Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 399 от 30.09.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 414/2023
Вид
Решение № 399
Подписан
30.09.2023
В сила
24.04.2024
Състав
Грета Денчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. К., 30.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря М.на Суркова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20235140100414 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени установителни искове от Д. М. Н., ЕГН **********, против "И.А.М." АД и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, за признаване за установено, че клаузата на чл.4 от договор за паричен заем №*******/29.10.2022 г., сключен с "И.А.М." АД е нищожна, както и е нищожен сключения договор за предоставяне на гаранция №******* от 29.10.2022 г. с втория ответник. В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за паричен заем с „И.А.М.” АД; че като условие за отпускане на заема е предвидено обезпечение в полза на кредитира; че в изпълнение на тази договорка чрез заемодателя, ищецът е сключил възмезден договор за предоставяне на гаранция с „Ф.Б.“ ЕООД. Твърди се, че клаузата на чл.4 от договора за заем е нищожна, поради противоречие с изчерпателно посочени разпоредби, като нищожен се явява и договора за предоставяне на гаранция, сключен с „Ф.Б.“ ЕООД , като двете дружества са свързани лица, а кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „И.А.М." АД, с който счита предявените искове допустими, a по същество за изцяло неоснователни, поради което моли, да бъдат оставени без уважение.

Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника "Ф.Б." ЕООД, с който счита предявените искове за неоснователни, поради което моли, съда да ги остави без уважение. Излага подробни съображения по същество на спора. Претендира разноски в производството.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от събраните по делото доказателства, че между Д. М. Н. и "И.А.М." АД е сключен Договор за паричен заем № ******* от 28.10.2022 г., както и че между Д. М. Н. и "Ф.Б." ЕООД, ЕИК: *******, е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ******* от 28.10.2022 г.

Видно от представения по делото Договор за паричен заем №******* от 28.10.2022 г., заемодателя "И.А.М." АД предава в собственост на заемателя заемна сума от 500 лв., която заемателя се задължава да върне за срок от 16 месеца, на 16 месечни вноски, всяка в размер на 33.33 лв. Съгласно чл.6 от договора, фиксирания годишен лихвен процент по заема е в размер на 40%, като съгласно чл.8 от договора, ГПР е 49.05%.

Съгласно чл.4 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изискавания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е над 1000 лв.; да работи по безсрочен договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "И.А.М." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКБ към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "редовен"; поръчителят подписва договор за поръчителство; 2/банкова гаранция с бенефициер-заемодаеля, за сумата по чл.2, т.7 от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; З./одобрен от заемодателя дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от представения договор за предоставяне на гаранция № ******* от 28.10.2022 г., сключен с "Ф.Б." ЕООД, потребителят Д. М. Н. възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с "И.А.М." АД, по силата на който да отговора солидарно с потребителя за задълженията му договора за заем, както и за всички последици от неизпълнението му. За поемане на посоченото задължението потребителя дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 202.72 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 12.67лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с "И.А.М." АД.

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК.

Съгласно разпределената доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да установи сключването на договора за потребителски кредит и договора предоставяне на гаранция и тяхното съдържане, респективно да установи 2 изложените твърдения за нищожност на договора за поръчителство, сключен с „Ф.Б.“ ЕООД и нищожност на клаузата на чл.4 от договора за кредит, сключен с "И.А.М." АД на сочените основания.

Съдът намира, че ищеца установи в условията на пълно и главно доказване подлежащите на доказване факти, съобразно разпределената доказателствена тежест, поради което предявените искове се явяват основателни и следва да се уважат.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл.8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.05%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с "Ф.Б." ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК " Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "И.А.М." АД е едноличен собственик на капитала на "Ф.Б." ЕООД, като 3 двете дружества са с един адрес на управление. При служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "И.А.М." АД е едноличен собственик на капитала на "Ф.Б." ЕООД от дата 03.07.2017 г., т.е. към датата на сключване на процесния договор за заем -28.10.2022 г., тези обстоятелства са били налице.

В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, "И.А.М." АД е овластено да приема вместо поръчителя "Ф.Б." ЕООД възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от уговорения начин за плащане на възнаграждението по договора за поръчителство-в полза на "И.А.М." АД.

От представения договор за заем и договор за гаранция се установява, че са сключени на една и съща дата, като съгласно чл.2 от договора за поръчителство, същия влиза в сила, в случай, че поръчителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от Договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Както бе посочено и по-горе условията, на който следва да отговаря поръчителя са изключителни завишени. Съдът намира, че условията, на който трябва да отговарят поръчителите, както и изключително краткия срок за предоставяне на поръчителство и банкова гаранция- 3 дни от подписаване на договора, реално поставя заемателя в невъзможност да представи обезпечение посредсвом възможностите посочение в чл.4.т. 1 и т.2 от договора за заем и единствената възможност за заемателя е предоставяне на обезпечение по т.3 от чл.4 от договора за заем, а именно, чрез одобрено от заемателя дружество -поръчител, което предоставя гаранционни сделки, в случая "Ф.Б." ЕООД.

Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита води до извод за липса на доброволност и възможност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, следва да обезпечи договора като сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Освен това самият договор за заем е сключен при неизгодни за потребителя условия, които икономически по- силната страна е наложила предоставяне на обезпечения, различни по вид и със значително завишени изисквания, с единствена цел сключването на договор за предоставяне на поръчителство, и то с избрано от нея лице, като възнаграждението на 4 поръчителя да се администрира също от нея. Нещо повече - със сключване на договора за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне и на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, т. к. сумите, платени като възнаграждение за "поръчителството", в крайна сметка се инкасират от "И.А.М." АД, поради това, че последното е едноличен собственик на капитала на "Ф.Б." ЕООД.

Затова договорът за предоставяне на поръчителство не следва да се разглежда като отделен такъв, а като част от договора за заем (потребителски кредит), което от своя страна означава, че "възнаграждението" за поръчител е умишлено обособено като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. По този начин се оскъпява кредита и се преследва забранена от закона цел неоснователното обогатяване на кредитора.

Казаното води до еднозначния извод, че като не е включил възнаграждението за поръчителя, кредиторът е нарушил изискванията на закона - съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 -4, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Наред с това в договора е следвало да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата по договора за поръчителство, която сума е реално е сигурна печалба за кредитора.