Решение № 1641 от 06.08.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ _________ гр. Варна _____________2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия:

ЯНКА ГАНЧЕВА при секретаря Анна

Д.а, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм.дело № 3196 на Административен съд - Варна по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.156, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на „Л-С-Комерс“ “ ООД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***, представлявано от И.С.С., против Ревизионен акт /РА/ № МД – РА – 004/26.07.2018г. на органи по приходите при отдел КРД, към отдел КРДПС при Дирекция „Местни данъци“ – Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община – Варна, с който за 2013г., 2014г., 2015г., 2016 и 2017 г. на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ общо в размер на 12465.56 лв. и лихви в размер на 2838.60 лв., както и за такса битови отпадъци /ТБО/ общо в размер на 24307.14 лв. и лихви към 8.06.2018 г. в размер на 5551.81 лв.

Жалбоподателят сочи, че недвижимия имот е придобит с нотариален акт от 20.10.2009 г., като цената на придобиване на целия имот е 460 000 евро, т.е. покупната стойност на имота и сградите в него е 899.681.80 лв., като в нотариалния акт не е направено разграничение относно покупната стойност на отделните имоти – земя и сгради, а стойността е посочена общо. Съгласно чл. 26 ал.3 т.1 от ЗДДС, действал към 20.10.2009 г. данъчната основа се формира като към покупната цена се прибавят и всички дължими по сделката данъци и такси. В конкретния случай при придобиване на имотите са платени 23391.73 лв. местен данък за придобиване и нотариална такса в размер на 1998.18 лв., като общо данъчната основа е 925071.71 лв. Плащането е било направено по банков път на два пъти. Закупените имоти били осчетоводени, като съгласно счетоводните статии, земята и четирите прилежащи сгради са осчетоводени само в сметка 201 „земя“ на стойност 925071.71 лв., без сградите да са били отделени и осчетоводени в сметка 203 „сгради“, т.е. осчетоводяването на сделката не било извършено правилно, тъй като взетите счетоводни статии не отразяват вярно конкретната стопанска операция, документирана в нотариалния акт и издадените два броя фактури. При декларирането на имота, поради липса на разделеност на покупната стойност на отделните сгради и земя е посочена стойността на данъчните оценки, които били представени при изповядване на сделката, за земята е била представена данъчна оценка на стойност 212 578.40 лв., а за сградите 139 119 лв. В хода на ревизията е поискана на информация от дружеството, но поради смяна на счетоводителя тя не е дадена коректно. След анализ на извършените счетоводни записвания жалбоподателя счита, че при ревизията е следвало да се установи размера на отчетната стойност на имота към 1.01.2013 г.

Съгласно §1 от ДР на ЗМДТ – отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му завеждане. Безспорно към момента на закупуване на имота и към 1.01.2013 г. не е налице правилно счетоводно отразяване на земята и сградите, поради което стойността посочена в декларацията не може да служи за основа при определяне на данъчната основа за определяне на ДНИ и ТБО. Съгласно чл. 21 ал.4 от ЗМДТ при липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Жалбоподателят счита, че поради неправилно осчетоводяване на имотите в счетоводството, като същите са отразени само в сметка „земя“, без да е налице осчетоводяване в сметка „сгради“, следва да се извърши оценка на отчетната стойност на имотите към 1.01.2013 г., за да може правилно да се определи дължимия ДНИ и ТБО, съгласно разпоредбата на чл. 21 ал.4 от ЗМДТ, моли да се отмени ревизионния акт и преписката да се върне на органа за извършване на нова ревизия. Отделно от това сочи, че при определяне на данъчната основа за имот с идентификатор *** е прието, че същия представлява сграда с масивна носеща конструкция. Ревизиращия екип е извършил оглед на сградата, като я е описал като склад-метален, снабден само с електричество. Жалбоподателят твърди, че сградата не е с монолитна конструкция, а метална конструкция, която следва да се отнесе към паянтовите конструкции.

Съгласно Таблица №2 на Приложение № 2 към ЗМДТ – МЗ има следните характеристики – масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна-сглобяеми скелетни и рамкови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигнати плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция /стоманени и др./ Съгласно чл. 4 ал.6 от Приложение № 2 към ЗМДТ, когато сградата е с предназначение склад, базисната данъчна оценка се определя като 80% от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, определена в Таблица № 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ. На тази основа БС = 4.8, съгласно Таблица №2, а съгласно чл. 4 ал.6 следва да се вземе 80% от тази стойност или БС =3.84. По изложените доводи моли да се коригира определената данъчна основа, послужила за определяне на ДНИ и ТБО като се коригират приетите от органа коефициенти за сграда с идентификатор ***. Отделно от това поддържа, че е налице аналогична грешка и за сграда с идентификатор ***, блок А, който е въведен в експлоатация. При анализа на тази сграда ревизиращия екип е приел, че същата е с масивна монолитна конструкция /МЗ/, и са приели коефициент 18.70 съгласно Таблица №2 от Приложение №2 към ЗМДТ. При прегледа на строителната документация се установи, че тази сграда не отговаря на характеристиките на МЗ, а би следвало да се приеме М1 – масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови плоскости, масивна с частично стоманобетонни елементи. По изложените доводи, счита, че съгласно Таблица № 2 БС = 12.10. От тази стойност следва да се вземе 80%, съгласно чл. 4 ал.6 т.2 от Приложение №2 към ЗМДТ, тъй като сградата е с предназначение склад, т.е. БС = 9.68, поради което моли да се измени ревизионния акт и по отношение установените ДНИ и ТБО за този имот.

Моли да се присъдят и сторените по делото разноски. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателят поддържа жалбата, моли РА да бъде отменен, в алтернативност да бъде изменен и да бъдат присъдени сторените по делото разноски. В депозирани писмени бележки се поддържа, че по повод наведените доводи е изготвена ССЕ, която е извършила преизчисление на определените от общинските органи ДНИ и ТБО за съответните години, като е взета предвид и техническата експертиза и отчитането на факта, че сградите са нежилищни имоти, използвани за складова дейност.

Поддържа, че ДНИ и ТБО за поземлен имот с идентификатор *** следва да се изчисли въз основа на определената отчетна стойност от вещото лице, която е в размер на 559 113,34 лв. По отношение наведените в с.з. доводи за липса на сметоизвозване, на ответника е възложена доказателствената тежест да докаже, че е налице сметоизвозване спрямо процесните имоти, по делото са представени заповеди и договори за възлагане извършването на тази услуга на подизпълнители, но липсват доказателства за реално извършени дейности по сметоизвозване и сметосъбиране спрямо имотите на жалбоподателя. Поради което счита, че този факт е останал недоказан и моли РА да се отмени в частта на изчислената ТБО за сметоизвозване и сметосъбиране, представляващи 2,2 промила от данъчната основа. По изложените доводи моли да се уважи жалбата, и да се отмени обжалвания РА като незаконосъобразен.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че обжалваният РА е издаден при спазване на административно-производствените правила, съобразно целта на закона, от компетентен орган. Сочи, че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че издадения акт е правилен и законосъобразен. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в евентуалност пледира, че при присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, да се вземе предвид, че същото е прекомерно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „Л-С-Комерс“ ООД е възложена със ЗВР № МД – Р – 001/20.02.2018г. за срок до три месеца, считано от датата на връчването й – 12.03.2018г. и е обхващала задълженията за ДНИ, ТБО и лихви, за периода 2013г. – 2017г. Заповедта е издадена от М. Ганчева - главен инспектор отдел „КРД“. За членове на ревизиращия екип са определени: ръководител на ревизията Т. Т. – ръководител екип и Цветелина Борисова. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № МД–РД–004/8.06.2018г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № МД – РА – 004/26.07.2018г. Същият е обжалван по административен ред пред кмета на Община – Варна, който мълчаливо го е потвърдил.

В хода на ревизията е установено следното:

Предметът на дейност на „Л-С-Комерс“ ООД е: производство, преработка, търговия със всякакви незабранени със закон стоки, внос, износ, реекспорт, бартерни операции, търговско представителство и посредничество и др.

С нотариален акт вх.рег. № 20773/20.10.2009 г. дружеството е придобило от „Трансстрой – автомивка и монтажи“ АД следния недвижим имот – поземлен имот, находящ се в гр. Варна, област Варна, район „Владислав Варненчик“, Западна промишлена зона, представляващ имот с идентификатор ***, с площ на имота 5 416 кв.м., съгласно скица, а съгласно предходен документ за собственост 5 375 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно със складова база, склад, представляваща сграда с идентификатор ***, със застроена площ по КК 283 кв.м., с предназначение – складова база – склад, както и складова база – склад с идентификатор *** със застроена площ от 164 кв.м, на един етаж, с предназначение за складова база, сграда за битови услуги – представляваща сграда с идентификатор ***, със застроена площ по КК от 32 кв.м. на един етаж, с предназначение – сграда за битови услуги.

Промишлена сграда, представляваща сграда с идентификатор ***, със застроена площ по КК 59 кв.м., брой етажи – един, предназначение промишлена сграда, както и всички други приращения, насаждения и подобрения в имота за обща продажна цена в размер на 460 000 евро без включен ДДС.

Във връзка с придобити недвижими имоти, дружеството е подало в Община – Варна, Дирекция „Местни данъци“ декларация вх.№ ДК14013177 от 1.07.2010 г., със следните данни – земя с площ от 5416 кв.м. с отчетна стойност 212578.40 лв., обект 1 – търговска база с РЗП 283 кв.м., отчетна стойност 73 180.97 лв., конструкция паянтова, обект 2 – складова база с РЗП 164, отчетна стойност 42408.76 лв., конструкция паянтова. Обект 3 – сграда за битови услуги с РЗП 32 кв.м., отчетна стойност 8 272.46 лв., конструкция паянтова, обект 4 – промишлена сграда с РЗП 59 кв.м. с отчетна стойност 15 256.81 лв., конструкция паянтова.

С писмо до

Кмета на район „Владислав Варненчик“ е изискана информация относно факта имот с идентификатор *** попада ли в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповедите на Кмета на община Варна за периода от 2012 г.. до 2017 г., както и да се представи информация за конструкциите, разгърнатата застроена площ, годината на построяване и височината на сградите.

Видно от приложен отговор от Кмета на район „Владислав Варненчик“ л. 13 от преписката, имот с идентификатор *** попада в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 2012 г. до 2017 г. Имота на жалбоподателя попада в ЗПЗ, за който е отреден УПИ IV-18, в кв.18 по ПУП-ПРЗ одобрен с решение № 196/13/Протокол № 8/28.01.2004 г. на ОС – Варна. Предоставена е и информация за имот с идентификатор ***, който съгласно наличната в района строителна документация е работилница, метална, съответстваща на код МЗ, построена 1974 г., съгласно АДС № 3/1996 г., разгърната застроена площ от 59.4 кв.м., височина 4 м. При оглед на място и след справка в АГКК е установено, че сгради с идентификатор *** и *** са съборени, строителни книжа за сграда с идентификатор *** не са установени в районната администрация.

Разпечатката съдържа 27 от 328 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0940306f-3d1c-4d47-9845-da756920e343