Решение № 425 от 02.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Несебър, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252150101242 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх. № 10573/28.10.2025 г. на З. М. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Н****, общ. Н***, ул.

„Х** К**“, бл. **, ет. **, чрез адвокат М. И.-Т.а от БАК, срещу „Д***К***“ ***, ЕИК 2****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, п.к. ***, р-н В**, бул. „Б**“ № **, ет. **, с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 14 905 лв. /7620,81 евро/ по Договор за потребителски кредит с № 5**** от 29.04.2015г., сключен с „Т***К****“ ***.

Ищцата сочи, че договорът бил сключен между страните, като ответникът е правоприемник на „Т***К****“ ***. Твърди, че получила сумата от 1000 лв., която следвало да върне на 12 месечни вноски до 29.04.2016г., с размер на вноските от по 100 лв. и размер на последната вноска от 1100 лв. Сочи, че общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 2200 лв., лихвеният процент бил 10 %, ГПР – 120 %. Навежда, че заплащала вноските, като платила 8 вноски от по 100 лв., но впоследствие офисът в гр. Несебър бил закрит и тя не успяла да намери контакт за погасяване на останалата част от сумата. Твърди, че на по-късен етап получила обаждане, чрез майка си, за оставащо задължение от 1700 лв., което веднага било погасено. Навежда, че въпреки това според справка от БНБ, били регистрирани нейни задължения по посочения договор в размер на 14 905 лв. Твърди, че всички задължения по договора са погасени и не дължи посочената сума. Развива съображения и за нищожност на договора. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Д***К***“ *** не е депозиран отговор наисковата молба.

Ищцата изпраща представител в съдебно заседание, който поддържа исковата молба и моли за уважаването . Претендираните съдебни разноски.

В проведено по делото съдебно заседание ответното дружество не се представлява. Депозира писмено становище вх. № 10402/15.09.2026 г., с което заявява, 1 че няма претенции спрямо ищцата. Развива доводи, че не следва да понася отговорност за разноски, доколкото с поведението си не е давал повод за завеждане на иска. Претендира разноски по списък.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С приетия за окончателен доклад по делото в тежест на ответника е възложено да установи наличието на облигационна връзка с ищцата по процесния договор за кредит и размера на вземанията по него, като за общоизвестни по делото са обявени обстоятелствата, че „Т***К****“ ***, ЕИК 20**** е сменило наименованието си на 09.08.2019г. на „Т***Л****“ ***, ЕИК 20****, а това дружество се е преобразувало в „Т***Л****“ ***, ЕИК 206**** – към настоящия момент действащо; както и че „Д***К***“ ***, 2****, е ново наименование на „Т***К****“ ***, преобразувано от „Т***К****“ Е***, ЕИК/ПИК 1**** на 14.04.2022 г., което е вписаният в търговския регистър правоприемник на „Б***Ф***“ ***, ЕИК 1****.

За обявените за общоизвестни факти по делото са приложени служебни справки с Търговския регистър /л. 60-75 от делото/.

Видно от приложена към исковата молба справка за кредитна задлъжнялост на ищцата с Централния кредитен регистър на БНБ, към 06.08.2024 г. са налице вписани задължения към „Т***К****“ *** /предходно наименования на ответното дружество/ в размер на 13 825 лева с основание потребителски кредит с ид. № 5**** от 29.04.2015 г.

Съгласно приета по делото справка с кредитния регистър на БНБ от 06.08.2026 г.

/л. 98-99 от делото/ вписаните задължения са актуализирани, като дължими спрямо „Д***К***“ *** и в размер на 7436,74 евро.

Същевременно ответното дружество не оспорва фактическите твърдения на ищцата, вкл. относно пълното погасяване на задълженията по процесния договор за кредит чрез плащане..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно по делото е установено, че в ЦКР на БНБ е вписано задължение на ищцата спрямо ответното дружество по договор за потребителски кредит с ид. № 5**** от 29.04.2015 г. в размер на 7436,74 евро.

Същевременно, страните не спорят, че Договор за потребителски кредит с № 5**** от 29.04.2015г., сключен с „Т***К****“ *** /праводател на ответника/ е прекратен с пълно изпълнение на задълженията по него от страна на ищцата чрез плащане.

По изложените съображения съдът намира исковата претенция за изцяло основателна и доказана, предвид което същата следва да бъде уважена до размера от 7436,74 евро. В останалата част искът послежи на отхвърляне, като неоснователен.

При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни, съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част от претенцията, и съобразно доказателствата за извършването им от страните. Не могат да се споделят твърденията на ответника, че не е давал повод за завеждане на иска и съответно не следва да понася разноски за производството. Както бе посочено по-горе, ответникът /макар с друго наименование/ е правоприемник на „Б***Ф****“ *** – дружество, на което вземанията по процесния 2 кредит с „Т***К****“ *** са надлежно прехвърлени /цедирани/ с договор от 19.07.2019 г. – считано от 14.04.2022 г., като е извършвал актуализация на дълга по цедираното му вземане до 30.11.2024 г. Независимо от липсата на актуализация на дълга за последните почти 2 години, ответникът не е отразил погашението му в кредитния регистър, респ. с поведението си е дал повод несъществуването му да бъде предмет на настоящата съдебна претенция.

Ищцата доказва извършени разноски по делото в размер на 1199,59 евро, вкл.

304,83 евро – заплатена държавна такса, 894,76 евро /1750 лева/ – заплатено възнаграждение за един адвокат, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съразмерно на уважената част от претенциите, следва да се присъди сумата от 1170,61 евро, която да се възложи в тежест на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с съответно на отхвърлената част от претенциите в полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 8,35 евро, като съдът приема за доказани по делото разноски на ответника в размер от 337,45 евро – заплатено адвокатско възнаграждение. Включената в списъка на ответника заплатена държавна такса за изготвяне на препис от молба по делото за връчването на насрещната страна не съставлява подлежащ на възстановяване съдебен разход, доколкото е платена по избор на ответника в изпълнение на задължението му по чл. 102, ал.2, т. 3 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З. М. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Н****, общ. Н***, ул. „Х** К**“, бл. **, ет. **, чрез адвокат М. И.-Т.а от БАК, отрицателен установителен иск и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на „Д***К***“ ***, ЕИК 2****, със седалище и адрес на управление: гр.

С***, п.к. ***, р-н В**, бул. „Б**“ № **, ет. **, че ищцата З. М. А., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Д***К***“ ***, ЕИК 2**** сумата от 7436,74 /седем хиляди, четиристотин тридесет и шест евро и седемдесет и четири евроцента/ евро, съставляваща цедирано на ответника вземане по Договор за потребителски кредит с № 5**** от 29.04.2015г., сключен с „Т***К****“ *** , като ОТХВЪРЛЯ и иска до пълния предявен размер от 7620,81 евро, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Д***К***“ ***, ЕИК 2****, да заплати на З. М. А., ЕГН **********, сумата от 1170,61 / хиляда, сто и седемдесет евро и шестдесет и един евроцента/ евро, представляваща направени в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК З. М. А., ЕГН **********, да заплати на ГПК „Д***К***“ ***, ЕИК 2****, сумата от 8,35 /осем евро и тридесет и пет евроцента/ евро, представляваща направени в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________ 3

4