Решение № 70 от 20.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Кюстендил, 18.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500357 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 262907/31.05.2021г. подадена от гл. юрисконсулт Д.М., в качеството й на процесуален представител на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 1 срещу решение № 260062 от 05.05.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 383/2020 г. по описа на същия съд. С обжалвания първоинстанционен акт районният съд осъжда Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати на А. К. К., ЕГН ********** , от гр.Кюстендил, ул.“***“, №35 сумите, както следва: 803.75 лв., допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от която за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 268.63 лв., за календарната 2018г. в размер на 199.37 лв., за календарната 2019г. -337.75 лв., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба ( 17.02.2020г.) до окончателното изплащане на задължението , както и обезщетение за забавено плащане върху главницата по 1 чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 111.26 лв.Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР е осъдена да заплати на А. К. сумата 500.00 лв., представляваща сторени разноски по водене на делото – платено адв.възнаграждение на процесуалния му представител, по сметка на Районен съд – Кюстендил – 283.00 лева, от които съобразно уважената част от исковата претенция държавна такса в размер на 100.00 лв., формирана, като сбор от държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно 50.00 лв. по иска за главницата и 50.00 лв. по иска за мораторна лихва 183.00 лв., платено по сметка на бюджета на съда възнаграждение за вещо лице. Преписи от решението са връчени на страните, както следва: на А. К. на 11.05.2022г., на ГД“Гранична полиция“ на 18.05.2022г.

ГД“Гранична полиция“ – МВР е подала молба – искане за изменение на решението в частта за разноските - с определение от 13.06.2022г., искането е оставено без уважение.Жалбата срещу определението не е подадена. В подадената въззивна жалба се твърди неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.В жалбата е аргументирано становище за недължимост на исковите суми, поставяйки в основаната на тази теза, обстоятелството, че ищецът е държавен служител на основание чл.142, ал.1 ЗМВР, в чл.2 от който закон е предвидено, че статутът на държавните служители се урежда именно от същия закон – налице е специална уредба за полицейските органи в Гранична полиция, видно от чл.4 и чл.5 от Закона, уреждащ правата и задължененията на другите категории служители на МВР, а именно държавни служители, които не са полицейски органи от една страна и от друга – лицата работещи по трудово правоотношение в МВР.Тази специална уредба изисква преценката относно дължимото възнаграждение, да се направи въз основа на този закон и подзакновите актове по прилагането му.Действащата такава не предвижда трансформиране на нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време, а прилагането на обхващащата правата на останалите работници и служители правна уредба респ. чл.9, ал.21 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не може да бъде обосновано по никакъв начин в това число и с разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР, предвиждаща специална закрила по Кодекса на труда за държавните служители полагащи труд за времето между 22:00 и 6:00ч.Тази специална закрита според въззивника се състои в задължение за осигуряване на топла храна, ободряващи напитки, други 2 облекчаващи условия за ефективно полагане на нощен труд, както наблюдение и проверка за здравословното състояние. Изложени са правни съображения – според чл.7, ал.2 от ЗНА, Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагането на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по – висока степен.Според пар.2 от ЗР на НСОРЗ, Наредблата се издава на основание чл.244 т.2 и чл.261 КТ, за да се уреди прилагането на норми, касаещи възнагражденията и обезщетенията по трудови правоотношения и се сочи, че процесното правоотношение не може да бъде определено, като трудово. Въззивникът счита, че прилагането на споменатите разпоредби не може да бъде обосновано и с действието на разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и ортанизацията на работната заплата, каквото право Наредбата дава на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са уредени в КТ.Не е налице празнота , а съществува специален закон в който не е предвидено право на преизчисляване на отработените нощни часове труд, с умножаването им по коефициент по чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което право е дадено на работници и служители, чиито трудови правоотношения се уреждат от КТ.В подкрепа на изразеното становище е посочено решение от 24.02.2022г. на ЕС по дело С [1]262/20г., според което чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88 ЕО на Евпропейския парламент и на Съвета от 04.11.2033г. относно някои аспекти на организация на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налага да се приеме национална правна уредба, която предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд на работещите в публичния сектор, като полицаи и пожарникари е по кратка от предвидената в тях нормална продължителност на труда през деня.Посочена е дадената от съда на ЕС препоръка в тези случаи в полза на такива работници да има други мерки за защите под формата на продължителност на работното време, заплащане на обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, каквито мерки за предвидени за полицаи и пожарникари в нациолната законодателство.В този смисъл според въззивника следва да се тълкува и текста на чл.20 и 31 от 3 Хартата на основните права на ЕС, нормалната продължителност на нощния труд в частния сектор от 7 чеса, да не се прилага за работници от публичния сектор, включително полицаи и пожарникари, ако такава разлика в 3 третирането се основава на обективен и разумен критерий свързана е с допустима защитавана от закона цел и е съразмерна на тази цел.Високата обществена значимост на полагания труд от полицаи и пожарникари, обосновава съразмерност на законодателна уредба, предвиждаща полагането на 8 часов нощен труд.Сочи се разпоредбата на чл.9, ал.2 във вр. с ал.1 от НСОРЗ – според която при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност е по – малка от тази на дневната, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми се увеличава, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължитебност на дневното и нощното работно време и е заявено, че разглеждания казус не разкрива такива обстоятелства – нощната продължителност на работното време на ищеца е по – малка от тази на дневното, неговият труд не се отчита въз основа на заработено по трудови норми. Визирана е и нормата на чл.179, ал. от ЗМВР според която нощните смени на служителите – от 22ч до 6ч., т.е 8 часа, докато по КТ продължителността на нощния труд е допустимо да бъде 7 работни часа, поради което е приета правната уредба на НСОРЗ, при отчитане на работното време да се умножава с коефициент, който да приравни като продължителност на дневния труд, който е 8 часа.Според чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР дневното и нощно работно време са с една и съща продължителност от 8 часа, не е налице работа по трудови норми, за да се определи размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и чл.250 КТ. Като противоречащ с разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗМВР е определен извода на съда, че законовата празнота е преодоляна с измененията на чл.187 ЗМВР, с приемането на новата ал.4 ( ДВ бр.60 от 07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г.) според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължитеблвост на работното време през нощта по ал.1 от НСОРЗ – а до влизане в сила на тази разпоредба приложение намира нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.Противоречието според въззивна е обусловено от обстоятелството, че според цитираната разпоредба чл.179, ал.1 ЗМВР – държавните служители полагат труд през нощта за времето от 22.00 ч. до 6.00ч. т.е 8 часа. Т.е нощната продължителност на работното време не е по -малка от тази на дневното.Сочи се и нормата на чл.21, ал.3 от Наредба №8121з4 1353/15.12.2020г., според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. В съответствие с изложеното е искането за отмяна на обжалваното решение.В условията на алтернативност, се поддържа, че претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, не следва безусловно да се възприема, като извънреден труд.Приема се, че следва да бъде съобразена отработената норма за всеки отчетен период, след което да се прецени дали преобразуваните нощни часове формират извънреден труд или тези часове допълват неотработеното време, решението претенцията да бъде уважена съобразно допуснатото изменение на иска е определено като неправилно.Допълнително се изтъква, че нощният труд сам по себе си не е извънреден труд, каквото на основание чл.143, ал.1 КТ е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време и разпоредбата на чл.50а, ал.1 от ЗДСл, тъй като положените нощни часове не са положени, извън установеното работно време на ищеца и не са положени по изрично разпореждане на работодателя.Ищецът работи на смени поради което работното му време се отчита сумирано, а преизчислените нощни часове са част от работното му време.Съобразно тези обстоятелства въззивникът приема за основателна претенция до сумата 722.75 лв. – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен по време на дежурства за исковия период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от която за календарната 2017г. в размер на 219.79 лв., за календарната 2018г. – 197.37 лв., за календарната 2019г.- 305.59 лв. и лихва за забава в размер на 99.74 лв., от които 59.88 лв. за периода от 01.05.2017г. до 17.02.2020г., 23.50 лв. за периода от 01.05.2018г. до 17.02.2020г. и 16.36 лв. за периода от 01.05.2019г. до 17.02.2020г.Тази сума – допълнително трудово възнаграждение, за процесния период, получена при съобразяване на установената продължителност на работното време на ищеца, с действително отработените часове, през съответните отчетни периоди сумирани с часовете 5 получени след преобразуване на отработените нощни часове.При норма – по – голяма от отработените часове, преобразуваните нощни часове са определени, като допълващи неизпълнената норма, изключващо извънреден труд, за тях не се дължи допълнително възнаграждение, ако ищецът е отработил напълно 5 тримесечната си норма.Такова е дължимо, тогава когато сборът на преобразуваните нощни часове, отчетени, като извънреден труд и равно на броя на часовете надвишаващи нормата за периода. Заявена е и претенция за заплащане на деловодни разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК и на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски съобразно отхвърлената част от иска. Прави се възражение и за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК на разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, които да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл.36 от Закон за адвукатурата, тай като делото не се отличава с факстическа и правна сложност.Позовава се на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.