Решение № 1235 от 24.09.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1235 гр. Русе, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20234520105543 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове от „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр. Р., с ЕИК 826043778, представлявано от управителя С.И. чрез упълномощен адв. Н. Й., против М. Й. М. от гр. Г., общ. В., обл. Русе за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на парично задължение в полза на ищеца в размер на 551,31 лева - главница и 28,41 лева- лихва за периода от 30.11.2022 г. до 13.06.2023 г., съгласно издадени 4 броя фактури за потребени 122,078 куб. м ВиК услуги на административен адрес: град Р., ул. „С.К.............

Твърди се, че ответницата е потребител на ВиК услуги като собственик на водоснабден недвижим имот с горепосочения административен адрес и на нейно име е открита партида под абонатен № 2053. Ищецът заявява, че в качеството на потребител на ВиК услуги, съгласно чл.2, ал.1 от Общите условия (ОУ) за ответницата е възникнало задължението да осигурява свободен достъп на упълномощените от ВиК оператора длъжностни лица за отчет, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително в сгради — етажна собственост и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата (чл.5 от ОУ), да заплаща предоставените от страна на ВиК оператора ВиК услуги, съобразно издадени ежемесечни фактури (чл.33 от ОУ), както и да заплаща законна лихва върху просроченото задължение (чл.44 от ОУ). В исковата молба се твърди, че в периода от 19.07.2021 г. - 17.01.2023 г., служители на дружеството системно не били допускани в имота, което довело до невъзможност за редовни ежемесечни отчети, като за горепосочените обстоятелства били съставени 3 бр. протоколи за отказ на достъп до водомерен възел. Според ищеца в периода 2021 г. - 2023 г. достъп до имота бил осигурен на 13.07.2021 г. за подмяна на измервателното устройството и на 18.10.2022 г. за визуален отчет 1 на същото, при което били установени ползвани 70 куб. м ВиК услуги, за които е издадена фактура № 3114189175/31.10.2022 г. с отчетен период 19.07.2021 г. - 18.10.2022 г.

Ищецът сочи, че на основание чл.33, ал.1 във вр. с чл.25, ал.8 от ОУ, ВиК операторът издал още 3 (три) броя ежемесечни фактури, както следва:

- фактура № 3114227894 от 30/11/2022 за отчетен период 18/10/2022 - 10/11/2022 за служебно начислени 15,000 куб. м, разпределени от общ водомер - 1,944 куб. м или общо 16,944 куб. м;

- фактура № 3114256200 от 29/12/2022 за отчетен период 10/11/2022 - 22/12/2022 за служебно начислени 15 куб. м, разпределени от общ водомер - 2,763 куб. м или общо 17,763 куб. м;

- фактура № 3114284394 от 31/01/2023 за отчетен период 22/12/2021 - 17/01/2023 за служебно начислени 14 куб. м, разпределени от общ водомер - 3,371 куб. м или общо 17,371 куб. м;

Така издадените фактури били просрочени и изискуеми съгласно чл.33, ал.2 от ОУ.

На потребителя била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № РД-08107#23/21.02.2023 г., но същата се върнала в цялост с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя".

Във връзка с депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с Разпореждане № 7625/18.09.2023 г., постановено по ЧГД 2023452013715, РРС указал на заявителя „Водоснабдяване-Дунав" ЕООД, гр. Р. да предяви иск за установяване на вземането си, с оглед на факта, че заповедта за изпълнение по образувано ЧГД по описа на Районен съд- Русе била връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, което обосновавало правния му интерес от предявяване на процесните искове. Претендира сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда особен представител на ответницата – адв. Б. Д. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на ищцовите претенции. Заявява, че липсва основание за начисляване на посочените количества потребена ВиK услуга, т.к. ответницата трайно не живее на адреса на имота.

Оспорва представените по делото фактури и протоколи, не ангажира доказателства.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че в качеството си на кредитор, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №3715/2023 г. по описа на РРС във връзка със задължения за предоставени ВиК услуги, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

2

В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът е следвало да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на фактите, породили вземането му (че страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, че в процесния имот е доставено остойностеното количество вода, съответно – че са били налице предпоставките за служебно начисляване на съответното остойностено количество вода и че стойностите са изчислени на база действащите цени на тези услуги), а ответникът – фактите, които погасяват, изключват или унищожават вземането (че е погасил задълженията си за заплащане на предоставените ВиК услуги).

Доколкото особеният представител на ответника е заявил, че оспорва издадените фактури и протоколи, които представляват частни свидетелстващи документи и не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, по повод оспорването им не е открито производство по чл.193 ГПК и същите следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение, съобразно съвкупния доказателствен материал по делото.

Видно от представените по делото справка от АВ (л. 21) и заявление от М. М. от 10.07.2006 г. (л. 11), ответницата като собственик на недвижимия имот и титуляр на партида с абонатен номер 2053 за имот с административен адрес град Р., ул. „С.К............ има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Водоснабдяване-Дунав" ЕООД, гр. Р., одобрени от ДКЕВР с решение от 11.08.2014 г.

Според приложения протокол от 13.07.2021 г. (л.20), подписан от длъжностно лице – представител на ищеца и от потребителя, на тази дата е извършена подмяна на измервателно устройство в имота и визуален отчет. В представените протоколи от 28.07.2022 г., 18.10.2022 г., 22.11.2022 г. и 11.01.2023 г., носещи подписите на служител на ищцовото дружество и на свидетел, е отразено, че на тези дати потребителят е отказал достъп (не е осигурил достъп) до водомерния възел за отчитане показанията на водомера, с оглед на което е начислена служебна консумация на ВиК услуги по общо 4 бр. фактури: - фактура № 3114189175/31.10.2022 г. с отчетен период 19.07.2021 г. - 18.10.2022 г. за служебно начислени 70 куб. метра ВиК услуги; - фактура № 3114227894 от 30/11/2022 за отчетен период 18/10/2022 - 10/11/2022 за СЛУЖЕБНО начислени 15,000 куб. м, разпределени от общ водомер - 1,944 куб. м или общо 16,944 куб. м; - фактура № 3114256200 от 29/12/2022 за отчетен период 10/11/2022 - 22/12/2022 за СЛУЖЕБНО начислени 15 куб. м, разпределени от общ водомер - 2,763 куб. м или общо 17,763 куб. м; - фактура № 3114284394 от 31/01/2023 за отчетен период 22/12/2021 - 17/01/2023 за СЛУЖЕБНО начислени 14 куб. м, разпределени от общ водомер - 3,371 куб. м или общо 17,371 куб. м. Общата начислена сума за ВиК услуги за периода 19.07.2021 г. – 17.01.2023 г. е в размер на 551, 31 лв. – главница и 28,41 лв.- лихва за периода от 30.11.2022 г. до 13.06.2023 г.

Протоколите за отказан достъп са надлежно оформени и подписани от служител на ВиК оператора и свидетел съгласно изискванията на чл.24 от ОУ. Служебно начислената 3 консумация за периода 22.12.2022 г. до 17.01.2023 г. е отразена в справка – извлечение от електронен карнет.

На ответницата е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № РД-08107#23/21.02.2023 г. (л. 13-14), но същата е върната в цялост с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя". По делото не се спори и не са налице доказателства, удостоверяващи плащания от страна на ответницата на процесните задължения.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Правното основание на предявените обективно съединени положителни установителни искове е чл.415 във вр. с чл.422 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Видно от писмените доказателства по делото, ответницата като собственик на недвижим имот с административен адрес град Р., ул. „С.К............ има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Водоснабдяване-Дунав" ЕООД, гр. Р., одобрени от ДКЕВР с решение от 11.08.2014 г., и по нейно заявление, отправено до ищеца, през 2006 г. за имота е открита партида под абонатен № 2053 за доставка на ВиК услуги. С оглед наличието на облигационно правоотношение между страните, за ответницата са възникнали задължения за спазване на Общите условия, вкл. на задължението по чл.5 от ОУ да осигурява свободен достъп на упълномощените от ВиК оператора длъжностни лица за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително в сгради – етажна собственост, и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата. Видно от приложените писмени доказателства по делото, след 13.07.2021 г., когато е извършена подмяна на измервателното устройство, не е извършван визуален отчет на водомера, монтиран в процесния имот. Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца за извършен визуален отчет на 18.10.2022 г., при който са отчетени 70 куб. м ВиК услуги. Видно от писмените доказателства, на тази дата е съставен протокол за отказан достъп (л.19), в който не са записани данни от извършено измерване, като във фактурата с № 3114189175/31.10.2022 г.

(л.15) за отчетен период 19.07.2021 г. - 18.10.2022 г. се посочват еднакви данни за стари и нови показания – 567 и служебно начислени, а не реално отчетени 70 куб. метра ВиК услуги.

По отношение на приложените протоколи за отказан достъп, съдът намира, че същите са оформени по надлежния ред съгласно чл.24 от ОУ - подписани от представител на ищеца и свидетел, с оглед на което настоящият състав приема, че отразяват вярно обстоятелството относно неосигуряване на достъп до имота от страна на ответника за съответните измервания на реално употребеното количество ВиК услуги на посочените в тях дати.

Въпреки това в производството не е доказано, че служебното начисляване на съответните количества вода се основава на правилата, регламентирани в Общите условия и в чл.35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.24, ал.4 от ОУ, 4 при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл.23, ал.6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, подписан от него и от един свидетел, след което ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.49 от ОУ, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл.25, ал.2 от Общите условия. С оглед оспорването основателността на иска от особения представител на ответника и разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е следвало да установи при условията на главно и пълно доказване, че са били налице условията за служебно начисляване на съответното остойностено количество вода. Ищецът не е ангажирал в исковото производство доказателства относно начина на изчисляване на конкретните служебно определени количества вода и относно съответствието на служебно начислените и остойностени количества вода с действителното положение, съответно – с нормативните разпоредби на чл.35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл.25 от Общите условия.