Определение № 3438 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3438 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503099 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.417 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК – ***, чрез юрк.Д.И., против Разпореждане, обективирано в Заповед № 8537/10.10.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 15091/2024г. от Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата над 1997,86 лв. до 2590,17 лв. – главница; в пълен размер сумата 532,35 лв. – договорна лихва; в пълен размер сумата 96,62 лв. – обезщетение за забава; както и за разноските над уважената част по съразмерност. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на Извлечение от счетоводни книги срещу Е. Х. Т.. В Извлечението от 1 счетоводни книги е посочено, че отразява актуалното състояние на кредитната сметка по Договор за потребителски кредит № 7053541379 от 20.12.2023г.

С Разпореждане от 25.09.2024г. производството е оставено без движение от Районния съд до отстраняване на описаните нередовности от п.1 до п.5/вкл./. Записано е също, че при неизпълнение на указанията в тридневен срок от уведомяването, заявлението в тази част ще бъде отхвърлено.

По делото е подадена от заявителя Молба от 08.10.2024г., с която е направено уточнение въз основа на дадените указания от съда.

Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваната част, излага основни съображения, че процесният договор за кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 48,71 %.

Договорените ГПР и общата сума на плащанията не съответствали на действителните още при самото му сключване, защото е било предвидено сумата по уговорена застраховка да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата, при което се постигало единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Констатирано е, че е налице невярна информация относно общите разходи по кредита. Също така, вземането за застраховка не се удостоверявало от документа по чл. 417 от ГПК и не представлява главница.

На следващо място, Районният съд аргументира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК относно договорната /възнаградителната/ лихва е неоснователно. По договора е станало видно, че същата е в размер на 41,05 % годишно /при ГПР е в размер на 48,71 %/ поради което и се надхвърля размера на законната лихва, което е нарушение на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето. Наложен е правен извод, че е нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, Районният съд е приел, че тази лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за длъжника.

По отношение на обезщетението за забава, Районният съд е посочил, че от постъпилата уточняваща молба е станало ясно, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът е начислявал обезщетение 2 в размер на лихвен процент в размер на 41,05%. Така реално прилаганият лихвен процент за обезщетението за забава се равнявал на 51,05 % и повече /при законна лихва от 11,42 %/. Наложен е правен извод, че е приложена клаузата на чл. 9.1 от Договора, в която е уговорен размерът на възнаградителната лихва и чл. 9.4 от Договора, в която е записано, че се дължи и законната лихва. Двата лихвени процента са приложени заедно върху главницата, за което страната се позовава на неизпълнението да се заплати вноската на падежа. Подобна клауза, позволяваща начисляването на обезщетение за забава над законната лихва, е неравноправна на осн. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да плати необосновано високо обезщетение. За това, самото искане се основавало на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 от ЗПК и сумата е недължима.

С частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са направени възражения срещу правните изводи.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

Съгл. чл.411 ал.2 от ГПК – Съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: т.3 Искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, за да има яснота за потребителя, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Изискването за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В конкретния случай, е налице такава обоснована вероятност за неравноправна клауза, доколкото в договора е записано ГПР в размер на 48,71%, но липсва описание кои точно разходи се заплащат, по какъв начин е формиран, както и дали е включена сумата за застраховка. Лихвеният процент е договорен в размер на 41,05%, но на практика, както е посочил и самият заявител с Молба с вх.№ 102211/08.10.2024г. към същия процент е била 3 добавена и законната лихва. Налага се извод, както е обосновал и Районният съд, че прилаганият лихвен процент за обезщетението за забава е общ сбор в размер на 51,05 %. Ето защо, сумите 532,35 лв. – договорна лихва и 96,62 лв. – обезщетение за забава също не са дължими.

На осн. чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница /чиста стойност на кредита/, която възлиза на разликата 2000 лв. /размер на отпуснатия кредит, съгласно чл.6 от Договора/ минус 2,14 лв./заплатена сума от длъжника/ = 1997,86 лв.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

П о т в ъ р ж д а в а Разпореждане, обективирано в

Заповед

№

8537/10.10.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 15091/2024г. от Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК – ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата над 1997,86 лв. до 2590,17 лв. – главница; в пълен размер сумата 532,35 лв. – договорна лихва; в пълен размер сумата 96,62 лв. – обезщетение за забава; както и за разноските над уважената част по съразмерност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4