Решение № 5606 от 22.08.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 22.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния

Мичева-Русева при секретаря Диана

Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8094 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ.

Ищецът „ Ю.Б.” АД твърди, че ответницата Е.Г.Т. е поел солидарна отговорност да отговаря за задълженията на кредитополучателите Т.Ф.Д.и Ж.К.Д.по договор за кредит от 20.10.2008г. и всички сключени към него анекси.

Твърди, че поради непогасяване на кредита, същият е обявен за предсрочно изискуем. По заявление на ищеца заповедният съд е издал срещу кредитополучателите и срещу ответницата, солидарен длъжник, заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по които ответницата възразила. В срока по чл.422 от ГПК ищецът предявява настоящия установителен иск срещу ответницата за установяване на вземането си по изпълнителния лист в размер на 66 178,90 евро главница, 24 392,51 евро лихви за периода 10.07.2012г. -31.05.2016г. от които възнаградителна в размер на 23 003,39 евро за мораторна в размер на 1 389,12 евро, такси в размер на 1013,47 евро дължими за същия период, имуществена застраховка в размер на 269,54 евро и нотариални такси в размер на 189,60 евро. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноските по делото.

Ответницата Е.Г.Т. оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли. Сочи на нищожност на клаузи от договора за кредит от 20.10.2008г. поради това , че са неравноправни и счита, че не дължи размера възнаградителна лихва формиран върху размера на едностранно увеличената от ищеца лихва по кредита. Сочи на нищожност на клаузи от сключените между страните допълнителни споразумения , с които се постига олихвяване на изтекли лихви. Отделно сочи, че клаузата в договора за кредит, с която е уговорен размера дължима наказателна лихва е необосновано висок, поради което намира клаузата за нищожна. Оспорва искането на ищеца да дължи едновременно възнаградителна и наказателна лихва , като счита че дължи единствено наказателна лихва. Твърди, че отговорността й произтича от договор за поръчителство, каквото по смисъл е подписаното между страните споразумение от 2.06.2011г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението пред заповедния съд, отговорността й като поръчител е била погасена, тъй като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 10.10.2012г. и ищецът не е потърсил отговорността й в следващите 6 месеца. Прави възражение за изтекла давност по отношение вземането на ищеца. Твърди, че не дължи сумите по претенциите, тъй като те са погасени чрез плащане. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 20.10.2008г. между ищеца, тогава с наименование „Ю.И Еф Д.Б.“ АД и кредитополучателите Т.Ф.Д.и Ж.К.Д.е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL44492.

Съгласно чл.1 от договора, банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 62 500 евро. Крайният срок за изплащане на всички задължения по кредита е 300 месеца, или до 2033г. В чл.3 ал.1 от договора е уговорена лихва в размер на 8,2%, действаща към момента на сключване на договора. Описано е, че годишната лихва се формира от сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро плюс надбавка 0,5 пункта. В ал.3 е уговорена, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора на лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателни лихва от 10 пункта. В чл.3 ал.5 от договора е посочено, че действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяване то им на видно място в банковите салони. Договорените надбавки в договора не се променят. В чл.6 ал.3 е посочено, че в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната , за което кредитополучателите дават неотменяемо и безусловно съгласие.

С допълнително споразумение от 1.06.2010г. банката и кредитополучателите са уговорили 12 месечен период на облекчено погасяване по договора за кредит чрез намалени месечни вноски.

На 2.06.2011г. кредитополучателите, банката и ответницата са сключили договор, в който е уговорено, че ответницата в качеството й на поемател/встъпващ съдлъжник встъпва като солидарен съдлъжник по см. на чл.101 от ЗЗД в задълженията на кредитополучателите. Уговорен е нов размер на главницата по договора, която е нараснала на 62 500 евро при лихвен процент 8,2%.

Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху закупения от кредита имот и със солидарната отговорност на ответницата.

На 17.06.2011г. е подписано допълнително споразумение към договора за кредит между ищеца, кредитополучателите и ответницата, с което са предоговорени по-облекчени условия за плащане на кредита – за 12 месечен период, лихвата е намалена на 5,08%, а след изтичането му е договорено лихвата да се формира от БЛП плюс лихвена надбавка в размер на 0,99 пункта.

На 17.05.2012г. банката кредитополучателите и ответницата са подписали ново допълнително споразумение, с което са прекратили действието на облекченото погасяване на дълга.

С нотариална покана, получена от ответницата на 31.05.2016г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е уведомила ответницата за размера на дълга – 26 593,23 евро.

На 6.07.2016г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателите Т.Д.и Ж.Д.и срещу ответницата Е.Т. въз основа на извлечение от счетоводните документи на банката по кредитната сметка на длъжниците, договора за кредит, допълнителните споразумения към него и договора за встъпване в дълг.

Заявителят е посочил, че главницата е просрочена от 10.11.2012г., а лихвата – от 10.07.2012г. Заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 37164/16г. на СРС срещу тримата длъжници за сумите: 66 178,90 евро главница, от които 23 003,39 евро възнаградителна лихва за периода 10.07.2012г. -31.05.2016г. , мораторна лихва в размер на 1 389,12 евро за периода 10.07.2012г. -31.05.2016г., такси в размер на 1013,47 евро дължими за същия период, имуществена застраховка в размер на 269,54 евро и нотариални такси в размер на 189,60 евро и 6824,44лв. разноски по делото. Допуснато е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист срещу длъжниците на 2.01.2017г. Образувано е изпълнително дело срещу тримата длъжници.

С оглед на подаденото от ответницата възражение срещу заповедта за изпълнение, ищецът е завел настоящия установителен иск в съда.

По делото е назначена и изслушана съдебна счетоводна експертиза. Същата не е оспорена от страните и е приета от съда. Вещото лице е дало заключение за размера на дълга към датата на заявлението и към датата на исковата молба, вкл. и по отделни пера. Установено е, че последното плащане по кредита е от 25.10.2012г. в размер на 207 евро, с което е направено погасяване на лихви и такси. Размерът на дълга по кредита за 6 месеца преди подаване на заявлението от 7.01.2016г. до 5.07.2016г. е както следва: неплатена просрочена главница – 683,18 евро, неплатена редовна главница – 61 988,41 евро, неплатена възнаградителна лихва – 2 933,88 евро

, неплатена наказателна лихва -45,94 евро, неплатени такси- -112,24 евро, неплатени застраховки- 26,25 евро и неплатени разноски – 7 578,04 лв. Вещото лице е установило постъпили плащания на задълженията по кредита, извършени на 13.03.2017г. и на 14.03.2017г. в общ размер на 10 087,99лв. Вещото лице не е установило дали тази сума е събрана принудително от съдебния изпълнител или е платена доброволно от длъжника.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От представените по делото писмени доказателства – договор за встъпване в дълг от 2.06.2011г., договор за банков кредит, анекс и споразумения към него се установява, че ответницата се е задължила да отговаря солидарно, наред с кредитополучателите за изпълнение на задълженията им по договора за кредит. Отношение на солидарност между две или повече лица възниква по силата на закона или в случай, че бъде договорена изрично. В процесния случай ответницата, въпреки че се е задължила да отговаря за изпълнение на вземанията на банката по договора за банков кредит и допълнителните споразумения, не е станала страна по това заемно правоотношение, доколкото не е кредитополучател и не е придобила никакви права спрямо банката.

Задължението на ответницата не е възникнало на основание чл.101 от ЗЗД - встъпване в дълг, доколкото анализа на т.н. договор за встъпване в дълг от 2.06.2011г., договора за банков кредит и споразуменията към него не издават признаците на подобно съглашение. Няма основание за извод, че страните по договора кредитор, кредитополучатели и ответницата в качеството й на солидарен длъжник са постигнали съгласие, което да се изразява в това ответницата Т. да встъпи в дълга на кредитополучателите Т.Д.и Ж.Д.към банката ищец, предоставила банковия кредит. Обстоятелството, че самия договор се позовава на чл.101 от ЗЗД не елиминира хипотезата за възникване на договор за поръчителство при които ответницата има качеството на поръчител. Чл. 141 ал. 1 от ЗЗД изрично обявява поръчителя за солидарен длъжник. Освен това липсват доказателства, че ответницата се е ползвала от предоставената сума по банковия кредит. Напротив, цялата сума е усвоена от кредитополучателите. Тълкувайки по реда на чл.20 от ЗЗД волята на страните по договора за встъпване в дълг от 2.06.2011г, съдът счита, че тя е била такава, насочена да обвърже ответницата със солидарна отговорност за заплащане на едно чуждо задължение в качеството й на поръчител по него. Самите термини, използвани при уговаряне на солидарните задължения в договора от 2.06.2011г. - че ответницата ще отговаря за изпълнението на всички задължения заедно с първоначалния длъжник, който пък не се освобождава от задълженията си - сочи, че банката е договаряла с ответницата като с поръчител. Съдът приема, че договорът от 2.06.2011г. е договор за поръчителство при характеристиките на чл. 138 и сл. от ЗЗД, а не за договор за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ал. 2 от ЗЗД. Поръчителят е солидарен длъжник. Той е поел да носи солидарна отговорност заедно с кредитополучателя и лично гарантира изпълнението на задължението, ако кредитополучателя не върне кредита на банката.

Разликата между солидарен длъжник и поръчител при договор за кредит е посочена ясно в решение №24/03.04.2013 г. по т.д.№

998 по описа за 2011г. на ВКС, ТК, І т.о. : „Съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Солидарна отговорност може да е уговорена и по договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален договор, солидарна отговорност е уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо, т.е. без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически. Изводите за възникване на солидарна отговорност следва да се основават и на уговорката относно поетото задължение за връщането на сумата – дали кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговаря пред кредитора за определена част от задължението.

Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство – чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост. По силата на чл.138, ал.1 ЗЗД поръчителството следва да е уговорено писмено, като тази форма на договора е за действителност на съглашението или изявлението“.