Протокол № 200 от 20.10.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 200 гр. Бургас, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Елгина Янч. Чалъмова

Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело за възобновяване № 20262000600201 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Искателят Е. Н. Д., редовно призован, се явява лично, конвоиран от служители на РД „Охрана“-Бургас.

С оглед обстоятелството, че искателят в момента търпи наказание лишаване от свобода и се намира в затвора и, че няма упълномощен защитник изрично за това производство, с разпореждане на съдията докладчик е предоставена правна помощ на същия и е изискано от АК-Бургас определянето на адвокат, който да бъде назначен за служебен защитник.

Видно от постъпилото по делото уведомително писмо от 25.09.2026 г. за такъв е определен адв. Т. Р. Ш. от АК- Б., който се явява лично.

ИСКАТЕЛЯТ: Не съм упълномощил защитник за това дело. Не възразявам адв. Ш. да ми бъде назначен за служебен защитник.

АДВ. Ш.: Запознат съм с делото. Готов съм да поема защитата на осъдения Е. Д..

С оглед на констатираното обстоятелство относно задължителността 1 на адвокатската защита в настоящото производство и изявлението на самото осъдено лице, следва адв. Т. Ш. да бъде назначен за служебен защитник на осъдения Е. Н. Д., поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА адвокат Т. Ш. от АК-Б. за служебен защитник на осъдения Е. Н. Д..

За Апелативна прокуратура-Бургас, редовно призована, се явява прокурор Чалъмова.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки за това.

АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Производството е образувано въз основа на искане на осъдения Е. Д. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 354/2025 г. по описа на Районен съд-Ямбол за отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане от състав на Сливенски районен съд поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Днес непосредствено преди съдебното заседание е постъпило допълнение към искането за възобновяване от служебния защитник на осъденото лице. В същото се навеждат подробни съображения в подкрепа на искането за възобновяване на наказателното производство, като се поддържа и самото искане за възобновяване с няколко алтернативи – отмяна и оправдаване, отмяна и връщане и намаляване размера на наложеното наказание.

2

ПРОКУРОРЪТ: Запознах се със съдържанието на допълнението към искането за възобновяване.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разяснява на страните правото им на отвод на членовете на съдебния състав, прокурора и секретаря.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът пристъпва към изслушване на съдебни прения.

АДВ. Ш.: Предоставям за сведение незаверен превод /чрез Гугъл преводач/ от научна статия.

Уважаеми апелативни съдии, поддържам искането на Е. Д., като считам, че то е допустимо и основателно. Изложил съм подробни съображения до съда, като целта ми е да акцентирам на основните точки.

На първо място, основният аргумент е, че съдилищата - както първата, така и втората инстанция са преодолели без ясно обоснование ограниченията, които вещите лица изрично са посочили. Тоест, на първо място няма преки доказателства, никой не е видял извършителя. Авторството е изведено по косвен път от три експертни извода и показанията на свид.С..

Най-важното е, че и експертните изводи са формулирани много покатегорично от съда отколкото самата експертиза го показва, както и от изявленията на експертите.

По отношение на основните доводи съм направил таблица – от лявата страна е какъв е изводът на съда, от дясната страна какво точно казва вещото лице в съдебно заседание. Имаме доста голяма промяна между това, което казва вещото лице в съдебно заседание и какъв е изводът на съда.

Тук имаме на първо място ДНК експертиза. Вещото лице наистина е употребило израза „последно и най-дълго“, но в разпита е заявило, че методиката за определяне кога е оставен материалът не съществува, че дори приблизително не може да отговори кога е оставен, как е оставен – това е на стр. 9 от протокола. Вещото лице признава и че последващо боравене с 3 ръкавици не би заличило наличния материал. Самият въззивен съд приема, че мотоциклетът е закупен от подсъдимия, което означава, че ДНК материал на собственика по ръкохватките на собствения му мотоциклет е очаквана и неутрална във времето. Тя не показва кой е управлявал мотоциклета на 05.09.2022 г. Тоест, имаме едно съвпадение на профил, който по себе си не разрешава конкуриращите се обяснения за начина и времето на попадане на материала. За това в научната литература е прието, че когато наличието на ДНК на дадено лице има законно обяснение, стойността й трябва да се преценява на ниво дейност, а не на ниво източник. Тоест, изводите на вещото лице по принцип са в съответствие с научната литература, която е предоставена за сведение в превод от Гугъл транслейт - Carrara и други изследвания от 2023 г. Тоест, при условие, че той е бил собственик, логично е да е имало ДНК на ръкохватките на този мотор, защото ДНК не се изличава бързо.

По отношение на видео експертизата и „сходното телосложение“ – т.

2, пак изводът за сходство с подсъдимия не произтича от експертизата.

Обясненията на експерта за силуета и общите признаци се отнася за „лице 1“, което преминава без МПС. Да, действително съдът може да оценява видими общи признаци, но трябва да обясни как е преминал от общо сходство към конкретна самоличност. Решението нито на първата инстанция, нито на втората инстанция съдържа такова обяснение.

На трето място, астрономическото време. Въззивният съд приема, че часът в записите се различава от реалното време и сам определя кога е преминал мотоциклетът, като използва показанията на свидетелите за часа на пожара. Показанията обаче установяват кога е забелязан пожарът, а не отклонението на часовника на всяка отделна камера. Експертът изрично е заявил, че не може да установи това отклонение. Тоест, изводът е, че привързването на мотоциклета към момента на пожара почива на предположение.

Последица –подсъдимият е закупил мотоциклет, той е намерен в гр.

С. с негов ДНК профил по ръкохватката, но от това авторство не следва.

Осъждането почива на предположение, което е забранено от чл. 303, ал. 1 НПК. Налице е съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2 НПК. Имаме мотиви, които не отговарят на доводите на защитата и почиват 4 на избирателна оценка на доказателствата и се приравняват на липса на мотиви. Нарушени са и чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5, чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК.

Най-интересното е, че имаме от обратна страна необсъдени оневиняващи доказателства и ненадеждно разпознаване. Показанията на свид.

И. К. не са обсъдени.

Във въззивната жалба защитата изрично е възразила, че обясненията на подсъдимия не са взети предвид. Съдът не е отговорил на това възражение, с което е нарушено изискването на чл. 339, ал. 2 НПК. Най-важното е, че имаме нарушение на правилата и стандартите на Европейската конвенция за правата на човека, като се приема за нарушение на чл. 6, § 1 случаите, в които националните съдилища не отговарят на съществени възражения срещу решаващо доказателство и не обсъждат противоречията в него. Такъв подход не съответства на изискването обвинението да бъде доказано извън разумно съмнение и на принципа in dubio pro reo. Цитирана е практика.

Тук имаме разпознаването на свид.С., който не е имал проблеми, защото не е виждал свид К., отказ да се приобщят показанията на свид.С. от 02.05.2024 г. Тоест, веригата от косвени доказателства не е затворена, а алтернативната версия не е изключена. Няма доказателства, че подсъдимият е бил в гр. С. на датата, няма мотив у подсъдимия, а доказателствата сочат мотив у трето лице. Версията на защитата е отхвърлена с обръщане на доказателствената тежест.

Считаме, че съдът е следвало служебно да назначи повторна ДНК експертиза.

В условията на евентуалност претендираме явна несправедливост на наказанието, както и размера на гражданския иск. Престъплението по чл. 216, ал. 1 НК предвижда лишаване от свобода до пет години, без специален минимум. Наложени са три години, които са над средния размер.

Здравословното състояние е отчетено като смекчаващо обстоятелство само с общо споменаване. Важно е да се спомене, че подсъдимият е прекарал остър миокарден инфаркт, което се приема за безспорно установено. Към това се добавят последиците от катастрофата. Тук един елемент на факта, на камерата дали се вижда характерното накуцване, което би било по някакъв поконкретен начин свързало подсъдимия със силуета, който се вижда на 5 камерата. Изрично е упоменато, че той е куцал. По времето на закупуването на мотора е имал инцидент с мотор, който оставя дълги последици.

По гражданския иск – обезщетението следва да бъде намалено.

Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените решението на Окръжен съд-Ямбол и потвърдената с него присъда и оправдаете Е. Д. по обвинението по чл. 216, ал. 1 НК, като отхвърлите предявения граждански иск. Алтернативно, да отмените посочените актове и да върнете делото за ново разглеждане от друг състав.

Трето, при условията на евентуалност, да измените присъдата и въззивното решение в полза на осъдения, като намалите наложеното наказание лишаване от свобода.

Съдът предоставя възможност на искателя да упражни правото си на лична защита.

ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ИСКАТЕЛЯ: Тази присъда, която е, тя не ми пречи, защото аз лежа по-голяма от тази. Просто не искам да лежа чужди провинения, да се приписват на мен.

От всички заседания по това дело бяха насочени, дали мотора съм го закупил нещо, което аз твърдя от самото начало. Да, закупил съм го, впоследствие съм го продал. Никъде в цялото дело нито моторът е свързан по някакъв начин с палежа, нито успяха да докажат, че аз по него време съм бил в С.. Това ни е цялото правосъдие в България, без каквито и да било доказателства срещу мене аз да получавам осъдителна присъда.

Искам реално да се вземат нещата. Нито аз съм свързан по някакъв начин с палежа, нито моторът е свързан. На база на предположения и съмнения имам издадена присъда.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Аз считам, че е неоснователно по същество.

Мотивите към атакуваната присъда както и на въззивното решение не дават основание да приемем, че обстоятелствата по делото са установени неправилно и вътрешното убеждение на двете инстанции по фактите е било 6 опорочено. И Районен съд-Ямбол и Окръжен съд-Ямбол считам, че са анализирани всичките налични в кориците на делото доказателства поотделно както и в тяхната съвкупност, тяхната взаимовръзка, като са интерпретирани от тях точно съдържанието, което е реално, тоест действителен смисъл и съдържание на всички събрани доказателства. Фактическата обстановка по спора считам, че е безспорно установена по делото. Тя е изложена и в мотивите към присъдата и аз изцяло я споделям и е съответна на всички събрани в кориците на делото доказателства.

Разпечатката съдържа 60 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/094311c0-652e-4f01-8589-6c9fcb078d1c