Решение № 246 от 03.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Бургас, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20242120104764 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на

„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от В.К. и И.Е., срещу В. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С*******, с която се претендира установяване съществуването на вземания в полза на ищцовото дружество за доставена топлинна енергия за сумата от 2277,67 лева – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 до м. април 2022 г., дължими от ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. С*******, инсталация ******, аб. № *****, 373,99 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г., 41,78 лева – главница, представляваща дялово разпределение за периода от м. септември 2020 г. до м. април 2022 г., 10,09 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ****/2024 г. на БРС.

Сочи се, че ответникът е потребител на ищцовото дружество 1 за посочения имот, но не е заплащал предоставената му топлинна енергия за периода м. май 2020 до м. април 2022 г. и за дялово разпределение от м. септември 2020 г. до м. април 2022 г.

Моли за уважаване на исковете и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответникът чрез особен представител е посочил, че не е установено, че претендираните суми представляват стойността на действително изразходената топлоенергия от ответника. Не става ясно дали количеството топлоенергия е разходвана от потребителя или е прогнозно такова. Не са представени доказателства, че фактурите са достигнали до знанието на Д..

Ищецът не е изпълнил точно задълженията си по договора, като не е престирал дължимото от него в срок и като качество и количество, поради което не му се дължи плащане по договора.

На следващо място е изложено, че задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, поради което се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Ето защо задълженията за 2020 и 2021 г. са погасени по давност.

Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Приложено е извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за дължими суми по фактури по партида на имот на гр. С*******, инсталация ******, от които 2319,45 лева главница и 384,08 лева лихви.

Приложени са индивидуални справки за използвана топлинна енергия за отчетен период 05.2020 – 08.2020, 09.2020 – 04.2021, 05.2021 – 04.2022, изготвени от „Далсия“ ЕООД.

Приложени са фактури за начислените суми за топлинна енергия и за подгряване на вода – 2 бр. от 31.07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г. – 31.08.2020 г. и 01.09.2020 г. – 31.07.2021 г.; от 31.07.2022 г. за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със списък с издадени 2 кредитни известия и фактури към същите за извършена корекция.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** т. ***** г. В.С. и Д.С. са прехвърлили на Д. Д. и И.Х. процесния имот.

Приложена е молба – декларация за откриване на партида от 11.09.1998 г., депозирана от И.Х. до директора на „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида на процесния имот с посочване на предходния ползвател В.С..

Видно от удостоверения за наследници на Д. С. Д. и И.Т.Х. техен наследник е В. Д. Д. – син.

Представен е договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 09.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД в качеството на възложител и „****“ ООД (с настоящо наименование „Далсия“ ЕООД) в качеството на изпълнител.

Приложени са договор от 31.07.2002 г. за извършване на услугата топлинно счетоводство и протокол, подписан от етажни собственици на 23.04.2002 г. – потребители на топлинна енергия на адрес: гр. С*/****, за сключване на договор с „*****“ ООД, ведно със списък на абонатите (сред които и И.Х.).

Приета е съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че двете абонатни станции, обслужващи процесния имот, са работили и подавали топлинна енергия за отопление и за БГВ, като в апартамента на ответника е доставяна и начислявана такава от три радиатора и две щранг – лири, за сградна инсталация и за БГВ. Отчитат се три разпределителя на радиатори и един водомер за топла вода. От май 2020 г. до април 2021 г. е реален отчетът на водомера и на радиаторите. В спалнята е работил радиаторът и в тази стая е отчетено потребеното количество.

Служебни са показанията в хола и в кухнята, тъй като в тези стаи е изгаснала лампичката на разпределителя. В следващия период всичко е начислено служебно, защото не е осигурен достъп за отчетника. Сградната инсталация е начислена по формулата по т. 6.1.1. от Методиката за дяловото разпределение и е разпределена на отделните потребители пропорционално на обема на жилището по проект. За процесния имот обемът е 162 м³. Цената на 3 топлинната енергия е по решения на Комисията за енергийно и водно регулиране. Вещото лице е констатирало, че начинът на разпределение и начисляването на потребената топлинна енергия съответства на действащата нормативна уредба при разпределяне на доставената топлинна енергия за имота от фирмата, извършваща дялово разпределение – „Далсия“ ЕООД.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза за процесния период няма данни за извършени плащания. Вещото лице е посочило, че през процесния период „Топлофикация София“ ЕАД е издавало фактури за потребената топлинна енергия за процесния имот по данни, предоставяни от топлинния счетоводител, в които e отразено потреблението на база на прогнозни стойности за потреблението за периода от май на текущата година до април нанследващата година. Издадени са изравнителни фактури на база на отчетената информация за действително потребената топлинна енергия за периода май на текущата година до април на следващата година. Експертът е изготвил информацията в табличен вид, приложена към експертизата.

Посочил е, че издадените документи са съобразени с промяната в цените на топлинна енеригия за съответните региони. В издадените документи е отразена промяна на прилагания процент на данък добавена стойност в съответствие с прилаганите норми за намаляване на дължимия ДДС за периода от 20% на 9% при спазване на преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС, параграф 15д – т. 7 и т. 8 при издаване на фактури, отнасящи се за сделки преди влизането в сила на закона, по отношение на приложимия ДДС за ползвана ТЕ за периода преди приемането на закона. Съгласно предоставената от дружеството информация са издадени съответните изравнителни сметки, погасени са задължения на абоната в съответствие с издадените документи (приложение № 1 към експертизата). Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за топлинна енергия за отопление и вода е 2 224,65 лева (1 137,45 евро) с ДДС, дължимата сума с ДДС за дялово разпределение е 51,10 лева (26,13 евро), като общо дължимата сума по фактури е в размер на 2 275,75 лева (1 163,57 евро). Дължимата лихва за забава възлиза на сумата 348,48 лева (178,17 евро).

Съдът кредитира двете заключения, доколкото същите са компетентно дадени и отговарящи в пълнота на зададените им въпроси.

4

При така обсъдените доказателства, настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за основателни.

Установява се по делото от събраните писмени доказателства, че ответникът Д. е собственик на процесния имот – придобит по наследство от неговите родители, които са го закупили през 1995 г.

Партидата се води на името на В. Д. за процесния период, а преди това на името на неговия наследодател И.Х.. Установява се от приложените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, че сградата, в която се намира апартаментът, е топлоснабдена за отопление и битово-горещо водоснабдяване. Съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката законово правило, възпроизвело установеното с чл. 108, ал. 4 и ал. 5 ЗЕЕЕ (отм.), собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот под режима на етажна собственост по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, без да е необходимо да сключва нарочен договор с дружеството. Съгласно чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ (отм.) собственикът на топлоснабдяван имот се счита за потребител на топлинна енергия. Аналогична е разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. С исковата молба са представени и преписи от Общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца, за които между страните не е спорно, че са одобрени от ДКЕВР, публикувани в един централен и местен ежедневник и влезли в сила. По делото е представено решение на Общото събрание на етажната собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, от заключението по съдебнотехническата експертиза се установи, че процесната етажна собственост е топлоснабдена, абонатната станция е работила в исковия период, топлинният счетоводител е отчитал ежегодно разпределителите на радиаторите и топлите водомери в отделните жилища, като конкретно в това на ответника има три радиатора и две щранг – лири. Ето защо е установено съществуване на облигационно отношение между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи 5 условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват клиента, дори и без да ги е приел изрично съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Установява се от приложените писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза количеството топлинна енергия, доставена от ищеца, и компонентите на задължението – за отопление, за БТВ и за дялово разпределение, и начинът на калкулирането им съобразно цените за топлинна енергия за битови нужди. „Далсия“ ЕООД е било легитимирано да извършва отчет на топлинната енергия – видно от представен по делото договор от 09.06.2020 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „****“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, както и договор от 31.07.2002 г. между етажната собственост и топлинния счетоводител.

Неоснователни са възраженията, че неправилно са изчислени претендираните в производството суми. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно и компетентно дадено, се установява, че цената на топлинната енергия е правилно заложена за процесния период от топлинния счетоводител.

Спазени са действащите правила и норми и утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия. Съобразени са разпоредбите на чл. 68, чл. 69, ал. 2, т. 2, чл.

70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Тъй като в част от процесния период ответникът не е осигурил достъп в имота си за отчет, е начислявана топлоенергия съобразно посочените в Наредбата параметри.

В настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията, удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период, а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените три общи фактури – две от 31.07.2021 и една от 31.07.2022 г.