Определение № 3017 от 27.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3017 гр. Бургас, 27.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501788 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 т.1 от ГПК и е образувано по повод частната жалба на Д. Д. Д. от гр.*** ,чрез процесуалния й представител ,против определение № 6313 от 16.10.2024 год.постановено по гр.д. № 2542/2024 г. по описа на Бургаския районен съд ,с което е спряно производството по делото на осн.чл.229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на първо образуваното между същите страни ,със същия предмет гр.д. № 7686/2023 г. по описа на БРС . В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение ,като се изтъкват доводи ,че всъщност преюдициалната връзка между делата била точно обратна и е следвало да бъде спряно предходното гр.д. № 7686/2023 г. до приключване на настоящото производство ,доколкото от съществено значение за правилното решаване относно въпроса за собствеността се явява косвеният съдебен контрол върху реституционното производство на процесния имот.

Не е постъпил отговор на частната жалба .

След преценка на изложените в частната жалба съображения,Бургаският окръжен съд счита същата за допустима ,подадена в срока по чл. 275 от ГПК ,но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА:

Производството по гр.д. № 2542/2024 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано по исковата молба на Д. Д. против С. Б. и С. Е. ,всички от гр. *** ,за установяване по отношение на ответниците ,че ищцата е 1 собственик на реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Черноморец ,в местността „Митков мост „,с площ от 1484 кв.м. ,която реална част съответства на имоти с номера 121 и 122 по предходния помощен план на същия имот ,с обща площ от 479 кв.м. ,при сочени граници ,за който имот ищцата твърди ,че е придобит по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност .

Още в исковата молба се сочи ,че към настоящия момент между същите страни е налице висящ спор /за който е образувано гр.д. № 7686/2023г. по описа на БРС/ за същия имот по предявен от ответниците ревандикационен иска .Предявено е било искане за съединяване на двете дела за съвместно разглеждане ,но районният съд е приел ,че с оглед спецификите на отделните производства / едното дело е образувано по осъдителен ревандикационен иск ,а другото – по установителен иск ,като по двата иска страните се позовават на различни придобивни основания /,както и с оглед фактическата и правна сложност на двете дела ,не е удобно съединяването им за разглеждане на двете производства , а и едното от делата е образувано доста по-рано от настоящото и по него са извършени редица процесуални действия.

От друга страна първоинстанционният съд е приел ,че е налице преюдициалност на спора по образуваното гр.д. № 7686/2023 год по описа на БРС ,решението по кото ще има съществено значение за правилното решаване на настоящия спор Доколкото с решението на съда по първоначално образуваното дело със сила на пресъдино нещо ще бъде решен въпросът за собствеността върху имота и този въпрос не ще може да бъде пререшаван в друг процес между същите страни .В случай на уважаване на иска по това първоначално образувано дело , правният интерес на ищеца по настоящото ще отпадне ,а в същото време неговите законни интереси не ще бъдат накърнени ,доколкото предмет на производството по гр.д. № 7686/2023 г- на БРС ще бъдат и възраженията на настоящия ищец за придобиване на процесния имот по давност.Поради което съдът е приел ,че е налице хипотезата на чл. 229 ал 1 т. 4 от ГПК и производството по делото е спряло до приключване на спора по гр.д. № 7686/2023 г. на БРС .

Определението е правилно .

Разяснения във връзка с хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК са дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСГТК ,в което се сочи :“ В мотивите 2 н а ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило.

Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането.

Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 ГПК – чл. 298 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело“.

В конкретния случай безспорно е налице пряка зависимост на преюдициалност между спряното производство и това по ревандикационния иск за собственост ,доколкото предмет на производството по гр.д. № 7686/2023 г. на БРС е правото на собственост върху същия имот и въввръзка с този иск страните /идентични с тези по настоящото производство / имат възможност да изчерпят всичките си възражения по повод твърденията на противната страна ,включително и възраженията си относно законосъобразността на 3 реституцията на имота ,която може да бъде оспорена и поискано съдът да се произнесе по пътя на косвения съдебен контрол .по пътя наа ВКС за допускане на делба на процесния имот .Развитите доводи от частния жалбоподател касаят по-скоро преценката на съда да не съединява двете производства за съвместно разглеждане ,,но това определение не подлежи на съдебен контрол от една страна ,а от друга ,както е посочил първостепенния съд ,нормата на чл.213 ГПК е диспозитивна и съдът не е длъжен да съедини висящите пред него дела между същите страни ,даже и формалните условия за обективно съединяване на исковете да са налице . Факт е, че е висящо дело ,което е от значение за правилното решаване на настоящото и тази връзка между делата е обективна,при което е правилен извода на първоинстанционния съд за наличието на хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК .Затова и определението следва да бъде потвърдено поради което Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6313 от 16.10.2024 год.постановено по гр.д. № 2542/2024 г. по описа на Бургаския районен съд ,с което е спряно производството по делото на осн.чл.229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на първо образуваното между същите страни ,със същия предмет гр.д. № 7686/2023 г. по описа на БРС .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4