Решение № 3 от 05.01.2024, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 643/2023
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 05.01.2024
- В сила
- 14.03.2024
- Състав
- Зорница Донкова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.117 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Търговище, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20233530200643 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. К. К. от *******, ЕГН: **********, действащ чрез пълномощник - адв.Д. П. - АК – Търговище против
Наказателно постановление № 23-1292 - 001307 от 15.08.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, с-р ПП – Търговище. Считайки, че НП е необосновано и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае отмяната му.
В с.з. жалбата се поддържа.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител в с.з. изразява становище, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна :
Свидетелите Ив.И. и М.Б. - ***** в с-р ПП при ОДМВР - Търговище били назначени съвместно в наряд за времето от 20.00 ч. на 12.06.2023 г. до 1
08.00 ч. на 13.06.2023 г. Вечерта на 12.06.2023 г. същите изпълнявали служебните си задължения на ул. „Трети март“ в гр.Търговище. В 22:56 ч. полицейските служители забелязали лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег.№ *****, движещ се по ул.“П.Р.Славейков“. Видели, че автомобилът спрял на знака „Стоп“ на кръстовището с бул. „М. Андрей“. Когато потеглил, водачът подал рязко газ, при което задната част на превозното средство се поднесла наляво и надясно. Наближавайки полицейските служителите, водачът отнел от газта и автомобилът продължил да се движи праволинейно. След като подминал контролните органи, действията по форсиране на двигателя и поднасяне на автомобила се повторили. Поради това, л.а. с рег.№ ***** бил последван и спрян за проверка от служителите на с-р ПП на ул.
“В.Петлешков“. При проверката било установено, че водач на моторното превозно средство е жалбоподателят, на когото св.И. съставил АУАН № GA 979562 от 12.06.2023 г. за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя с отбелязване, че има възражения. Със ЗППАМ № 23 - 1292 - 000174 /16.06.2023 г. на ***** в с-р ПП при ОДМВР – Търговище на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка "Временно спиране от движение" на моторното превозно средство за срок от 3 месеца. На 21.06.2023 г. жалбоподателят подал писмено възражение срещу АУАН. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на съставения АУАН № GA 979562 от 12.06.2023 г. Началник група в ОДМВР Търговище, с-р ПП – Търговище издал Наказателно постановление № 23 1292 - 001307 от 15.08.2023 г., с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания доказателствен материал – показанията на свидетелите И., Б., Х. и приложените писмени доказателства по делото.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в предвидените от закона форма, ред и срокове. Съдът намира, че е налице яснота както по отношение 2 описанието на нарушението, така и относно правната му квалификация.
Правото на защита на наказаното лице не е било нарушено.
Следва спорът да бъде разгледан по същество.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства безспорно и непротиворечиво се установява, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег.№ *****.
По отношения действията му като водач на посоченото превозно средство по делото са налице две групи свидетелски показания. От една страна са показанията на полицейските служители И. и Б.. Същите заявиха, че лично са възприели как жалбоподателят спрял на знака „Стоп“, след което потеглил, подавайки рязко газ, при което се чуло силно „ръмжене“ на двигателя и задната част на автомобила се поднесла наляво и надясно.
Свидетелите посочиха, че когато ги наближил, водачът отнел от газта и автомобилът продължил да се движи праволинейно. След като ги подминал, подал отново газ, форсирайки двигателя на автомобила и поднасяйки го встрани. И двамата свидетели заявиха, че във въпросния момент пътят бил сух и без неравности т.е. не са били налице обективни условия /извън поведението на водача/ за въпросното движение на автомобила. Напротив, повтарянето на действията по форсирането и поднасянето му сочи преднамереност на действията на водача. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и Б. като логични, непротиворечиви и изцяло кореспондиращи помежду си, включително относно направеното от жалбоподателя пред тях признание за извършеното нарушение. Не са налице доказателства, които да поставят под съмнение обективността на двамата свидетели, като възраженията на жалбоподателя в тази насока са необосновани.Достоверността на заявеното от полицейските служители се потвърждава и от самия факт на предприетото от тях следване /с включена сигнализация на служебния автомобил/ и спиране на превозното средство с рег.№ *****, което при нормално негово движение не би било осъществено.
От друга страна, св.Х. посочи, че се е намирала в автомобила, управляван от жалбоподателя заедно с негова племенница. Заяви, че след спирането на знака „Стоп“, жалбоподателят рязко подал газ, за да се изнесе от кръстовището, но не е „дрифтил“ и не е имало поднасяне на автомобила.
3
Показанията на свидетелката са изолирани и в противоречие с останалите гласни доказателства, поради което съдът не ги кредитира.
На база съвпадащите показания на другите двама свидетели – очевидци намира фактическата обстановка, описана в НП за безспорно доказана. Обстоятелството, че в подкрепа на същата не са приложени видеозаписи не изключва този извод, предвид разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК, според която доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а съгласно чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.
Възприетото от контролните органи движение на автомобила покрива признаците на т. нар. "дрифт". Понятието "дрифт" няма легална дефиниция в българското законодателство, но общоприето е разбирането, че под "дрифт" следва да се разбира специфична техника на шофиране, при която водачът преднамерено предизвиква загуба на сцепление на задните гуми на автомобила. По време на "дрифт" движението на автомобила е напречно, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Същото застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, тъй като и най – малка грешка, би могла да доведе до неблагоприятни ситуации.
Несъмнено е, че ползването на пътя за осъществяване на подобни маневри е извън законово допустимата цел за ползване на пътищата – за превоз на хора и товари. Ето защо, съдът намира за обоснован извода, че в случая с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, забраняваща на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно същият е санкциониран законосъобразно на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, който предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ от 3000 лв. за водач, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Размерът на предвидените наказания е показателен за обществената опасност на Д.ието. Същият е фиксиран в закона, поради което не е налице възможност за намаляване на наложените с НП административни санкции. Разпоредбата на 4 чл.189з от ЗДвП изключва приложение на чл.28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Искания за разноски не са направени, поради което и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 - 1292 - 001307 от 15.08.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, с-р ПП – Търговище, с което на Е. К. К. от *****, ЕГН: ********** за нарушение чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер на 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5