Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 09.06.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 617/2025
Вид
Решение № 84
Подписан
09.06.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.114 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.184 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.184 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Кърджали, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200617 по описа за 2025 година Издадено е Наказателно постановление № ********* от 15.07.2025г. от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което на И. С. С. с ЕГН ********** от ************** е наложено на основание чл.184 ал.5 вр.ал.3 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 100лв. за извършено нарушение на 02.07.2025г. в 16.55ч. в гр.Кърджали на ул.Мара Михайлова на чл.114 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от него е останал жалбоподателят И. С., който го счита за незаконосъобразен поради следните съображения: описаното не отговаря на действителността, тъй като той не е навлязъл внезапно на платното за движение на нерегламентирано за пресичане място; постановено е при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон- не е установено по безспорен начин виновното поведение на пешеходеца, постановено в противоречие с чл.27 от ЗАНН, тъй като наказание глоба от 100лв. не е предвидено в закона, налице е противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на наказателното постановление.

Поради това моли съда да го отмени като незаконосъобразно с присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят 1 редовно призован не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа подадената жалба с допълнение за нарушена разпоредбата на чл.42 ал.1 т.4 вр.т.5 от ЗАНН при съставянето на акта и на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление, тъй като не се съдържат твърдения за причинени вреди на пътното превозно средство участник в ПТП, на пътници или на други лица, което е елемент от състава на чл.184 ал.5 от ЗДвП. В ход по същество повереникът счита, че наказателното потановление е издадено при сериозни съществени процесуални нарушения, поради което то е незаконосъобразно и следва да бъде отменено с присъждане на сторените разноски. Представя подробна писмена защита.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. В становище оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Твърди, че нарушението е доказано, а при определяне на наказанието се е съобразил с всички обстоятелства, както и с цялостния облик на жалбоподателя като водач на МПС. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление. Постъпила е молба от юрисконсулт, с която излага съображения за неоснователност на жалбата, твърди, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при спазване на процесуалните правила, и моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 02.07.2025г. след обяд свидетелят Д. И. управлявал собствения си лек автомобил марка „********“ с рег.№ ******* в гр.Кърджали, когато около 16,55ч. се движел по ул.Мара Михайлова в посока от кръстовището с ул.Металург към кръстовището с ул.Миньорска. Там бил положен нов асфалт с пътна маркировка, която забранявала изпреварването, както и имало означени две пешеходни пътеки на посочените кръстовища. Свидетелят И. се движел с ниска скорост, когато наближавайки блок И., където нямало обозначена пешеходна пътека, чул тъп удар, при което продължил да се движи, 2 но погледнал в огледалото за обратно виждане, в което видял мъж подпрян на едно дърво. Поради това свидетелят Д. И. веднага спрял управляваното от него МПС и отишъл при човека, който познавал и това бил жалбоподателят И.

С.. Там на място дошла и свидетелката З. Г., която не видяла съприкосновението между автомобила и пешеходеца С., но познавала последния и го видяла да се превива от болка, поради това го попитала какво става. Жалбоподателят И. С. й споделил, че бил бутнат от автомобила, който се намирал по- нагоре, както и я помолил да се обади на ЕЕН112 и да извика Бърза помощ. Свидетелката Г. се отзовала на молбата, при което от собствения си телефонен номер набрала ЕЕН112 и предала информацията. Малко след това, на ЕЕН112 се обадила и съпругата на водача Д. И., която поискала на место да дойдат органите на полицията, но отказала изпращането на медицински екип, тъй като нямало такава нужда. Така след няколко минути на мястото на произшествието пристигнали свидетелите Т. Т. и К. Т., които били на работа този ден като служители в сектор „Пътна полиция“- Кърджали и били изпратени по повод подаден сигнал за настъпило произшествие. Те заварили там както пешеходеца И. С., който се подпирал на едно дърво на тротоара на ул.Мара Михайлова, така и водача Д. И. и съпругата му. След разговор с тях те установили, че жалбоподателят С. като пешеходец внезапно излязъл иззад едно дърво от тротоара насочвайки се към пътното платно, при което последвало съприкосновение между него и дясното огледало на автомобила, управляван от свидетеля Д. И.. Тогава дошлата на място линейка на ЦСМП откарала жалбоподателя И. С. за преглед, при който било установено болка по задната повърхност на лява тазобедрена става и лек оток и кравонасядане по лявата лакътна става, след което бил освободен с терапия включваща обезболяващи, аспирин протект и щадящ режим. По- късно същият ден, след като свидетелите Т. Т. и К. Т. били уведомени за резултата от прегледа на И. С., те съставили акт за установяване на административно нарушение както срещу водача И., така и срещу жалбоподателя С. за нарушение на чл.114 т.1 от Закона за движението по пътищата. Последният отказал да го подпише и съответно да получи екземпляр от него, което било удостоверено от свидетеля Й. Х.. Същият ден двамата полицейски служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ********** ведно с план- схема и шест броя снимки, както и Докладна записка. На тази база на 15.07.2025г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с 3 което на жалбоподателя И. С. на основание чл.184 ал.5 вр.ал.3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100лв.

Тази фактическа обстановка се установи на база гласните доказателства дадени от свидетелите Т. Т., К. Т., Д. И., З. Г. и Й. Х., от писмените- акта за установяване на административно нарушение серия ** № ****** от 02.09.2025г., чиято доказателствена сила не бе оборена, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ********** от 02.07.2025г. ведно с план- схема и шест броя снимки, Справка за нарушител/ водач, както и другите писмени доказателства, които са в синхрон и с назначената и приета съдебна- автотехническа експертиза изготвена от вещото лице В. Д., както и с приетото ВД представляващо диск със записи от ЕЕН112. Всички те са еднопосочни, кореспондират си и взаимно се допълват, поради което бяха кредитирани. Прочее единственото разминавание е относно факта по причиняването на материални щети на лекия автомобил участник в произшествието. Настоящата съдебна инстанция приема, че такива не са настъпили по отношение на МПС марка „********“ с рег.№ ********, управлявано от свидетеля И. на инкриминираната дата, тъй като за такива не свидетелстват нито дошлите веднага на място служители от сектор „Пътна полиция“- Кърджали, както и самия собственик на автомобила- Д. И.. Вярно е, че от една от приложените снимки има видимост за повредено дясно огледало, както и че това обстоятелство е вписано в Констативния протокол съставен по повод на произшествието от 02.07.2025г., но това не се потвърждава от гласните доказателства събрани на съдебното следствие, както и не е вписано изрично в акта за установяване на админстративно нарушение, който има доказателствена сила.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановеният 14- дневен срок- на датата 15.08.2025г., а наказателното постановление е връчено лично на 04.08.2025г. Отговорността на жалбоподателя И. С. е ангажирана за нарушение на чл.114 т.1 от ЗДвП, който забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение. А наказателното постановление е издадено на основание чл.184 ал.5 вр.чл.184 ал.3 от Закона за движението по пътищата.

Текстът на чл.184 ал.5 от цитирания нормативен акт, в сила към датата на деянието, повелява, че „Когато в резултат на нарушения по ал.1, т.1 и 2 и ал.2 4 са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба в размер 100 лв.“ Това означава, че субект на процесното нарушение е особен и може да бъде само водач на пътно превозно средство, което не е моторно, водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, водач или пътник, както разпореждачл.184 ал.1 т.1 и 2, но в случая отговорността на И. С. е ангажирана като пешеходец, с което е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Така също чл.184 ал.2 от ЗДвП, в сила към датата на деянието, предвижда отговорност за пешеходци, които преминават през огражденията от парапети или вериги или не спазва светлинните сигнали на пътните светофари и сигналите на регулировчика.

Освен това дадената връзка с накзаващата норма на чл.184 ал.3 от ЗДвП казва, че „С глоба 50 лв. се наказва пешеходец, който наруши правилата за движение извън случаите по ал.2.“, което означава че с тази разпоредба са изключени нарушенията по ал.2, които бяха посочени по- горе. Това води до противоречие в самите наказващи норми посочени от административнонаказващия орган относно направената привръзка. От тук следва и че правилно установените факти, които са определени като нарушение на чл.114 от ЗДвП, не са подведени под относимата правна норма, която би трябвало да е чл.184 ал.3 от Закона за движението по пътищата, в която е определен субекта на отговорност като пешеходец и е предвидено наказание различно от наложеното. От така цитираните наказващи норми в наказателното постановление за съда не е ясно за какво точно е санкциониран жалбоподателя и в какво качество, с което отново е допуснато съществено процесуално нарушение. Поради това неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на 02.07.2025г., от което следва отмяна на издаденото наказателно постановление. Допуснатото несъответствие между установените факти по делото и приложимата санкционна норма засяга основното право на защита на жалбоподателя да разбере за какво е наказан, за да може правилно да ангажира защитата си. Цитираните нарушения на процесуалните правила са съществени и водят до единственено възможния извод за отмяна на наказателното постановление.

Поради този изход на делото не следва да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно 5 постановление.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя са претендирани разноските по делото съгласно списък с разноски, от които за адвокат в размер на 511,29 евро, за призоваване на свидетел в размер на 8 евро и за експертиза- 200 евро, поради което следва да има произнасяне в тази посока. Предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000лв., каквото е и настоящото дело с оглед наложено наказание глоба в размер на 100лв., то адвокатското възнаграждение е 400лв. или 204.52 евро. С оглед на оказаната правна помощ, претендираният от 511,29 евро се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата да е справедлив и обоснован. Затова следва да бъде намален до предвидения такъв в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 2 от Наредбата, а именно до минималния размер от 400лв. или 204,52 евро. Така сумата, която се следва за разноски е в общ размер от 412,52 евро, от които 204,52 евро за адвокат, 8 евро за призоваване на свидетел и 200 евро за изготвена експертиза. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, то именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.