Решение № 8578 от 10.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8578 гр. София, 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110147188 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на „........“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. .........., срещу Т. Р. О., гражданин на В. роден на ...... г., с паспорт № ......... издаден на ...... г. от Министерството на вътрешните работи – В. и Я. О., гражданин на В. роден на ...... г., с паспорт № .........., издаден на .......... г. от Министерството на вътрешните работи – В. с която са предявени за разглеждане пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № .......:

За Т. Р. О.: 1./ 706,68 евро, с левова равностойност 1 382,14 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ........., абонатен № ......., в периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 25.09.2025 г. до изплащане на вземането, 2./ 116,81 евро, с левова равностойност 228,47 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 09.09.2025 г., 3./ 10,03 евро, с левова равностойност 19,62 лева – главница за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., 4./ 2,19 евро, с левова равностойност 4,29 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2023 г. – 09.09.2025 г.

За Я. О.: 1./ 706,68 евро, с левова равностойност 1 382,14 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ........., абонатен № ......., в периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна 1 лихва за периода от 25.09.2025 г. до изплащане на вземането, 2./ 116,81 евро, с левова равностойност 228,47 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 09.09.2025 г., 3./ 10,03 евро, с левова равностойност 19,62 лева – главница за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., 4./ 2,19 евро, с левова равностойност 4,29 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2023 г. – 09.09.2025 г.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството си на съсобственици на процесния имот, са били потребители на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в исковия период, поради което са били обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане на цената на потребената ТЕ през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ писмен отговор на исковата молба от ответниците, с изразено становище за частична неоснователност на исковете. Счита се, че исковите претенции за 2022 г. следва да се отхвърлят поради изтекла тригодишна погасителна давност. В останалата част претенциите не се оспорват и се изразява желание за извънсъдебно споразумяване досежно тях.

С Определение № 8833/04.03.2026 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „...........“ ЕООД, като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество.

С молба от 23.04.2026 г. третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Основателността на предявения иск за цена на потребена ТЕ изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало 2 насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.

Основателността на иска за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С оглед на процесуалното поведение на страните, с проекта на доклад, обективиран в Определение № 8833/04.03.2026 г. и обявен за окончателен без възражения в проведеното на 29.04.2026 г. първо по ред открито съдебно заседание, СРС е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в исковия период ответниците Т. Р. О. и Я. О. са били титуляри на правото на собственост върху топлоснабдения имот при равни квоти от по ½ идеална част и че за посочените отчетни периоди е доставена топлинна енергия в процесния имот на претендираната с исковата молба стойност, респ. че таксата за извършена услуга дялово разпределение е в претендирания от ищеца размер за посочения период

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидн. в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето 3 ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

В конкретния случай, между страните не се спори, а и при съвкупен анализ на приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том I, дело № 109/2008 г. по описа на нотариус .............. в НК, се установява, че въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.06.2008 г. ответниците Т. Р. О. и Я. О. са придобили при равни квоти правото на съсобственост върху процесния недвижим имот – апартамент .......... находящ гр. ........... По делото не се твърди, а и не се установява, считано от 02.06.2008 г., от страна на ответниците да са извършвани разпоредителни действия с вещните им права върху апартамент .......... поради което съдът приема, че в процесния период от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. те са били съсобственици при равни квоти на апартамент ........... – признание за това обстоятелство се съдържа и в писмения отговор по чл. 131 ГПК, което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК. При това положение и с оглед на гореизложените правни съображения, настоящият съдебен състав счита, че ответниците в качеството си на съсобственици на топлоснабдения имот в процесния период са били потребители на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същите са имали качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е бил сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дн." от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.

Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В конкретния случай ответниците не твърдят, а и не се установява да са упражнили това право срещу ОУ на „........“ ЕАД, поради което настоящият състав намира, че същите са ги приели.