Определение № 753 от 28.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 753 гр. София, 27.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Г.ева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600862 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения П. В. С. чрез адв.И. Ю. срещу определение от 04.07.2023г. на СГС НО, 18–ти н.с., постановено по ЧНД 3269/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода П. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/ години години, наложено му по ВНЧД №91/2020г. на АС гр.Варна, с което е било изменено Определение №161 от 13.02.2020г. по ЧНД №1446/2019г. по описа на Окръжен съд Варна за престъпления по чл.199 ал.2 т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.196а вр. чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 от НК с остатък 4 /четири/ години, 4 /четири/ месеца и 19 /деветнадесет/ дни.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Изтъкват се доводи за наличие на предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, включително примерно поведение на осъдения, който спазвал всички изисквания към лишените от свобода, бил съвестен и изпълнителен работник, имал добри характеристични данни, жилище, семейство и две деца, които поддържали контакти с него. Защитата се позовава на предходните осъждания на С., които били с голяма давност и извършени в значително млада възраст, като същевременно оспорва доклада на ИСДВР, който от една страна бил необективен, неактуален и формален, а от друга отчитал неверни данни, свързани с приспадането на дните от работа, които трябвало да са 210 работни дни.

В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

1

Допълнително от страна на адв.Ю. с молба от 19.07.2023г. е депозирано постановление от 11.07.2023г. на прокурор при СГП , с което на основание чл.417 от НПК, чл.59 ал.1 т.1 от НК и чл.60 от ЗЕЕЗА от определеното общо най-тежко наказание на осъдения С. в размер на 12 години лишаване от свобода е зачетено времето на задържане в РГърция във връзка с изпълнението на ЕЗА № ДП-11/2016г., издадена на 27.01.2017г. от прокурор при СГП, считано от 15.01.2018г. до 13.02.2018г., както и задържането му ДП2521/2011г. на 01 РУ-Варна, приключило с осъдителна присъда по НОХД №340/2014г. на ОС –Варна, считано от 22.10.2011г. до 24.10.2011г и от 05.07.2012. до 10.07.2012г., което се иска да бъде взето предвид относно остатъка от наказанието на осъденото лице.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение от определение от 04.07.2023г. на СГС НО, 18–ти н.с., постановено по ЧНД 3269/23г. съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода П. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/ години години, наложено му по ВНЧД №91/2020г. на АС гр.Варна, с което е било изменено Определение №161 от 13.02.2020г. по ЧНД №1446/2019г. по описа на Окръжен съд Варна за престъпления по чл.199 ал.2 т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.196а вр. чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 от НК с остатък 4 /четири/ години, 4 /четири/ месеца и 19 /деветнадесет/ дни.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода П. В. С. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на дванадесет години при първоначално определен строг режим, който със Заповед №29/28.04.21г. е бил заменен с общ, прекатегоризиран в открит тип със Заповед №8/ 07.02.2023г. за извършени престъпления по чл.199 ал.2 т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.196а вр. чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 от НК след като с Решение №54 от 23.06.2020г. по ВНЧД 91/20г. на Апелативен съд гр.Варна е било изменено Определение №161/13.02.2020г., постановено по ЧНД №1446/2019г. на Окръжен съд гр.Варна и е било увеличено на основание чл.24 от НК с две години наказанието десет години лишаване от свобода.

2

От материалите по делото се установява, че осъденият е започнал да търпи наказанието 12 години лишаване от свобода на 10.03.2021г., като преди това е търпял друго наказание 2 години лишаване от свобода по НОХД №632/2004г. на РС Димитровград, приведено в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК. Относно наказанието 12 години лишаване от свобода към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд осъденият С. е изтърпял фактически 7/седем/ години, 2/два/ месеца и 18/осемнадесет/ дни, от работа 4 /четири / месеца и 23/двадесет и три/ дни или общо 7 /седем/ години, 7/седем/ месеца и 11 /единадесет / дни изтърпяно наказание със зачетени 285 работни дни и предварителен арест от 4/четири/ години, 10/десет/ месеца и 24/двадесет и четири/ дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 4 / четири/ години, 4/четири/ месеца и 19 /деветнадесет дни/.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения С. първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че към момента не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.София за лишения от свобода П. С. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив на правонарушителя е бил среден 46 точки, който в резултат на проведената корекционна дейност е претърпял редукция 39 точки, впоследствие 36 точки, а при последната атестация са отчетени 35 точки – нисък риск за него самия. Все още обаче рискът за обществото е в средните нива, въпреки отчетените ресурси на личността като трудоспособна възраст, позитивни семейни контакти и нагласи, дължимо поведение към затворническата администрация, рискът от сериозни вреди към обществото е в средните нива и не е преодолян, което правилно е отчетено от първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и необходимостта от продължаване на работата по отразените в доклада и индивидуалния план дефицитни зони.

Действително осъденият е полагал доброволен труд като огняр в парова централа въз основа на Заповед № 80/19.02.2019 и отговорник кухня със Заповед №228/01.06.2018г., когато е изтърпявал предходното наказание 3 приведено на основание чл.68 от НК. Впоследствие със заповед №Л1863/04.06.22г. е бил преместен в Затвора гр.Пловдив, където не е работил, а е завършил курс по „Антистрес Уоркшоп“. На по-късен етап със Заповед №Л3361/11.08.2022г. е върнат на територията на Затвора гр.София, като със Заповед №***г. е назначен като работник в парова централа. От изговената справка на Началника на Затвора гр.София към 04.07.23г. по време на изтърпяване на настоящото наказание осъденият С. има зачетени за 2021г. общо 75 работни дни, през 2022г. – общо 88 работни дни, през 2023г. общо 122 работни дни, като общо за периода има зачетени 285 работни дни, равняващи се на 4 месеца и 23 дни спечелено от работа, което е отразено в справката аналитично за съответните месеци. В този смисъл няма основание въззивната инстанция да поставя под съмнение, нито да игнорира тези данни като обективни, каквото възражение е направено в жалбата, с оглед направената съпоставка с приложените по делото писмени доказателства от затворническото досие на лицето. Същото се отнася и до изготвения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.София, който е изготвен на 28.06.23г. след образуване на делото пред първата инстанция. От него е видно, че действително осъденият е награждаван многократнно – общо 7 пъти, шест от които заповеди касаят стар период м.юни 2018- м.декември 2020г. и само една Заповед № 146/23.03.21г. относима за периода, в който се изтърпява настоящото наказание предмет на разглеждане. Същевременно осъденият С. е и наказван съгласно Заповед №78/28.02.2023г. на Началника на Затвора гр.София с „писмено предупреждение“, поради извършено дисциплинарно нарушение, с оглед неспазване на вътрешните правила и ограничения, а именно държане и използване на неразрешени предмети в мястото за изпълнение на наказанието, които доказателства потвърждавата изводите, направени от първостепенния съд, че процесът на поправяне е започнал, но корекционната работа с осъдения не е приключила.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението на защитата, че този процес е завършил няма как да бъде уважено. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че по делото събраните доказателства относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения С. не са убедителни, за да се приеме, същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитателната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи. Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането на защитата.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като не са постигнати всички основните цели, поставени в планиране на наказанието 4 и не са елиминирани всички рискове – от рецидив, към обществото който е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице при спазване на регламентираните правила за поведение в мястото на лишаване от свобода, разпознаване на факторите обуславящи правонарушението, осъзнаване последствията от действията си, при зачитане и признаване правата на другите.

С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения С..

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване.

Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Във връзка с представеното пред въззивната инстанция постановление от 11.07.2023г. на прокурор от СГП, с което на основание чл.417 от НПК, чл.59 ал.1 т.1 от НК и чл.60 от ЗЕЕЗА от определеното общо най-тежко наказание на осъдения С. в размер на 12 години лишаване от свобода е зачетено времето на задържане в РГърция във връзка с изпълнението на ЕЗА № ДП-11/2016г., издадена на 27.01.2017г. от прокурор при СГП, считано от 15.01.2018г. до 13.02.2018г., както и задържането му ДП2521/2011г. на 01 РУВарна, приключило с осъдителна присъда по НОХД №340/2014г. на ОС – Варна, считано от 22.10.2011г. до 24.10.2011г и от 05.07.2012. до 10.07.2012г., следва да се отбележи, че действително същото не е било предмет на разглеждане от страна на СГС по НОХД №3269/2023г., тъй като съда се е произнесъл по същество в съдебното заседание на 4.07.2023г. Отчитайки приспаднатия от прокурора период съгласно това постановление, равняващ се на 1 /един/ месец и 9 /девет/ дни, настоящият въззивен състав преценява, че представеното доказателство от страна на защитата, съпоставено с останалите доказателства по делото не променя крайния извод на съда за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение.