Решение № 21710 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21710 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110140541 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Био България“ ООД, ЕИК 131093046 срещу „КОШЕРА“ ООД, ЕИК 206685253, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 688,59 лева с ДДС, представляваща обща цена по неформални договори за покупко-продажба, за които е издал фактури с № 389317, 389931 и 3890468 г., сумата от 39,39 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата по фактура № 389931/03.09.2024 г. за периода от 04.09.2024 г. до 14.07.2025 г., както и сумата от 37,93 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата по фактура № 390468/10.09.2024 г. за периода от 11.09.2024 г. до 14.07.2025 г.

Ищецът твърди, че в изпълнение на договорните си задължения по неформален договор за търговска продажба е продал и доставил на ответника био хранителни продукти, за което съставил 3 броя стокови разписки и три броя фактури на обща стойност от 1023,80 лева с ДДС. Твърди, че ответникът е заплатил частично задължението по фактура с № 389317, като оставащото задължение по същата възлизало на 100 лева. Сочи, че след приспадане на частично платената сума, (за което било издадено КИ № 388338) общата дължима от ответника сума по процесните фактури възлизала на претендираната такава в размер на 688,59 лева с ДДС. Посочва, че ответното дружество е следвало да извърши плащане на сумите по процесните фактури в деня на извършване на продажбата, което не било сторено. Ето защо предявява настоящите искове.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „КОШЕРА“ ООД, ЕИК 206685253 редовно 25.09.2025 г., като в указания в чл. 131 ГПК 1- месечен срок отговор от същия не е подаден.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 20.11.2025 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.

1

Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните съображения:

Исковият процес може да завърши с постановяване на неприсъствено решение при наличието на определени от закона предпоставки /чл. 238 ГПК/, свързани най общо с пасивното поведение на една от страните в процеса и с искане от другата страна за произнасяне с неприсъствено решение (вж. Решение № 157 /29.11.2010 г. по т.д. № 262/2010 г. на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея.

В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски.

Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за извършването на разноски на стойност 100 лв. за държавна такса, като се претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като по делото са представени достатъчно доказателства (договор за правна помощ и съдействие от 13.10.2025 г.) за действителното сторване на тези разноски – така, както се изисква с оглед установения стандарт в т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС.

Ето защо съдът приема, че следва да възложи в тежест на ответното дружество и деликтната отговорност за сторените от ищцовото дружество разноски в общ размер на 400 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КОШЕРА“ ООД, ЕИК 206685253, да заплати на „Био България“ ООД, ЕИК 131093046, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 688,59 лева с ДДС, представляваща обща цена по неформални 2 договори за покупко-продажба, за които е издал фактури с № 389317, 389931 и 3890468 г., сумата от 39,39 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата по фактура № 389931/03.09.2024 г. за периода от 04.09.2024 г. до 14.07.2025 г., както и сумата от 37,93 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата по фактура № 390468/10.09.2024 г. за периода от 11.09.2024 г. до 14.07.2025 г.

ОСЪЖДА „КОШЕРА“ ООД, ЕИК 206685253, да заплати на „Био България“ ООД, ЕИК 131093046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв. – съдебно-деловодни разноски, сторени пред СРС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3