Решение № 2 от 10.01.2022, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Административно наказателно дело 389/2021
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 10.01.2022
- Състав
- Таня Генчева Спасова
Цитирани разпоредби
- чл.148, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.163, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.163, ал.2, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.237, ал.1, т.15 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№2 гр. А., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Таня Г. Спасова при участието на секретаря Росица Г. Марковска като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Административно наказателно дело № 20212110200389 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „У.-16“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Р., ***, представлявано от С.Е.Ш., със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.Х., против наказателно постановление № Б-11-ДНСК-90 от 28.10.2021 г. на Началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. С., с което на основание чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в съдебно заседание и желае отмяна на НП.
Административно наказващият орган, редовно призован, се представлява, като счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Санкцията е наложена на дружеството жалбоподател за това, че на 23.06.2021 г. в качеството на строител съгласно договор № 33 от 16.04.2021 г. за строителство извършва строително монтажни работи извън обхвата на издадено разрешение за строеж № 24 от 26.03.3031 г. на главния архитект на Община А. за строеж „Жилищна сграда с магазин, Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Етапно строителство – Етап I – партерен етаж до плоча+3.40 м. – магазин, Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина и амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ в УПИ № IХ1 2075, кв.111 по плана на гр. А., административен адрес гр. А., ***.
При проверката се установило, че на гореописания строеж се изпълняват СМР над кота +3.40м, като са изпълнени тухлени зидарии над стоманобетонова плоча на кота +3.40м, излята е стоманобетонна плоча на кота +6.20м и са започнати вертикалите на кота 6.20м, като изпълненото строителство над кота +3.40м е извършено без издадено разрешение от главния архитект на Община А. в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Няма спор, че възложител на строежа е Е.М.Е. от гр. Н., който е ангажирал в качеството на изпълнител дружеството жалбоподател по договор за строителство и строително-монтажни работи № 33 от 16.04.2021 г. за изпълнение на строежа до Етап I – партерен етаж до плоча+3.40 м. – магазин, Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина и амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ, в която връзка е представения договор за строителство и СМР на л.14 от делото.
Няма спор, че за строежа е имало одобрен инвестиционен проект от 25.03.2021 г., като още на 24.06.2021 г. е издадено разрешение за строеж № 80 от 24.06.2021 г. от главния архитект на Община А. за Етап II-жилищни етажи над кота +3.40 – 3 броя апартаменти. Разрешението за строеж е влязло в сила на 13.07.2021 г., видно от отбелязването върху него.
Въз основа на констативния протокол от 23.06.2021 г., съставен по време на проверката на място от 23.06.2021 г., е издаден АУАН № Б-11 от 05.07.2021 г. и съответно е последвало атакуваното НП № Б-11-ДНСК-90 от 28.10.2021 г. за осъществен състав на чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ с наложена имуществена санкция по отношение на дружеството жалбоподател в размер на 20 000 лева.
При така установената фактическа обстановка, то настоящият състав приема, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна. От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на нарушението. Съгласно чл.163, ал.1 от ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.
Разпоредбата на чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ изрично сочи, че строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, като чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ регламентира, че строител на строеж, неизпълнил задължение по чл.163, ал. 2, т. 1 – 5, се наказва със санкция в 2 размер от 5 000 до 30 000 лева. Контролните органи са установили и индивидуализирали строителната дейност на санкционираното дружество в нарушение на законоустановения ред. Безспорно санкционираното дружество се явява „строител“ по силата на писмения договор с възложителя на строежа. Строителството на втория етап на строежа е започнато без издадено разрешение за строеж, а наличието на одобрен инвестиционен проект и последвалото проверката снабдяване с разрешение за строеж за втория етап на строежа според настоящия състав не е основание за освобождаване на санкционираното лице от административно наказателна отговорност, а само за нейното смекчаване чрез определяне на размер на имуществената санкция, който да съответства на степента на обществената опасност на извършеното нарушение, а именно в размер на минимално предвидения по закон от 5 000 лева. Според настоящия състав не са налице условията на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения, но са налице достатъчно данни, които водят до извод, че размерът на наложената санкция от 20 000 лева е неоправдано завишен от административно наказващия орган, който не е съобразил всички обстоятелства около случая и по-конкретно, че в кратък срок са предприети действия строежът да бъде приведен документално в съответствие с изискванията на закона, а самото му фактическо изпълнение е било осъществено без отклонения от вече одобрения инвестиционен проект. Ето защо наказателното постановление следва да бъде изменено, като размерът на наложената имуществена санкция бъде намален от 20 000 лева на 5 000 лева, колкото е минимума предвиден в чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ.
С оглед резултата разноските следва да останат за страните така, както са направени от тях.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № Б-11-ДНСК-90 от 28.10.2021 г. на Началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. С., с което на „У.-16“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Р., ***, представлявано от С.Е.Ш., основание чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 20 000 /двадесет хиляди/ лева на 5 000 /пет хиляди/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4