Решение № 15271 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15271 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110108873 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ......... АД срещу „.......“ ЕАД, с която предявени следните частични осъдителни искове: за сумата от 51.13 евро – част от вземане в общ размер на 271.68 евро – остатък от регресно вземане на ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“ по щета № ... за заплатеното обезщетение за вредите по лек автомобил марка „.......“, с рег. № ....., причинени от ПТП, настъпило на 15.03.2024 г. в гр. ..., с включени обичайни разноски, ведно със законната лихва за периода от 01.04.2026 г. до окончателното плащане; за сумата от 11.46 евро – част от вземане в общ размер на 60.90 евро – мораторна лихва за периода от 22.06.2024 г. до 30.03.2026 г. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „.......“, с рег. № ......

Излага, че на 15.03.2024 г. в гр. ... водачът на лек автомобил марка „Ф“, с рег. № ........ след изпреварване предприел маневра вдясно за навлизане в платното за движение, без да се съобрази с попътно движещия се от дясната му страна лек автомобил марка „.......“, с рег. № ....., при което го ударил и последният бил увреден. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № ..., по която ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 1 161.74 лв., за определянето на което сторил обичайни разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че към момента на събитието водачът на лек автомобил марка „Ф“, с рег. № ........ е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. Твърди, че на 22.05.2024 г. ответникът е получил регресната покана на ответника за сумата от 601.66 евро /евровата равностойност на 1 176.74 лв. – сборът от платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски/, но направил частично плащане – на сумата от само 329.98 евро /евровата равностойност на 645.38 лв./, поради което ищецът претендира част от неплатения остатък от регресното си вземане заедно с част от мораторната лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието при ищеца на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „.......“, с 1 рег. № ...... Признава, че е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ф“, с рег. № ...... Признава настъпването на описаното в исковата молба ПТП, неговия механизъм и противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на обезщетение във връзка с вредите по лек автомобил марка „.......“, с рег. № ....., от това ПТП. Признава, че е получил регресната покана на ищеца. Възразява, че отговорността му се съизмерява с вече платената на ищеца сума от 645.38 лв. /с еврова равностойност 329.98 евро/. В тази връзка възразява, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено поради това, че е завишена цената на сервизния час, във връзка с което изтъква, че към датата на събитието автомобилът е бил на 5 години и не е било необходимо ремонтирането му да се извършва в официален сервиз за марката. Не оспорва количеството труд, консуматив, боя и материали за отстраняване на щетите. Поради неоснователност на главния иск оспорва и акцесорния иск. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

С протоколно определение от 09.07.2026 г. е допуснато увеличение на исковете до пълния размер на вземанията, както следва: 271.68 евро – главница; 60.90 евро – мораторна лихва.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

По предявения главен иск в доказателствената тежест на ищеца е да установи следните факти: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в твърдения размер за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, настъпило на 15.03.2024 г. в гр. ..., причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото към датата на събитието е съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника.

В случая с Определение № 19991/29.05.2026/13.01.2026 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен в тази част без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „.......“, с рег. № .....; наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „Ф“, с рег. № .....; настъпване на 15.03.2024 г. в гр. ... на ПТП, предизвикано виновно от водача на лек автомобил марка „Ф“, с рег. № ........ при което бил увреден лек автомобил марка „.......“, с рег. № .....; изплащане от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 1 161.74 лв., 2 за което е сторил обичайни разноски в размер на 15 лв.; получаване от ответника на 22.05.2024 г. на покана от ищеца за извънсъдебно плащане по регресната му претенция и плащане от ответника на ищеца на сума в размер на 645.38 лв.

Съдът намира, че в случая предпоставките, обуславящи ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 411 КЗ, следва да се считат за признати от него извънсъдебно с конклудентни действия – с факта на извършеното от него частично плащане, покриващо част от претендираното от ищеца регресно вземане.

Частичното плащане в погашение на процесния дълг, без да се твърди същото да е било недължимо, съставлява извънсъдебно признание за осъществяване на фактите, включени в основанието на вземането.

Между страните съществува спор единствено относно размера на регресното вземане на ищеца, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ /имащ систематично място в Дял Втори КЗ – „Застраховане срещу вреди“/ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици.

Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.

Съдебната практика приема, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години – в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.

Следователно при тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива.

От друга страна, функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на самите автомобилни части при процесното ПТП, водещо до намаляване на стойността на лек автомобил марка „.......“, с рег. № ....., представляват такива непосредствени вреди под формата на претърпени загуби. При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като релевантният момент, към който се определя 3 стойностният еквивалент на причинената вреда, който не може да надхвърля действителната й стойност, е датата на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на причинената вреда се равнява на действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, а те се определят на база средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни цени надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Застрахователят по имуществена застраховка може да се задължи да заплати извършения ремонт на увредения автомобил в официален сервиз на съответната автомобилна марка, но ако така заплатеното надвишава размера на действително причинените на увредения имуществени вреди, възникналото регресно право срещу застрахователя на делинквента може да бъде удовлетворено само до размера, до който делинквентът отговаря имуществено, т.е. до действителния размер на вредите, определен по средни пазарни цени към датата на увреждането. В нормата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД е предвидено т. нар. относително действие на договора, което се изразява в това, че договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи. При това положение обстоятелството, че между застраховател и застрахован по имуществена застраховка „Каско“ е уговорено ремонтирането на застрахованото имущество да се извършва в официален сервиз, е ирелевантно за третите лица, каквито се явяват делинквентът и неговият застраховател. Когато застраховател по имуществена застраховка предостави на застрахования преференциални условия – такива, чрез които му осигурява подобро обслужване, поема по-големи от обичайните разноски или се задължава за повече, застрахователят носи риска за това, респ. не може да претендира регресни вземания, надвишаващи средната пазарна цена за отстраняване на вредите. Привличайки с по-изгодни условия повече ползватели на застрахователни услуги, застрахователят по имуществена застраховка носи риска, че няма да може да противопостави платените по преференциалните условия суми на другите правни субекти.