съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.“. В същия смисъл е и Разпореждане № 321/04.12.2018 г. по ч.гр.д. № 3772/2018 г. на I V Г.О. на ВКС.
Тоест може да се заключи, че е налице злоупотреба с процесуални права при отправяне на множество еднотипни искания в кратки срокове от време до съда, чрез които искания се създават пречки да се осъществяват по същество правораздавателните функции. В тези случаи не следва да се разглеждат исканията на злоупотребяващата страна.
Наред с изложеното дотук съдът съобразява с оглед недопустимостта на производството пред СРС и служебно приобщената към настоящото дело справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Служебно известно е, че жалбоподателят Е. М. е осъден и изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Централен софийски затвор.
От приложената справка от ГДИН се установява, че само в периода 01.01.2024 г.
– 17.01.2025 г. Е. М. е бил конвоиран, т.е. е бил извън мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, над 100 дена. Целта на това конвоиране е била да се осигури на Е. М. възможност за лично участие в граждански и административни производства пред СРС, СГС, АССГ, АССО, които са образувани по негово искане (наказателните производства с участието на Е. М. не са взети предвид).
Следователно, освен че със сезирането на гражданските и административните съдилища с хиляди дела, се създават условия за затруднения на същите да изпълняват пълноценно възложените им по КРБ правораздавателни функции поради ангажиране само с една страна, същевременно тази страна фактически се отклонява от установения режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. С подаването на толкова голям брой искови молби от страна на Е. М. се постига цел, която не е предвидена от закона – неизпълнение на определения режим на наложеното наказание от българския съд поради постоянното конвоиране на Е. Д. М. до различни съдилища с оглед изявеното от него желание лично да участва по образуваните дела.
Тоест и на това основание е налице злоупотреба с процесуални права.
Разпечатката съдържа 41 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09471ebc-6a9c-4b33-803c-2df9099379b6