Определение № 1842 от 23.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1842 гр. София, 23.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20241000501468 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Н., чрез процесуалния му представител адв. Н.

М. срещу Разпореждане № 26355/25.05.2023г. по гр.дело № 9593/2018г., с което на основание чл.129, ал.3 ГПК се връща исковата молба с вх.№ 97623/16.07.2018г., подадена от ищеца Н. М. Н. поради неотстраняване на констатираните нередовности.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно по съображения, които са подробно и изчерпателно изложени в частната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Н.

М. Н. с която е поискал осъждане на ответника ИА „Българска служба за акредитация“ да заплати на основание чл.37 от ЗА, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и Чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 25 870 лева, представляваща неизплатено дължимо възнаграждение по договор за текущо правно обслужване и за сумата от 4780 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от 10.04.2014г. до 16.07.2018г., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

С разпореждане от 25.05.2023г. първоинстанционният съд е дал указания до ищеца за отстраняване на констатирани нередовности в исковата молба- да уточни какви дейности и 1 правни задачи са му били възлагани през процесния период и за изпълнението на които претендира заплащане на възнаграждение, както и да уточни какъв е размерът на дължимото му се месечно възнаграждение. Посочил е също така че ищецът е следвало да уточни какъв е правният му интерес да предявява отново този иск при положение, че се позовава и сочи в негова полза да са били постановени осъдителни решения с които ответникът е бил осъден да заплати възнаграждение за същия исков период.

Съобщението с указанията на съда е връчено на ищеца, чрез упълномощения от него процесуален представител адв. Н., но до изтичане на указания срок не е налице изпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности. Вместо това на 03.05.2023г. е постъпило заявление от ищеца, с която е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, като мотиви за това е посочил единствено съществуваща фактическа и правна сложност на делото, каквото според настоящия съдебен състав не съществува, а и предвид увереността от съда в притежаваните от адв. Н. и упълномощения от него процесуален представител професионални качества, според настоящия съдебен състав не е съществувала никаква пречка от посоченото естество, което да затрудни ищеца, който също е адвокат и неговият процесуален представител, своевременно да се подготвят и да организират защитата на ищеца чрез изпълнение указанията за отстраняване на установените нередовности в указания от съда срок, което те да сторят по възможно найдобрия начин. Посочените в заявлението като допълнителен аргумент „последици от Световната ковид епидемия“, също не са представлявали основание за продължаване на срока по см. на чл. 63, ал.1 ГПК тъй като към този момент ограниченията в свободата на придвижване, вкл. и отпадане на задължението да поставяне под карантина в случай на констатирано заболяване вече не са били налице, а и за наличието на което между впрочем не се твърди да е съществувало към момента на депозиране на заявлението.

Същевременно така дадените указания на първоинстанционния съд са ясни и конкретни- насочени са към установяване на съществуващи неясноти в обстоятелствената част на исковата молба, вкл. и за уточняване правния интерес да води настоящото исково производство при положение, че се твърди да е постановено в негова полза осъдително решение за част от исковия период.

Така постановеното определение за връщане на исковата молба като резултат е правилно и законосъобразно като въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и освен по изложените по-горе съображение на основание чл.272 ГПК препраща и към тях.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а същото да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 26355/25.05.2023г. по гр.дело № 9593/2018г., с което на основание чл.129, ал.3 ГПК се връща исковата молба с вх.№ 97623/16.07.2018г., подадена от ищеца Н. М. Н. поради неотстраняване на констатираните нередовности.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3