Решение № 160 от 26.02.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 160/26.2.2021г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев

2. Красимир Лесенски при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 2 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба на „Петрол“ АД против Решение № 533/05.11.2020 г. постановено по АНД № 1426/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № КГ- 2339/20.08.20 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 34, ал.2 от ЗЧАВ и са възложени разходите от 510 лева за вземане и изпитване на проба.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В писмено становище се поддържа жалбата.

Ответникът

– Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се представлява. Не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението е правилно и законосъобразно. Застъпва становище, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства, поради което моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди решението на районния съд.

Административен съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Районен съд Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № КГ- 2339/20.08.20 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 34, ал.2 от ЗЧАВ и са възложени разходите от 510 лева за вземане и изпитване на проба.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 11.02.20 г. на бензиностанция, стопанисвана от касатора и находяща се в гр. Белово, била извършена проверка от инспектори в ДАМТН. В хода на проверката от бензиноколонка № 1 била взета проба от разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели, за което бил съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пд018/11.02.2020 г. При проверката и въз основа на представени документи било установено, че последната доставка на гориво е в количество 5036 л. по Нареждане за експедиция № 54484/03.02.2020 г. и с Декларация за съответствие № 0042/03.01.2020 г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД за партида 0042, в общо количество 2 000 т. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 1 в момента на проверката е 6 431 л. След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ- ДАМТН в гр. София бил издаден Протокол от изпитване № С0044/13.02.2020 г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ била извършена експертиза и изготвен Констативен протокол № КП0060/13.02.2020 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество. Установено било и отразено в протокола, че горивото за дизелови двигатели не съответствало на изискванията за качество по показател „Пламна температура“ (°С), тъй като полученият резултат от изпитването бил 46,5 °С при норма над 55,0 °С. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно чл.7 от НИКТГУРНТК, бил получен резултат от изпитването под 53,1 °С, което сочело на същия извод - продуктът не съответствал на изискването за качество по този показател, по Приложение №2 от НИКТГУРНТК. Протоколът от изпитване и констативния протокол били изпратени на основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК на касатора с писмо с изх. № 84-01-109/13.02.2020 г. и доставени на 18.02.2020 г. Дружеството било поканено да се яви за съставяне и връчване на АУАН за установеното нарушение с покана с изх. № 84-00- 27/18.02.2020 г., получена на 24.02.2020 г. На посочената дата не се явил представител и актът бил съставен в отсъствие, след което бил изпратен препис за връчване, който бил връчен на упълномощеното лице на 12.05.2020 г. Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП.

При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ. По делото няма спор, че дружеството-касатор управлява гореописаната бензиностанция. Установено е от доказателствата, че в деня на проверката, дружеството като краен разпространител е разпространявало течни горива. Сред тях е и провереното гориво за дизелови двигатели. Установено е също, че провереното гориво за дизелови двигатели не е съответстващо на изискванията за качество. Ето защо по отношение на съставомерните признаци от обективна страна се доказва по категоричен начин, че дружеството е извършило вмененото му нарушение, като се изхожда от изпълнителното деяние на вмененото нарушение по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ – разпространение на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата. Легалната дефиниция за „Разпространение на течни горива”, дадена в § 1, т.23 от ДР на ЗЧАВ, сочи, че то съставлява движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т.

5. В този смисъл е и легалната дефиниция в § 1, т.16 от Наредбата.

Несъстоятелни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на наказаното лице. Несъстоятелно е и възражението на пълномощника на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процедурата по вземането на пробите. Следва да се посочи, че вземането пробите по време на проверката е станало в пълно съответствие с изискванията на чл.18 от НИКТГУРНТК. Спазено е изискването на Наредбата на дружеството да се изпратят копия от констативния протокол заедно с протокола от изпитване, след като такова бъде проведено. В настоящия казус това е направено, което е видно от уведомително писмо и обратна разписка, находящи се по делото, т.е изпълнено е изискването на чл.22 ал.8 от наредбата, а в срока по ал.9 дружеството не е поискало провеждане на арбитражна проба.

В случая няма доказателства, че изпитванията са негодни, тъй като изпитванията са проведени в акредитирани лаборатории. Получаването на Сертификат за акредитация от дадена изпитвателна лаборатория е официално признаване на компетентността ѝ да извършва специфични изпитвания или видове изпитвания на продукти по показатели и по стандартизирани методи за изпитване, които са евро норма и изпитването на конкретното гориво е извършено в съответствие с всички изисквания на Българската служба по акредитация. Неслучайно чл.30а, ал.1, т.2 и чл.30б, ал.1, т.6 от ЗЧАВ изискват установяването на съответствието на течни горива с изискванията за качество да се извършва чрез изпитване в акредитирани лаборатории. В случая резултатите от изпитване показват еднозначно несъответствие на горивото с изискванията за качество по показател „Пламна температура“. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че горивото е придружено с декларация за съответствие по никакъв начин не може да докаже само по себе си, че наличното процесно гориво към момента на проверката е съответствало на изискванията за качество по чл. 6, т.1, Приложение 1 от НИКТГУРНТК. В тази връзка съдът споделя доводите на АНО за това, че произходът на горивото е установен по категоричен начин от представените от самото дружество документи по време на проверката, които са приложени и по делото.

Съдът не намира основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В действителност нарушението е извършено за първи път (поне няма данни за друг подобен вид нарушения), което именно е обосновало правилно прилагане в случая на административна санкция в минимален размер. Легалната дефиниция на „маловажен случай” е дадена в чл. 93, т.9 от НК, според която такъв е този, при който извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, установени в хода на производството по налагане на административното наказание, които да обусловят по-ниска степен или липса на обществена опасност от извършеното нарушение. Самото нарушение е на формално извършване и принципно чл.8 от ЗЧАВ не изисква настъпването на реални вреди. В случая обаче вредни последици са напълно вероятни, като същите биха се изразявали неминуемо в замърсяване на околната среда при продажба на некачествено горивото на крайните потребители. Обществените отношения свързани с опазване на околната среда, регулирани от ЗЧАВ са от изключителна важност. Във всички случаи следва да се има предвид и целта на ЗЧАВ, обективирана в чл. 1 от закона, а именно да се защити здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да се предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности, което безспорно е изключително висок приоритет.

С оглед изложеното правилно е била ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството по реда на чл.34 ал.2 от ЗЧАВ. При определяне размера на имуществената санкция АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания. Правилно е отчетена обществената опасност на нарушението и обстоятелството, че същото е извършено за първи път, както и че отклонението в качеството на горивото по процесния показател не е драстично. При това положение правилно АНО е наложил имуществената санкция в минимален размер от 10 000 лева, с което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН и което е съответно на тежестта на извършеното нарушение. Този минимален размер на санкцията е законоустановен и не може да бъде намаляван от съда.

Така в заключение следва да се отбележи, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административно-наказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.